В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище „Свобода“, пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал по водите на Титикака и Амазонка.
Хедонистът Красимир Раданов, известен с прякора си Дармадана, посетил страховития Алкатрас, Френска Полинезия (Таити) и стигнал до Нова Зеландия, разказа за пътешествията си в австралийското Сидни – добър пример за смислена урбанистика според него, Сингапур, Тайланд, Оман и още други места, от които се завърна в родния Балчик преди дни.
Пътешествието, продължило два месеца, след петгодишно отлагане заради ковид пандемията и други по-спешни въпроси на дневен ред, е спретнато само за два – три дни. Маршрутът му е поне две обиколки на Екватора, в над десет държави. Пътуване, изпълнено с много перипетии, но и много късмет. „Мен ме е спасявал късметът много пъти. Нямам разумно обяснение как съм се отървавал в дадени ситуации… Както са казали, на Титаник са били здрави и богати, но са нямали късмет. Та като си пожелавате здраве и пари, внимавайте, трябва и късмет“ – убеден е авантюристът.
Най-бюджетният турист, както сам се определя Красимир Раданов, ни споделя, че последното му преживяване излиза около 12 000 лева, но според него това са най-добре вложените пари: „Защото спомените не може да ги измериш с нещо материално, то е временно, докато да опознаеш света е нещо, което ти остава за цял живот и те обогатява. Разбираш, че хората са добри навсякъде.“
Остров Мурея, Френска Полинезия(Таити) е представата на много хора за тропически рай – плажове, планини, води, богата растителност. Красимир Раданов също смята така, но изживяването му е вгорчено от високите цени, но не само. Портфейлът му изчезва и се оказва без пукната пара в Сан Франциско. Как се е спасил, разказва в профила си в социалната мрежа: „Последните четири дена прекарах на остров Мурея, Френска Полинезия(Таити). Но …какво ми се случи преди това. На тръгване от Сан Франциско, на път към летището, при смяна на автобус с метро си загубих (или ми откраднаха) портфейла с картата и пари кеш. Останах без стотинка! …и даже без картата за метрото. Полицаите ми казаха, че щом съм имал кеш, няма никакъв шанс нещо да се върне и да побързам към летището, където да си блокирам картата, защото били добри там и щели да я източат. Да, ама аз няма как да отида до там, защото ми потъна картата за метрото. Отидох до близкото управление и там един полицай се смили над мен и ми даде 20 $ да се домъкна. Как да е блокирах картата, но проблемите тепърва започнаха. Премислих няколко варианта. Първо, като кацна в Таити, ще отида до някоя банка, ще си отворя конто от друга сметка и така. Проблемът е, че ако не си резидент на Таити, не можеш да направиш това. След това се обадих на Иво (сина ми) и го помолих да прати пари по Уестърн Юнион или нещо подобно. Оказа се, че на Таити няма такива. После пробвах да си направя Револют. След снимки и подробности пак не стана , защото според сътрудникът акаунти в Таити не правят. Отидох до хостела, като им предложих да платя с банков превод. И това не стана, защото те не ползвали сюифт. И така гладен отидох до една градинка с бездомници (които изглеждаха много криминално), представих им се и преспах на улицата. Бездомниците се оказаха много яки пичове и цяла нощ ме пазеха от конкурентната банда. Сутринта, като намерих една позиция с уай фай, се обадих на Иво, който беше вече измислил решение. Каза ми да си изтегля уалет с данните на негова карта и така бях спасен ! След това се метнах на ферито и право на Мурея! Островът се конкурира с Бора Бора и наистина е много яко! Въобще всичко е прелестно, само да не беше тази ужасяваща скъпотия, която откровено вгорчава впечатленията.“
Раданов е посетил над 70 държави досега. И изобщо не смята да спира до тук. Следващата година приключенецът, който предпочита да пътешества сам и то на различни от популярните за туристите места, замисля обиколка и на северното полукълбо – Исландия, Канада, Хавайските острови, Япония, Китай, Корея.
Чувството, когато се прибира в родния град: „Всеки път се убеждавам, че откъдето и да се върна – колкото и красиво, екзотично и различно да е било мястото, Балчик е най-хубавото място на света за мен“.
Срещата, озаглавена „Колумбия, Еквадор, Перу …“, е епизод втори от поредицата „Читалище на път“ на културния дом в село Гурково, първият бе посветен на екзотичен Виетнам (с командир на полета Георги Джилянов). В следващия трети епизод излитането от терминала в селото ще бъде на гейта за Чехия, Унгария и Австрия, след представянето на местни самодейци на чужда сцена.
Автор: Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
