Общо взето, нищо! Не знаем защо се появи този вирус… Не сме наясно има ли го, няма ли го? Не сме наясно защо заразените се увеличават, а не е открито противогрипно лекарство. Не сме наясно, увеличените жертви от коронавируса ли умират, или от нещо друго? Въпреки очевидните факти, не искаме да приемем, че световната икономика се срива. Не искаме да приемем фактите, че светът не може да се върне в изходна позиция и да заживее по старому. Дори някак си гледаме на това „вирусче” като на непослушно малко дете, на което можем да издърпаме ушите или да му размахаме пръст. Не изчакахме да свърши карантината, за да хукнем по чужбина или да напълним баровете, дискотеките и стадионите, а да не говорим за пренебрегването на носенето на маски и другите предпазни мерки. Оказа се, за кой ли път, че „нищо ново не сме научили и нищо старо не сме забравили”. Много често си задавам въпроса, ние наистина ли не осъзнаваме какво се случва?! Наистина ли не разчитаме сигналите и предупрежденията на Природата, че е необходимо да излезем от „комфорта” на егоизма си и да променим начина си на живот? Като деца всички сме правили пакости и не винаги сме слушали родителите си. Вече станали възрастни, ние осъзнаваме, че те са били прави и почти по същия начин, вече като родители говорим на нашите деца, те пък от своя страна на своите деца – „Не прави това, не прави онова, това е лошо, а това не. Пази се, за да не се нараниш, да не обидиш някого, да не се разболееш и т.н., и т.н.” Общо взето във времето съветите не са се различавали много. Защо обаче днес, като възрасни хора, не можем да разберем корена на случващото се и генезиса, свързан с въздействието на Природата спрямо нас? Съсредоточени сме във външните, видими форми и факти, без да се замисляме, че живеем в глобална система на интегрално равновесие. Нищо сложно няма в това, нали? Просто живеем в организъм, наречен Природа, а тази Природа съществува в равновесие, с положителните и отрицателни елементи. От Големия взрив, та до ден днешен, природата ни развива в една единствена посока, да разберем, осъзнаем и почувстваме цялата система и смисъла на съществуването ни. Ние обаче, като упорити, непослушни деца продължаваме да правим същите пакости и дори по-лоши, считайки единствено и само другите за виновни.
Може за някой да звучи несериозно, но всеки лично е отговорен за равновесието на системата. „Частното и общото са равни” – казват кабалистите. Точно в това всеки от нас е особен и уникален със своите качества, мисли и желания и всеки си има място в тази глобална система. Всички импулси на Природата са свързани с нас. От нея се учим да отговаряме един за друг, но същевременно да отговаряме и за нея.
А какво се случва днес? Егоизмът ни е стигнал до предела на търпимост и той носи дисбаланс и дисхармония във всичко, до което се докоснем. И в този смисъл, вирусът е резултат от нарушеното равновесие, което ние, като хора, предизвикваме в общата система, наречена Природа. Опитваме се да покорим системата, която ни е създала. Изискваме от Природата подчинение заради нашите инфантилни, измислени игри, от които се чувстваме велики. И разбира се, Природата реагира. Колкото и парадоксално да звучи, но вирусът ни принуждава да изградим по-здрав живот, по-отговорни отношения, да се грижим един за друг, дори да се откажем, от някои ненужни неща. Природата, за разлика от нас, нищо не унищожава и не разрушава, а само развива, поправя, коригира.
Въпросът е да осъзнаем истината и да проумеем, че този живот, който сме водили и водим сега, не само в личен, но и в обществен план, ни води към задънена улица. Вече се приближаваме, макар и подсъзнателно, до това. Защото, ако продължаваме по стария начин, ще се самоунищожим. Това не е някакво сензационно разкритие, а реалност, която се усеща вътре във всеки един от нас.
От десетилетия блуждаем в потребителските илюзии, мислейки, че това ще ни направи по-щастливи. Дори така възпитаваме младите, без да им даваме алтернатива и избор. Превърнахме се в машина, която произвежда боклук, изгаря човешките и природни ресурси в полза на собствения си егоизъм, като считаме това за нормално.
Все още нашите възприятие не са се развили до такава степен, че да сме способни да използваме знанията си, за да избързаме малко напред, пък да погледнем отвъд видимия хоризонт. Колкото по-рано осъзнаем случващото се, толкова по-рано ще видим колко сме враждебни към Природата, а от там – към самите себе си.
Все още обаче мислим и се надяваме, че като намерим лекарство за вируса, всичко ще си дойде на мястото… И някак си ще продължим, както до сега – безгрижно и безотговорно.
Само че не трябва да забравяме, че Природата е абсолютно разумна и тя ни движи напред. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката природа и той стриктно се изпълнява. А според степента на неговото изпълнение, възникват всевъзможни проблеми. В този план човешката природа, като най-висша, е предмет на всевъзможни движения и изменения – в едната и в другата посока.
В човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на Природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.
Според науката Кабала, свободата на волята дава на човека избор да стигне от точка А до точка Б по различни пътища, но крайната цел все пак е предопределена.
Всъщност, не само крайната цел, но и цялото ни движение е предопредено. Това движение можем да разбием на малки участъци и във всеки от тези участъци да се движим по по-добрия или по нежелания и труден път. Ако продължим с тази метафора, то на днешния участък от пътя се е появила епидемия от световен мащаб – коронавирусът. И защо? Пътя ли сме сбъркали, или нещо друго? Такива вируси е имало преди Covid 19 и те са били много по-опасни.
С какво обаче тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими и интегрални, а това дава своя отпечатък, или егоизмът ни е стигнал до предела на търпимост?
По-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, но това в днешно време не е така. Сега сме толкова взаимосвързани чрез всички сфери на живота – култура, икономика, световната търговия и какво ли още не и именно за това пандемията засяга всички ни.
Ако използваме отново метафората, можем да кажем, че ние – хората, живеем на кредит, който Природата ни е отпуснала от началото на съществуването ни. Оказва се, че този кредит е свързан не с егоистичното ни развитие, а с развитието на правилните взаимоотношения между нас.
Как обаче да осъзнаем това? Как да променим вътре в себе си отношението ни към другите? Как да възпитаме децата си на ценностите, които тази интегрална Природа ни предоставя?
Науката Кабала ни разкрива цялата система, в която живеем и пътя, по който Природата ни подтиква да вървим. Чрез коронавируса тя ни дава сигнал, че нещо не е наред с нашето движение. Ако не осъзнаем и не разберем това, може да се появи втора и трета серия от тази пандемия.
Георги ГРАДИНАРОВ
