Да, това заглавие като че ли звучи банално! Дори неискрено за по-голяма част от нас, от гледна точка на усещането за държавата и ние като граждани в нея. Едно е да го изричаме, друго да го чувстваме. Малко хора използват тази фраза искрено и с разбиране, но въпреки това тя е правилна, изразяваща истинската същност на понятието държава и ние в нея. Кой не е наясно, че всички заедно и всеки един от нас представляваме държавата. В своята същност тя представлява политическа и легална единица, която чрез система от органи осъществява управление. Тя е създадена от обществото, за да улесни собственото му съществуване, да въдвори ред чрез ясни правила, които се спазват от всички. Съдържанието на държавата, казано в опростен вид, включва територия, население и власт.
Ако някой от съставните й части не работи правилно, то тя изпада в криза. Разбира се, че всеки от нас трябва да осъзнае ролята си в държавата и в обществото и да поеме отговорността си, като неин гражданин. В противен случай за всяко наше неблагополучие считаме държавата за „виновник“, без усещането ни за отговорността пред нея.
„Държавата това съм аз” е казал „кралят слънце”, олицетворяващ и утвърждаващ с това определение класическия френски абсолютизъм. Разбира се, че има различно отношение и мислене от времето на „Държата” на древно гръцкия философ Платон до италианския мислител Николо Макиавели, който е казал, че „Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.”
Но, ако в днешното демократично, интегрално общество зад държавата стоят единствено и само нейните граждани, овластени да я насочват в правилната посока, то тя ще функционира правилно. Ако ли не, то тогава определени хора или общности с егоистичните си действия могат да я насочат в грешна посока.
Целта е да се зачитат правата на другите, да се извършват съвестни действия, всеки да упражнява активно правата си и да зачита чуждите права.
В статията няма да говорим за държавата като политико-икономически или друг субект, а като културна, духовна и национална обособеност на общество, което – освен функциите си за оцеляване, желае и нещо друго, по-висше. А по висшето е духовността, традициите и културната същност на народа. Това е нещото, което поддържа и издига всеки човек и обществото като цяло над материалното и консуматорското мислене.
За съжаление, днес се намираме в сложна ситуация на разделение и противопоставяне, не само на ниво държава. Пандемията ни постави в ситуация, в която трябва да изберем – или да продължим в посока на конфронтация, или в посока на обединение, загърбвайки обществения и личен егоизъм.
Една китайска поговорка ни предупреждава, че: „Ако не променим посоката, най-вероятно ще завършим пътя си там, където отиваме”…, а посоката е ясна по отношение на хората – катастрофа и хаос. Според написаното в кабалистичните източници, днес се намираме в период, когато е необходимо да се формира нов начин на мислене и нов модел на поведение. Без такава промяна нашата система и всичко около нас ще бъде погълнато от хаос.
Историята ни е дала много примери със загинали империи, народи и цивилизации, завладели огромни територии и държави, издигнали се до победители, но след това са се оказали в беда и разруха.
На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество и войнската победа ще му донесат изгода, плячка, власт, слава: „Вижте какви герои сме!”, но след отрезвяването от „успехите” и „победите”, разбираме измамното егоистично усещане за превъзходство.
Ако погледнем дори в близка перспектива, ще разберем, че това не работи, защото все повече започваме да усещаме, че сме взаимосвързани по природа и взаимността ни е част от нас.
Според великия кабалист Баал а Сулам, живял в началото на миналия век, „Задължително е всяка нация да бъде силно обединена отвътре, така, че всички индивиди в нея да бъдат прикрепени един към друг чрез инстиктивна любов. Освен това, всеки индивид трябва да усеща, че щастието на нацията е неговото собствено щастие и упадъкът на нацията е неговият собствен упадък… Това означава, че хората от тази нация, които усещат тази хармония, са тези, които създават нацията, и мярката на щастието и устойчивостта на нацията се измерват чрез техните качества.”
Още в началото на миналия век той ни предупреждава, че съгласно развитието на закона за обществото, ако не променим нашето отношение един към друг, ще възникне фашизъм. Днес това звучи също толкова актуално, както преди около 80 години и според него единственият изход е да преминем чрез интегралното възпитание към „Обществото на последното поколение“.
Защо е необходимо това? Защото живеем в интегрален свят, а всъщност мислим извън интегралните връзки, които съществуват в обществото и в държавата.
Изначално човекът е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е като колелце в системата на единен механизъм от колела, в който едното колелце, като отделна единица, няма свобода на движение. Защо? Защото е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма пригоден за изпълнение на общата за обществото ценност.
Разбира се, че в това време на силно разделение и противопоставяне да се говори за добри взаимоотношения, за духовност, за интегралност, звучи почти еретически. Всеки се е вкопчил в собствената си персона или, в най-добрия случай – в мислите и действията си е включил само близките и познатите си… и толкова. Затворил се е в егоистичната си същност, като в черупка и не желае да приеме никакви чужди мисли и мнения, различни от неговите. Но дали пък точно духовността и усещането за взаимосвързаност няма да ни изведат от това егоистично отношение към другите. От тази „война” на интереси и лобита, в която всеки се опитва да надприказва другия, всеки се опитва да обвинява „противника”, да го унижи, без да си прави извода, че всички се намираме в една лодка и само с общи усилия може да плуваме в правилната посока.
Всяка държава, всяка нация си има своята идентичност и своята духовна същност. Всеки народ си има своите подеми и падения, своите възходи и постижения, които му дават усещането за напредък. Всичко, което ни се случва, е да осъзнаем нашата природа, да осъзнаем, че над нашата егоистична същност има нещо по-велико, по-смислено, по-силно. Това е нашата вътрешна природа, нашата духовна същност. Тя не се интересува от това как да „победя” и „унижа противника” си, колко да забогатея за сметка на другия или за сметка на обществото, а как да направя така, че всеки да се чувства добре.
Това може да звучи като утопия в днешното разделено време, но дали точно това не ни е необходимо?
В исторически аспект, в най-мрачните години на падения и безизходица сме излизали не чрез войни и сблъсъци, а чрез общи усилия и взаимна любов. Това е, което ни е необходимо. Въпросът е да осъзнаем истински, дълбоко и реално кои са причините за всичко, което ни се случва. А истинската причина е нашият нараснал егоизъм. Нищо друго! Той иска да погълне всичко, да прегази и унизи неудобните. Той иска да е на пиедестала на величието, пренебрегвайки всякакви разумни доводи, че това ни води в грешната посока на самоунищожението.
Така и Природата ни придвижва или „чрез моркова, или чрез тоягата”. Въпросът е какво избираме? Кризите и страданията, идващи от противоречията и конфликтите между нас, или добрите взаимоотношения, „напук на нашия егоизъм”.
В това отношение, ако успеем да осъзнаем егоистичната си природа, то тогава ще осъзнаем истински, а не само на думи, че „държавата – това сме ние” и всички действия и мисли ще бъдат насочени с правилно към обществото намерение.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
