Надеждата е приспивната песен, няма надежда в книгата на Лейла Слимани, каза преподавателят в Нов български университет (НБУ) Васил Димитров на литературната дискусия „Кинороман“, посветена на отличения с наградата „Гонкур“ през 2016 г. роман „Нежна песен“ на писателката. Събитието се състоя в медиатеката на Френския институт в София.
В дискусията участие взеха преподавателите в НБУ Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров. Разговорът бе съпроводен и от прожекция на филма „Нежна песен“, направен по романа на Слимани, но без звук. Лентата от 2019 г. е режисирана от Люси Борлето.
Животът и творчеството на писателката от френско-марокански произход бяха представени от Радосвета Кръстанова, която преподава френски език в НБУ. Тя прочете цитати от интервюта на Лейла Слимани. Според Кръстанова темите, които често се откриват в творчеството на авторката, са женската еманципация, светът и човешката природа, расизмът и мястото на човека в обществото.
Романът „Нежна песен“ бе представена от Магдалена Божкова, преподавател по френски език в НБУ. „Това е една много добре написана книга. Тя се отличава със своя остър, много точен изказ, който служи на историята и персонажите, а не парадира“, каза Божкова. „Силата на литературата и интерпретацията е в това, че всеки от нас добавя нещо към образа в книгата, но никой от образите не е само това“, добави тя.
За филмовата адаптация на романа говори Васил Димитров. Той посочи препратки и цитати към други творби, които са използвани в книгата и в екранизацията й. „Във филма, за разлика от книгата, където интересът пада върху мотивите и личността, е използван по-традиционен и линеен подход – на принципа на американския трилър се трупа напрежение, което най-накрая избива във финалното престъпление“, каза Димитров. Според него „филмът представлява един европеизиран американски трилър“.
Васил Димитров анализира елементи, включени в екранизацията, сред които гравюра на японския художник Кацушика Хокусай и картина на австриеца Егон Шиле, както и арията When I Am Laid In Earth от операта „Дидона и Еней“ на английския бароков композитор Хенри Пърсел.
„За мен силата на книгата е пълният мрак, светът е зло и това не може да бъде предотвратено“, каза Димитров. „Надеждата е приспивната песен. Няма надежда в книгата на Слимани“, е неговото мнение.
В дискусията, която се проведе в рамките на инициативата „Нощите на четенето“ на НБУ и Френския институт, студенти от висшето училище прочетоха откъси от романа.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка. Нейният дебютен роман „В градината на змея“ излиза през 2014 г., а вторият „Нежна песен“ от 2016 г. ѝ носи престижната френска награда „Гонкур“. На българската публика Слимани е позната и като председател на журито на Международната награда „Букър“, която през 2023 г. отличи Георги Господинов за „Времеубежище“ . В края на 2023 г. писателката беше гост на Софийския международен литературен фестивал. На български език, освен „В градината на змея“ и „Нежна песен“, е издадена и книгата й „Уханието на цветята в нощта“, отбелязват от НБУ.
