На тържествената церемония в Кюстендил днес беше направена първа копка за ремонт и реконструкция на художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Събитието, на което присъстваха всички депутати от региона, бивши директори на културния институт, много граждани, започна с водосвет. Отслужи го Велбъждският епископ Исаак, втори викарий на Българския патриарх и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, в съслужение със свещеници от Кюстендил.
„Галерията на Майстора е емблема на цялата област, а може би и емблема на България. Тя е известна навсякъде по света. Бог да благославя трудовете на всички, да бъдат успешни делата за всички вас“, благослови началото на ремонтите дейности епископ Исаак.
Финансирането за предстоящите дейности е със средства от държавния бюджет на обекти по инвестиционната програма за общински проекти, а стойността му 21 321 600 лв.
Кюстендилската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ е открита по повод честванията за 90 годишнината от рождението на Майстора, на 24 ноември 1972 година. Тогава са открити и паметниците на Майстора пред галерията, на скулптора Борис Гондов, и този в с. Шишковци, дело на Мара Георгиева, разказа директорът на галерията в Кюстендил Валентин Господинов.
Той припомни, че през 1975 година Кюстендилската галерия е обявена за галерия-еталон към Министерство на културата. Пет години по-късно се предприема разширение на галерията, с идеята тя да стане най-голямата на Балканите. Галерията в Кюстендил е първата за страната специално построена за целта сграда, припомниха нейни бивши директори. Дотогава обичайна практика е да бъдат преустройвани за галерии сгради, строени с друго предназначение. Галерията в Кюстендил е била създадена и със специална функция – да представя основно творчеството на един художник, при това по специфичен начин.
Строежът на недостроената и днес част е започнат през 1981 година, но през 1990 е преустановен.
„В момента експозиционната площ на залите е 1 200 кв. м, а с новото разширение то ще се увеличи със 170%, като ще достигне общо 3 000 кв. м, каза Валентин Господинов. В проекта е заложено и създаването на Антична зала. Така посетителският поток ще преминава над стената на Антична Пауталия (днешен Кюстендил). Там ще бъдат експонирани мозайки, открити и съхранени от Регионалния исторически музей в Кюстендил.
„Докато днес в централната експозиция са включени не повече от 90 произведения на Майстора, след ремонта те ще бъдат над 250. Предвидено е да има и зала, посветена на Кюстендилската изобразителна школа“, допълни директорът на културния институт.
„Повече от 34 години проектът за този храм на културата е замразен“, каза кметът Огнян Атанасов. Той изтъкна, че след завършването на галерията тя ще затвърди Кюстендил като културен център не само в Югозапада, а в цялата страна. Освен довършване на започнатото, галерията ще обедини всички художници от Кюстендил, така, че да имат свое пространство, където да излагат своите творби, посочи още кметът на Кюстендил.
Докато траят ремонтните дейности, галерията ще продължи да приема посетители.
