Действително, знае ли някой какво предстои утре? Какво предстои след една година, след пет или как ще се развием като човечество след петдесет години? Живеем с усещането, че преди светът е бил по-предсказуем, а днес е с много неизвестни. Според нашата логика обаче, би трябвало да е обратното. Дори имахме самочувствието, че познаваме цялата реалност и то в детайли. За съжаление се оказа, че коронавирусът смачка нашето самочувствие, а и тази самонадеяност, натрупана през вековете. Защо ли? Може би, защото егоистичният ни поглед върху света, в който живеем, е твърде ограничен и ние – като малки деца, сме си мислили, че познаваме цялата Природа и нейния замисъл. Оказва се, че това не е така! И точно за това в последно време започнахме да чувстваме, че нещо не е наред. Има някаква празнота, която ни дава усещането на безсилие. Кризата, в която се намираме, ни кара да преосмислим случващото се и да започнем да гледаме на света около нас по друг начин. Не през погледа на егоиста, а през погледа на Природата и нейните скрити закони. А те, законите, ни показват, че не егоизмът, а алтруизмът е основата на Природата.
И какво от това, ще кажете? Какво значение има това откритие за нашето бъдещо развитие?
Според науката Кабала, в съвременния свят алтруизмът е необходим повече от всякога. Той е естествена проява на човешката доброта, за каквато всички имаме потенциал, въпреки множеството съмнения и противоречия, които присъстват, а понякога и преобладават в мислите ни.
Продължавайки своите търсения, ние намираме все нови и нови примери за това, като постепенно започваме да осъзнаваме, че всички части на природата са здраво взаимосвързани, че общият закон на мирозданието е алтруистично обединение на егоистичните части. Това е интересно, нали? Накратко казано, това е законът на алтруизма.
Алтруизмът изглежда определящ фактор за качеството на животa ни и той не трябва да бъде свеждан само до нивото на утопично благородно мислене, поддържано от няколко наивници с голями сърца. Трябва да имаме проницателността да го почувстваме, разберем и осъзнаем. Друг е въпросът имаме ли смелоста да го приложим.
Природата е построила биологичния живот по такъв начин, че всяка клетка е длъжна да бъде алтруистична по отношение на другите, заради изграждането и поддържането на живото тяло. Природата е създала закони, съгласно които, клетките и органите се «слепват» в живото тяло, посредством своите алтруистични взаимоотношения. Оттук следва, че силата, която създава и поддържа живота в природата, е безкористната сила на любовта и отдаването, стремяща се да формира живота, основан на спазване на закона на алтруизма, на хармоничното и балансирано съществуване на всички части на общия организъм.
И все пак, за биологичното тяло е ясно, но знаем ли какво е това алтруизъм като взаимовръзка и взаимоотношения между хората? Как се проявява той? Какви трудности трябва да преодолеем? Можем ли да станем по-големи алтруисти и ако да, как? Това ще ни помогне ли да изградим по-добър свят и по-добро общество?
Още от времето на гръцката цивилизацията, та до Ренесанса, философи мислители – утописти са се опитвали да опишат реда, справедливостта, и характера на праведния „град-държава” и на праведния човек и взаимоотношенията, които тряба да съпътстват хората в „Градът на слънцето”. Как трябва да изглежда традиционното общество, което се базира на свободата, равенството и справедливостта? Философите по онова време са били проницателни и са усещали възможността да пренесат законите на природата като теория за взаимоотношенията между хората. Разбира се, че тогава човечеството не е било готово за това, нито като знание, нито като опит, още повече – като необходимост. Днес обаче нещата са различни.
Работата е там, че ние се намираме вътре в системата наречена Природа в определена интегрална връзка, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата. В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не се е образувала огромната „постройка”, каквото е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот – растителен, животински и човешки.
Това се явява следствие от развитието на желанието в материята – желание да получаваш и да се наслаждаваш. И на основа на това желание елементарни частици, атоми, молекули, всевъзможни биологични частици материя са се съединили и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички са еволюирали вследствие от развитието на егоизма.
Ако разглеждаме обаче всяка клетка поотделно, то нейното поведение се представя като егоистично, т.е. тя „мисли“ само за самата себе си. Но, ако погледнем на нея като на част от система, като на клетка от едно тяло, то ние откриваме, че тя получава за себе си само минимума, необходим за нейното съществуване, а цялата си останала дейност отдава в полза на организма. По този начин клетката се държи алтруистично, „мислейки“ за общото благо и действайки в съответствие с това да потдържа тялото. Между клетките на тялото трябва да се съблюдава пълна хармония. Всяка клетка е длъжна да осъзнава съществуването на тялото, на всяка клетка трябва да й е известно от какво се нуждае тялото и какво тя може да направи за него. В противен случай тялото няма да е способно да съществува. Всяка клетка измерва, съобразява и съгласува своето съществуване с общите нужди на организма. Жизнената дейност на клетката от началото до края се подчиняват на общите потребности на организма.
Излиза, че всяко обединение на алтруистична основа създава живот на нова, по-висока степен. Скептиците вероятно ще реагират, че това се отнася за биологичното тяло. А как тези взаимоотношения могат да се пренесат като човешки взаимоотношения?
Всичко в природата се свежда до единството. Еволюцията на природата доказва, че процесът на глобализация, на превръщане на целия свят в едно «малко село» не е случаен, той е естествен етап от развитието на цивилизацията по посока на достигане на общата хармония. Като резултат се формира единна система, всички части на която са взаимно свързани с отношения и сътрудничество, в името на общите интереси. Това не е утопия, а развитие, към което ни движи природата. Днес, повече от всякога е необходимо да осъзнаем и стигнем до правилните взаимоотношенията между хората. Според науката Кабала е установено, че земята е жив организъм и това все повече се осъзнава от учените. Ние сме клетките – част от този жив организъм. И ако до сега нашият егоизъм ни е движел към развитието на обществото, в което живеем, то днес егоизмът започва да ни пречи. Както клетката в биологичното тяло, започваме да осъзнаваме, че егоистичните ни взаимоотношения започват да ни пречат и ни водят до криза. Не само индивидуална, но и цялостна, обществена криза. И днес тя се усеща от всички. Целият свят е в криза! Някой ще каже, че това е от пандемията или от глобалното затопляне, или пък от други фактори! За съжаление, пандемията е следствие на неправилния път, по който вървим. Природата ни движи или със страдания, или с наслаждение. И всичките кризи, войни, природни бедствия ни се случват, за да осъзнаем нашата взаимосвързаност. Да осъзнаем интегралността на Природата, да осъзнаем, че живеем в глобалната система на един организъм, в който алтруистичните взаимоотношения все повече ще се проявяват и ще се усещат от нас. Разликата от досегашното еволюционно придвижване е, че нашият егоизъм беше насочен към това да променяме света около нас, а според законите на Природата е необходимо да променим единствено отношенията между нас. И тази утопия – вярваме или не, все повече ще се превръща в реалност и в следващото ниво на развитие на човечеството.
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
