Сигурен съм, че заглавието на статията ще породи малко учудване, несъгласие и дори снизходителни усмивки за напразно философстване и „напъни” в търсене на оригиналност. Може и така да прозвучи! В днешно време егото ни е нараснало до такава степен, че всеки иска да е забелязван и да е „оригинален”. Тук, обаче, става въпрос – освен за лично преживяване, и за друг поглед и преоценка на „ценностите”, които сме имали до този момент. Има хора, на които им е втръснало да слушат за Covid-19, за пандемията и мерките срещу нея. Дето се казва, крана за водата да пуснеш и там пандемия ще потече. Невярващите са категорични, че такава болест няма и всичко е в сферата на конспирацията. Умерените, приемат нещата разумно и спокойно. Да не говорим за тези, които 100% са убедени в съществуването на вируса. Те са тези, които са стриктни в изпълнението на ограниченията. Вярват в съществуването на заразата, защото знаят, че през подобни пандемии и болести вече е преминавало човечеството.
Но какво общо имат ковидът, приятелството и любовта? Погледнато формално – нищо! Приятелството и любовта са чувство! Състояние! Отношение към другите!
А ковидът е болест, вирус, състояние на биологичното ни тяло. А може би и не само това?
Според съвременната наука, целият свят и всичко около нас е взаимосвързано, интегрално – от най-малката частица, та до цялата глобална система, която ние наричаме природа, космос, вселена, като енергия, като мрежа.
Да, ще кажат тези, които се интересуват от тази научна трактовка. Интегралността, взаимосвързаността, а и нашите взаимоотношения са в основата на развитието на света! Човекът е в основата на всичко и целият свят зависи от нашите взаимовръзки. И ковидът също! Но как по-голяма част от нас да осъзнаем това, което се случва? Как да вникнем в дълбочина на случващото се, без емоции и пристрастност? Как да се отделим от досегашния си начин на мислене, в който всеки се е затворил в собствената си егоистична черупка и плува в задоволството от самонапълването си.
Със сигурност, без емоция и вътрешна борба не можем да преодолеем егоистичната си същност! В социалните мрежи се изписа какво ли не. Дават се съвети – какво да правим, какви медикаменти да използваме, как да се предпазваме, но малко хора се замислят, че тази пандемия е продукт на нашето съвремие. Продукт на нашия егоизъм и взаимоотношенията между нас. Точно за това и заглавието на статията е такова, за да покаже, че в кризисни ситуации взаимоотношенията между нас се проявяват най-добре. Истински милосърдните хора са силно притеснени от състоянието на своите близки, роднини и приятели. Те са тези, които не щадят усилие за подкрепа и помощ, въпреки ограничените възможности от налагащата се карантина, в интерес на ближния. Именно в такава ситуация се проявяват и тези, които изкуствено са проявявали „приятелски” и ”добри” отношения. Такива „приятели” намират форма за оправдания. Без да съм съдник на никого, но изкуствена любов няма, има лицемерие! Това е и проблемът на взаимоотношенията ни в обществото. Не винаги осъзнаваме какво е приятелство и какво е любов и защо е необходимо да обичаме. Този, който вътрешно не е в състояние да обича безрезервно, той реално не може да осъзнае това и с любов да отдава да другия.
Иначе пандемията си е пандемия. Тя е тази, която започва да ни отрезвява. Тя е тази, която ще ни вразуми и ще ни накара да се замислим за настоящето и за бъдещето. Тя е тази която, ще ни доведе до състояние, при което няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да се научим да живеем правилно. А какво означава правилно – ще попитате? Това са нашите добри, приятелски взаимоотношение един към друг, с грижа, с любов без егоистичен разчет…! Елементарно, нали, би казал великият Шерлок Холмс!
Да, елементарно, защото единственото нещо което ни липсва е да се отнасяме един към друг с добри чувства, с любов с взаимопомощ, с грижа за ближния. Може би звучи банално, дори отблъскващо, но истината е такава. И ако успеем да победим тази природа на нашия егоизъм, тогава може би и ще получим правилната ваксина.
Кабалистите казват, че ако намерим правилната форма, която да намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква и разделя, ние можем „над вируса” да създаваме положителни чувства. А положителните чувства – това са любовта и отдаването. И ако тези чувства започнат истински да се усещат в човечеството, то това ще е най-краткия път към правилното ваксиниране на населението на Земята.
Любовта е закон на Природата, а отдаването е висшата същност на Вселената. Въпросът е до каква степен желаем да спазваме този закон, без егоистичен разчет.
Красотата в приятелството е в това, че колкото повече имаме от това чувство, толкова повече обогатяваме и другите с него. Защото приятелството и семейството са за хората, които се свързват помежду си, споделят, грижат се, помагат си един на друг, без да се търси някаква изгода. В това богатство или всички са богати, или всички са бедни. Никой обаче не може да реши вместо нас по кой път искаме да вървим. По пътя на болката и страданието, който COVID-19 ни дава, или по пътя на щастието, идващо от добрите взаимоотношения между нас. Изборът си е наш.
Вирусът ни накара да се замислим за това, което наистина има значение в живота ни, а това са семейството, приятелите, близките. Той ни разкри слабостта и окаяността на системите, които сме изградили помежду ни. Показа ни задънената улица, до която сме достигнали, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си. Разкри ни истината за приятелството и загрижеността, като форма на взаимоотношения.
Подсъзнателно вече усещаме, че досега сме бягали – като мишка в колело, без истинско напредване – докато остареем. „Короната”, обаче, спря колелото, спря и света. Като че ли сме на stand by – и чакаме някой да натисне бутона, да задвижи картината отново. Като след събуждане, от една страна искаме сънят да продължи, но от друга постепенно осъзнаваме, че всичко е било някаква илюзия. И в пробуждането осъзнаваме, че тази реалност не е истинска, че тези „приятели” не са онези, които съм обичал и любовта не е тази, за която съм мечтал. А „реалността” е била болезнено сурова, отблъскваща, дори неприятна и някак си осъзнаваш, че това е била егоистичната ни реалност. За радост, пред нас започва да се разкрива друга картина, истинска, с истински приятели, които не са фалшиви във взаимоотношенията си, не са лицемери, не търсят материална или каквато и да е друга изгода, а са с чувство на съпричастност и загриженост.
Спорен науката Кабала, под пандемията се крие вътрешна революция във всеки един от нас, трудна, но вече назряла и необходима. Преход от раздор към единство. От фалшиви лозунги и фалшива любов, към правилни взаимоотношения.. Колкото по-скоро осъзнаем това и се свържем един с друг с любов и грижа към всеки, толкова по-бързо ще се издигнем над тази днешна стихия, наречена Covid-19.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
офис Добрич, тел. 0898731112
