На 22 октомври се навършват 145 години от рождението на генерал-майор Анастас Ватев. Той е една от сложните и същевременно с това неоправдано забравени фигури в българската военна и политическа история от първата половина на XX век, каза за БТА Светлана Петрова, завеждаща отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч.
ОТ ЛОВЕЧ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ
„Животът на родения в Ловеч офицер събира в себе си целия драматизъм на епохата. Неговият път преминава през калта и кръвта на окопите в три войни, хладнокръвието на военното разузнаване и абсолютния парадокс да бъдеш министър на войната за точно десет дни в навечерието на съдбоносния преврат през май 1934 г. Биографията на Ватев е разказ за изключителна праволинейност и почтеност, която в преломни исторически моменти се заплаща с арести, уволнения, интерниране и изгнание“, разказа Петрова.
Анастас Ватев израства в Ловеч, където завършва основното си образование. През 1898 г. постъпва във Военното училище в София, а в началото на 1903 г. завършва обучението си и получава първия си офицерски чин – подпоручик. Започва службата си като артилерийски офицер в Пловдив, а през 1912 г. завършва Академията на италианския Генерален щаб в Торино.
„Това елитно образование бележи целия му по-нататъшен път. Ватев не се изгражда просто като командващ, а като висш военен интелектуалец с дълбоки познания по топография и геополитически анализ. Съчетанието между италианската академична школа и богатия практически опит по-късно го превръща в един от водещите военни географи на България. За него географската карта е жив стратегически фактор. През 20-те и 30-те години на миналия век той издава фундаменталните за времето си наръчници „Записки по военна география. Кралство Гърция“ и „Записки по военна география. Кралство Югославия“, служещи като основни помагала за Генералния щаб. Извън печатните си трудове ученият в униформа оставя 14 безценни авторски ръкописа. Днес те се съхраняват във Военноисторическата библиотека“, разказа краеведът.
ПРЕЗ ТРИ ВОЙНИ
Теорията и практиката се срещат в живота на Ватев още в огъня на Балканската война (1912–1913), където като командир на артилерийска батарея преминава през тежките боеве при Люлебургаз и Гечкенли, а при Чаталджа е ранен. В Първата световна война тактическата му зрялост го извежда до началник-щаб на бригади в елитната Седма пехотна рилска дивизия, но най-голямото признание за аналитичния му ум е назначаването му за началник на Разузнавателната секция при Щаба на войската (окт. 1917 – март 1920 г.).
Ватев ръководи българското военно разузнаване в най-критичните месеци – преди и непосредствено след подписването на Ньойския договор, когато държавата е пред колапс, а армията е драстично съкратена и демобилизирана.
След войните службата му продължава с устойчиво израстване, като през октомври 1930 г. той получава званието генерал-майор, а през 1931 г. представя страната в Женева като част от българската делегация на сесията на Обществото на народите. Дългият му боен път и безупречната служба са оценени с някои от най-високите държавни и военни отличия, сред които орден „За храброст“ IV степен (1-ви и 2-ри клас), орден „Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата, орден „За военна заслуга“ II степен, както и германския „Железен кръст“ II степен.
МИНИСТЪР ЗА ДЕСЕТ ДНИ
През 30-те години Ватев застава начело на Централното управление на Военния съюз. На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната в кабинета на Никола Мушанов. Новият пост обаче го поставя в центъра на политическите събития, предшестващи Деветнадесетомайския преврат.
Съратници на генерала от Военния съюз и кръга „Звено“ подготвят преврата, като от него се очаква да извърши „чистка“ в Софийския гарнизон и да назначи офицери, верни на заверата. Ватев отказва да съдейства, воден от убеждението си, че не бива да нарушава клетвата си пред законната власт.
„Наказанието е светкавично – на 18 май 1934 г., ден преди преврата, военният министър е арестуван, уволнен безцеремонно от армията и интерниран в родния Ловеч, а два месеца по-късно е качен на кораб на пристанището в Лом и екстрадиран от страната в Италия. След година и половина изгнание Ватев получава право да се завърне, но пътят към армията е завинаги затворен. След кратък опит в политиката чрез Народното социално движение, завършил с ново интерниране, той се оттегля в частния сектор като съдружник в предприятие с италианско участие за търговия с оръжие и самолетни части“, разказа Светлана Петрова.
ПОД НАБЛЮДЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Промените след 9 септември 1944 г. не подминават бившия царски генерал. За новата комунистическа власт неговото минало на висш офицер, шеф на разузнаването и оръжеен търговец го прави автоматично подозрителен. През 1953 г. Държавна сигурност започва да го разработва по подозрение в шпионаж в полза на американското разузнаване, като в архивите той остава с псевдонима „Рак“ в рамките на груповата разработка „Американци“.
„Въпреки изолацията, лишенията и непрестанния натиск на службите, генерал-майор Ватев показва завидна жилавост, доживява дълбока старост и си отива тихо в София на 21 април 1967 г. на 85-годишна възраст. Името му заслужава да се помни като пример за български офицер и учен, за когото честта, законът и науката се оказват по-важни от министерското кресло и властта“, посочи завеждащата отдел „Краезнание“ в ловешката библиотека.
