Независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, по-различно измерение. Чувстваме натиск, неприязън, отблъскване, страх и това не ни е приятно. Задаваме си въпроси, на които отговорите стават все по-сложни и трудно осъзнати. Някак си имаме усещането, че вчера животът беше по–спокоен и дори по-безгрижен. А днес, като че ли не виждаме перспектива, намираме се в задънена улица. И това не е случайно. Според науката кабала, ние сме подвластни на природните закони. Не само на влиянието на звездите, луната, слънцето, океаните, планините и на всичко, което можем да си представим с ограниченото ни съзнание, а на основата – причина за случващото се. Животът ни представя все по-големи предизвикателства, с които е видно, че трудно се справяме. Той, животът, постепенно ни разкрива истинското значение на обществото, мястото и хората, с които сме свързани и с които се налага да живеем заедно. И в това няма нищо случайно.
Детайлите, които постепенно достигаме, качествено се отличават от нашето предишно възприятие. Защо? Защото природата изисква от нас да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план на мирозданието. В този смисъл вече имаме усещането за безизходица. Възможно ли е наистина да се намираме на границата на безизходицата? Нова порция пандемия, съпроводена с икономическа и политическа криза. Разединение на обществото, войни и природни катаклизми.
И какво следва? В такива случаи погледите обикновено са насочени към държавниците и политиците, но от там някак си не виждаме разумни и правилни действия. Oбхванати от отчаяна и трескава надпревара за пари, власт и слава, те продължават да следват мотото, че „целта оправдава средствата”. Заприличали сме на телевизионното реалити шоу „Сървайвър“, в което всекидневието ни показва, че „само ловкият ще оцелее“, „ще победи само силният“, „изцеди всичко от останалите“.
Някой ще каже, че това са философски небивалици или безсмислени разсъждения, но истината е, че това е част от нашето настояще. И доброто, което виждаме, и лошото, което се случва. „Толкова е просто! – някъде има „черни“ хора, творящи черни дела със зла умисъл, и трябва просто те да бъдат разграничени от останалите и унищожени. Но линията, разделяща добро от зло, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи късче от сърцето си?..“ е казъл в „Архипелаг Гулаг“ Александър Солженицин.
Според кабалистите, ние сме частица от тази Вселена и като такива постепенно откриваме, че съществува сила по-висша от човешката, която управлява човека, човешкото общество и еволюцията. Разбира се, че ние не създаваме сами историята, както някои обичат да казват. Съществува програма за еволюцията на човека, която се задвижва все по-интензивно, секунда след секунда, ден след ден. Ние сме подвластни на тази програма на еволюцията и на всичко, което ни заобикаля. На базата на тази програма ние само реализираме желанията и мислите, които се пробуждат в нас всяка секунда – разкриваме ги в себе си и сме принудени да ги изпълняваме. Вероятно ще има хора, които ще попитат, а къде сме ние, къде е моята свободна воля да избирам? Къде е стремежът ми към светло бъдеще и щастие, след като всичко е подвластно на някаква висша сила?! Излиза, че през цялото време на съществуването ни неосъзнато сме играли на някакви игри, свързани с пари, власт, армии, войни и какво ли още не. Както малките деца, играещи на пясъчника и строейки въображаеми кули и дворци.
С времето обаче, започваме да чувстваме, че пясъчникът ни е станал тесен, не само защото сме станали повече, а защото егоизмът ни е пораснал. Постепенно откриваме, че се намираме в криза – икономическа, здравна, политическа и неминуемо, в криза на взаимоотношенията. Всъщност, в такива кризи човечеството е попадало многократно, а според науката кабала това е възможност да осъзнаем, че вървим по погрешен път и че е дошло време да вземем вярната посока. Кризата, това е разкриване на «недъзите», които изначално и преднамерено са били заложени в човешката природа, за да ни се даде възможност сами да излезем от тях. От друга страна, кризата е възможност осъзнато да преминем на по-високо ниво. А какво е то, ние всъщност не знаем.
Кабалистите казват, че животът е връзката между елементите, излизането и влизането на енергия, обмена на вещества. В мрежата от взаимовръзки, между нас обменът става на нивото на нашите желания. И тук въпросът е, имаме ли възможност да избираме желанията си или и те ни се явяват на базата на духовната и биологична даденост?
От биологията е известно, че всеки жив организъм се ражда, живее, развива се и продължава съществуванието си благодарение на информацията, която е заложена на генно ниво. Ако започнем да изследваме гените, ще установим, че в тях се намира не само наследствената информация за развитието на нашето животинско тяло, но и информация на много по-дълбоко ниво, която не ни е дадена в усещанията.
Духовната информация определя генетичната и биологичната информация. Нашите духовни гени в Кабала се наричат “решимот”, от думата “рошем” – запис. В биологичния ген се намира информацията за това, колко време и в какво състояние ще просъществува организмът, а духовният ген определя не само съществуването в дадения живот, но и носи в себе си информация за всички минали и бъдещи състояния /прераждания/.
Така е и в нашия свят. Всичко, през което сме минали и което ни се случва, и всичко, което ще ни се случи, е залегнало в програмата на природата. Всички духовни състояния, през които преминаваме, си имат определена цел. Дори и кризите, които преживяваме в личен и обществен план, ни водят в определена посока. В кабала има закон, който определя, че: ”Общото и частното са равни”.
Общото събира частните елементи, но то зависи от всеки частен елемент. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една от частиците, общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица, която осъществява връзката с останалите. Тази интегрална свързаност ни дава картината и отговорността на всеки един от нас и на всички, като цяло. Затова днес, всеки вътре в себе си усеща натиск и криза, като състояние, като конфликт, на базата на всички противоречия и противоположности, съществуващи в обществото.
Такова усещане става все по-непоносимо и точно затова то ни тласка към решаване на проблемите. Природата на човека е такава, че той не е способен да търпи противоположности заедно. Защо? Защото от една страна ние сме свързани помежду си, а от друга, се ненавиждаме един друг. Всичко това ни подтиква и ни задължава да разрешим проблемите, за да излезем от неприятното си състояние. Това е като прераждане, преосмисляне, преоценка, но на чувствено ниво.
Затова разкриването на противоположности е начало на „революционните” действия, трамплин за скок, чрез които ще излезем от ненавистта и омразата, в която сме попаднали. Защото това усещане ни потиска с такава сила, че не ни оставя друг изход.
Ако погледнем историята, ще видим, че всички кризи са оказвали определено положително въздействие върху еволюцията на човечеството. Това е част онази промяна, към която ни насочва природата, преход от едно по-нисше към друго – по-висше състояние.
Ето какво казва проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по кабала, за промяната, която предстои: „Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво…
Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуваща извън нас, а не минаваща през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега света го усещаме толкова тесен, безизразен и ограничен.”
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
