Нашата природа е егоизъм, егоизъм във всичко. Егоизъм в семейството, в близките, в обкръжението, в работата, дори в любовта. В днешно време, като че ли много хора са горди с това си качество. Някои го смятат за положително, а други не го осъзнават. Проявата на егоизъм извира от всякъде, във всички сфери на живота.. То ни причинява болка и страдание, морални и материални загуби, разрушава съдбата на хората, руши колективи и организации, а понякога ни дава садистична наслада. Защо ли? Защото егоизмът е свързан с отмъстителността и завистта, нетърпимостта към нарушаването на собствените интереси и готовност да се разплатим за обидата.
„Егоизмът е колосален, той се издига над света. – е написал А. Шопенхауер – защото ако на всеки отделен човек би се предоставил избор между своето собствено унищожение и гибелта на целия свят, то няма нужда да казвам къде, в огромното болшинство от случаите, ще натежи този избор“.
Във време на криза, егото расте и то с разрушителни размери. То се проявява най-вече в периодите на социални катаклизми, икономически кризи и войни, когато в обществото все по-остро се усеща отслабена системата за контрол. И дори днес с пълна сила чувстваме, че сме разделени на базата на егоистичните ни взаимоотношения и желанието да доминираме над другите. Под привидната „егоистична справедливост” искаме да унижим и дори да унищожим противника, но никой не го осъзнава или поне не иска да си го признае.
Съгласно теорията на етичния егоизъм, човек има доминиращо отношение към самия себе си, тъй като за него са значими единствено собствените му интереси. Той ги ограничава само в рамките на своето собствено Аз. А малкото останали неегоистични личности включват в своето Аз и грижата за другите, поставяйки себе си, като част от цялото. Това може да звучи филисофски или неразбираемо, още повече в днешното разделено общество.
За егоизма можем да говорим безкрайно дълго време и пак темата не може да се изчерпи. Защо? Защото това сме ние, това е нашата природа. Не е възможно човек сам да определи количеството и качеството на своя егоизъм. Всичко се определя спрямо другите, спрямо обществото. Някой казва, че е необходимо в живота да си поне „малко егоист”. Но кой и как може да определи дозата на нормалния егоизъм? Това е като невинно оправдание за себелюбието ни. Мога ли аз да съм критерии на собствения си егоизъм, когато това е моята същност? Дори несъзнателно, егоизмът ни принуждава да „дърпаме одеялото” към себе си, да мачкаме другите, да ходим по главите им, да воюваме, да унижаваме и унищожаваме неудобния. И всичко това, защото егоизмът ни дава лъжливото усещане, че това е за добро – за мен, за другите и за обществото. В исторически план казваме, че историята на човечеството е история на нашия егоизъм. И ако се върнем в миналото, ще видим, че всички събития са се случили, за да стигнем до сегашното състояние на осъзнаване на нашата егоистична Природа.
Апологетът на егоизма М. Щирнер е писал: „За егоиста няма нищо толкова високо, за да се унизи той пред него, няма нищо толкова самостоятелно, че да живее заради него, няма нищо свято, за да пожертва себе си за него“.
Нашата природа е такава, че се фокусира върху това, което имат другите и го сравняваме с това, което имам аз. Чуждото ни вади очите. И тук не става въпрос само за материални придобивки, а за всички свери на живота.
От една страна кабалистите казват, че егоизмът, това е нашето зло, а от друга, че той е движещата ни сила, горивото, което ни развива. И това е вярно, защото е залегнало в програмата на нашето съществуване. Всички завоевания и завоеватели, преселението на народите, раждането и умирането на държави и народи са за това – Природата да ни доведе до това състояние, в което се намираме днес.
До скоро ни се струваше, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички ние сме се движили от желанието да сме здрави, да имаме повече, да печелим повече, да имаме добро положение в обществото. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно – усещането за смисъла на всичко съществуващо. Природата обаче, като добър родител постепенно ни изведе от това измамно състояние и ни постави в такива условия, при които този въпрос започва да придобива все по-голяма важност.
Точно за това днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да ни позволят да се върнем назад към предишното състояние. Финансовите и държавните кръгове се опитват да намерят решение как да удържат съществуващите системи, в които имаше относителен баланс. В това, колко човек може да вложи и колко може да получи, как и какво да си купи, как да забогатее.
Тази егоистична система беше до някъде балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя започна да се разпада. Никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще.
За съжаление, във всеки от нас живее „здрав“ стремеж да надделее в нещо, да изпъкне, да преуспее, да се почувства, ако не по-добре, то поне по-високо от другите. Затова всички наши победи днес са «пир по време на чума». Всичко, което правим срещу другите, в крайна сметка се обръща срещу нас. Защото другите не са фон на живота ни, а неговата същност и смисъл..Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът ни, като движеща сила, вече не сработва както до сега.
Сега постепенно започваме да разкриваме, че нашата егистична същност през цялото време ни е мамила и с това ни е движила в посока до точката, в която сме достигнали днес. Природата се е отнасяла към нас, както към малки деца. Така, както нашите майки и баби са ни залъгвали с лъжичка вкусна храна. Помним нали – тази хапка ще е за мама, тази за тати, за братчето, за сестричето, за кучето и за кого ли още не. Само че вече сме на възраст и тази наивна измама не може да се използва. Природата ни е дала възможност да си зададем въпроса – как да продължим, но не както до сега?! Егоизмът е достигнал до пределната точка на поносимост и използването му със същата сила ще ни доведе до още по-големи катаклизми от тези, които ни се случват.
Кабалистичните източници ни казват, че единственият начин да се развиваме, е да преминем от егоистична към алтруистична система. Само, че ние не сме в състояние да я осъзнаем, да я приемем като начин на съществуване.
Науката кабала ни разкрива, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем. А ако ли пък не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди, да продължим напред.
Всъщност всичко се основава на борбата и единството на противоположностите. Тази диалектика знаем, лежи в основата на мирозданието. И ако омразата разкъсва света, то е само, за да ни доведе до единственото решение, до издигането ни над нея. Въпросът е, възможно ли е това?!
Големият кабалист на миналия век Баал а Сулам пише: „При вида на човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на твоите, или на двама абсолютно антагонистични един на друг човека, не мисли, че е невъзможно да се помирят. Напротив, в това се крие съвършенството на помирението – да се опитаме да въдворим мир между две противоположности.“
Но как да приема несъгласието, чуждото, „неправилното” мнение, или лъжата, която се осмелява да хвърля сянка върху „моята истина”? Нашият егоизъм не понася отстъпки, не приема компромиси.
Кабалистите казват, че всичко е относително. Няма нищо добро и нищо лошо, има «незряло», «презряло» и това, което е между тях. На която и част от скалата да съм, най-важното е да разбера механизма на мирозданието. Тогава ще ми стане ясно, че когато се откажа от непримиримата борба за моята лична истина, тогава аз не жертвам себе си, а само моя егоизъм. А в замяна ще получа истината в съвсем различен мащаб и форма.
Ако обаче, не съм готов да предоставя място на другите, няма да има място и за мен, тогава ще продължа да живея в измамната си егоистична същност. Ще мразя, ще ненавиждам, ще унижавам, само и само да удовлетворя собствения си егоизъм.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
