Колкото и да се стараем, да разберем света и себе си в него, все още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващата ни действителност. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, объркан и неосъзнат. Понякога се чувстваме като изстреляни в облаците от радост и щастие, а друг път – затънали в собствените си проблеми. В моменти на възход сме готови, да полетим над ежедневните ни препирни и дребнавости, гледайки на света оптимистично, изпълнени с радост и особено чувство на възторг. Възникне ли обаче беда, се чувстваме безпомощни, малки и безсилни, приличащи на уплашени животинки, търсещи изход без посока. Тогава, макар и за кратко, осъзнаваме, че сме прашинки в този свят и единствено вътрешните ни свойства рисуват картината на възхода и паденията.
В това се крие проблемът ни, защото светът е проекция на нашите свойства.. Той е вътре в нас и точно за това е трудно да осъзнаем случващото се извън нас. Цялата картина, всичко около мен е филм, който си прожектирам, чрез дадените ми от Природата свойства. Изглежда невероятно, но е факт. Това е и проблем, в опитите ни да изследваме „реалноста” и да променим света около нас. Оказва се, че това не винаги е онзи прекрасен и съвършен свят на нашите мечти, а е свят на противоречия, конфликти и дори ненавист. Защо ли? Защото царят „Егоизъм” ни е завладял и ни води в противоположната посока. И ако до сега сме се намирали в състояние на възторг и гордост от постигнатото, то днес сме в най-ниската, почти безизходна точка.
Ето какво казва в тази посока проф. Михаил Лайтман – световно известен кабалист, основател на Международната академия по кабала:
„В действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.
Като резултат, с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.
А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.
Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…
Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.
При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин и кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.”
Реално, ние се намираме в много важен исторически период, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден вече като че ли губи своята ценност и сила. От всички проблеми, които сме си мислели, че съществуват, то днес се оказва, че най-големият ни проблем не е физическото ни оцеляване, а омразата и ненавистта.
До този момент егоизмът ни е бил толкова силен и могъщ, с пълна „торба долари и злато”, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и изследване дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата, образованието, изкуството, музиката и театъра. Мислехме, че мечтите ни ще се реализират по този начин, но в края на краищата се оказахме в безпомощно състояние и объркани. И не защото не ни достигат материални блага, а защото започнахме да осъзнаваме, че цялото ни развитие е било неправилно в корена си. И тук всеки един от нас, в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво се случва. От една страна сме задоволени и презадоволени, а от друга, вътрешно сме неудовлетворени.
Страшно е, ако продължим да вървим по този път, при който искаме да си навредим един друг, искаме да унищожим различно мислещия, като с това се надяваме, че ще се чувстваме по-добре. Водим спорове и изпадаме в какви ли не състояния на любов и ненавист, възход и падение, омраза и непоносимост. Това се отнася както в личен, така и в обществен план.
Аз искам да унищожа съседа си, той от своя страна иска да унищожи роднините на съпругата си, те пък не понасят други хора и т.н. и т.н. В по-голямата си част така протича животът на всеки от нас. Опозиционните партии и групи искат да унищожат противниците си, държавите да подчинят други държави, без да се осъзнава, че всъщност не можем да съществуваме едни без други.
Според науката кабала не е необходимо да се унищожава опонентът, а правилно да се свързваме на база на взаимните отстъпки.
Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи, а осъзнатост, идваща от разбирането, че така е устроена Природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен да приеме в себе си и другите, противоположните, уважавайки чуждото мнение. Никога няма да успеем, а и не е необходимо, да унищожаваме различните от нас, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си като с бумеранг. Трябва да се грижим противникът да съществува, защото в тази форма той ни помага да разкрием себе си.
Цялата Природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да сме готови да признаем всеки, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на нас като хора и общество. Необходимо е, да се научим как от всички тези форми да изградим правилна мозайка, за да видим реалността, такава каквато е.
Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. Неговия образ, който се намира вътре в мен, е чувството на омраза – това ме измъчва, независимо, че егото усеща задоволство. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре, отварям сърцето си за него, нямам притеснения, че този човек може да ми навреди. И в двата случая обаче тези състояния са вътре в мен и аз се чувствам зле или добре. В падение или във възход.
Независимо от състоянията, в които изпадам, възход или падение, аз не трябва да мисля как да унищожа някого, човек или група хора с различно от моето мнение, защото такова желание е признак на егоизъм и несъгласие с програмата на Природата. В Природата има място за всички. Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.
Според науката кабала, светът е основан на баланса между доброто и злото, а добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Природата/Твореца – източник и на двете.
Всъщност, човек се учи да преминава през такива състояния, осъзнавайки, че тези състояния са нормални. Опитът му помага, да констатира, че сега се намира в падение, а след това – във възход и това е начинът за придвижването към по-висшата цел на съществуването ни. В противен случай ще продължим да храним животното в нас, задоволявайки единствено материалните ни потребности и животинските ни страсти.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
