Науката кабала ни разказва за устройството на цялото мироздание – как в резултат на „Големия Взрив” е възникнала нашата Вселена. Искра на висша енергия се е промъкнала в нашия свят и е породила нашето пространство, цялата материя, дори самото пространство – мястото на нашата Вселена, което по-рано не е съществувало. Това звучи като нещо мистично, но така говорят и учените – физици. Дори се казва, че Вселената е мисъл. Как така някаква искра от енергия, от висше измерение, изведнъж се е промъкнала в нашият свят, изградила е пространството за нашата Вселена и е започнала там да се разпространява?!
Разбира се, че съществуват различни теории за възникване на мирозданието, но каквито и да са те, възниква въпросът за смисъла на съществуването на неживото, растителното, животинското ниво и особено на човека.
Квантовите физици казват, че в основата на наблюдаваната действителност лежи невидимата квантова реалност, която става видима в зависимост от степента на взаимодействие на наблюдаемото и наблюдателя. Изучаването на квантовата реалност доведе до осъзнаване на единната картина на света и нейната връзка с човешкото съзнание.
Намираме се в процес на преоценка и преосмисляне на света, и на човека в него. На нова парадигма за реалността и всичко съществуващо (човек, общество, природа), което представлява само по себе си единна система, единно цяло. Оказва се, че човек не стои встрани от тази реалност само като наблюдател и консуматор, а сам я строи, сам я изгражда. Каквито са мислите му, каквито са чувствата му, каквито са желанията му, такъв е и светът около него.
„Ако мисълта е енергия и не се разлага, то колко отговорно е човечеството за всяка мисъл? Хората мислят, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да стигне. А между другото, потенциалът на мисълта е голям и за мисълта не съществува нито пространството, нито времето. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащите с ръце в тъмнината , без да знаят кой предмет ще бутнат”.
Н. К. Рьорих
И тук възниква въпрос какъв е смисълът на възникналата Вселена и ние в нея? Какъв е смисълът на картината, която се разкрива в нас? Защо съществувам аз, защо е цялата обкръжаваща действителност?
Кабалистите казват, че в природата съществуват две сили – сила на отдаване и сила на получаване. Природата е любяща, отдаваща, а ние сме противоположни на нея – получаващи, егоисти, ненавиждащи се. Нима не е така?! Ако се поразмислим малко, ще видим, че живеем в егоистична среда и не усещаме егоизма си. Понякога се засрамваме от мислите си, чувствата си и действията си спрямо другите, но само толкова – като искра, която за кратко светва, но после бързо угасва.
Законите на мирозданието, действащи на нивото на двете основи – отдаване и получаване, се изучават от науката кабала. Но освен тези свойства и тяхното привличане или отблъскване, кабала изучава и измерва намерението над тези действия, като чисто човешко качество.
Цялата природа е изпълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само „мизерна” порция, способна да оживи тялото ни, за някакво ограничено време, което наричаме живот. Ние сме егоисти и искаме да получаваме само за своя полза и по тази причина усвояваме само мъничка искра за живота, минимална сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.
Ако тази енергия влезе помежду ни и започне да циркулира, нараствайки все повече и повече, ще ни отведе във водовъртежа на доброто. Изведнъж ще почувстваме, че сме се оказали във висшите измерения. Енергията е около нас. Тази енергия е енергията на добрите взаимотношения. Ние я наричаме Висша, но всъщност тя е тук, в нас и между нас самите. Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Кабалистичните източници казват, че цялата природа е изградена върху това свойство. Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да ги заключим в някакви батерии, като добра енергия. Всичко това е в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени в определена посока – или любов, или омраза.
Всеки човек е една сложна структура, а любовта, това е, когато две противоположни структури /свойства/ се съчетаят в особено взаимоотношение. Това е енергията на любовта, на мисълта, на намерението, зависеща от това, какво искам да направя за другия. Ако искам да извърша добри дела – да отдам, да подаря, да създам, то получавам тази сила в свое „разпореждане”.
В нашия свят, ако човек мисли за хубавото, той става по-добър. Ако мисли положително за другите, той се доближава до тези „свръхестествените” сили и може да ги използва, уподобява се с тях. Това не е мистика, а друго ниво на взаимоотношение към обкръжаващата ни действителност.
Тази жизнена енергия в мирозданието е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. Само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си. Оказва се, че поради тази причина получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота. Човек сякаш стои край купища от злато и диаманти, а загребва от тях с малка чашка от енергията, за да поддържа единствено своя живот. Защо ли? Защото нашият егоизъм ни ограничава. Ние живее в ненавист и омраза и точно това ни пречи да разберем, а и нямаме сили да вземем повече. Не сме способни да се съединим един с друг и затова не позволяваме на тази енергия да влезе в нашата система. Как да стане това, вероятно се питат много хора?
Кабалистите казват, че е необходимо да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена единсвено към получаване, поглъщане, напълване на себе си.
Необходимо е да променим намерението си и да го насочим в отношението си към другите. Това може да се случи постепенно, започвайки да мислим не за себе си, а за всички останали и едва тогава ще придобием свойствата на висшата сила.
Ние и сега живеем вътре в своето намерение, но то е егоистично и гледаме света през призмата на себелюбието.
Необходима ни е точна настройка на правилното намерение. Според «настройката» ние ще открием, че всички наши свойства, желания, дори целият ни егоизъм, могат да стигнат до хармонично съответствие със законите на природата. Науката кабала казва, че не е необходимо да се грижим за нещо друго, освен за правилното намерение. От нас не се изискват никакви други практически действия на ниво взаимоотношения. Трябва да изменим собственото си възприемане на другия човек, на обкръжението ни, на целият свят и вече от това ново усещане ще разкрием истинската реалност. Към такова отношение ни води природата през цялото наше еволюционно развитие, та до ден днешен. Искаме или не, ще достигнем до това състояние. Всъщност това е и замисъла на съществуването ни. Това е и „тайната” на възникването на Вселената. Засега човечеството все още не е разкрило напълно тази „тайна”, но това е „патент”, предназначен за всички ни. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила, на Природата. Тогава ще може да получи цялата енергия на живота, ще види всичко съществуващо не от свойството получаване, а от свойството на самата природа.
В противен случай, ще продължим егоистично да се самонапълваме, с намерение да унижим и унищожим хората около нас, но с тези си действия и мисли постепенно ще унищожим себе си.
„Ако мразя, аз отнемам нещо от себе си; ако обичам, аз се обогатявам с това, което обичам. Човеконенавистничеството е бавно самоубийство, себелюбието – най-голямата нищета на живото създание.”
Ф. Шилер
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
