18 години без маестро Вили Казасян
Каква е разликата между един рок музикант и един джаз музикант?
Рок музикантът свири 3 акорда пред публика от поне 3 хиляди души. Джаз музикантът свири към 3 хиляди акорда пред публика от трима души, но пък и тримата са много взискателни.
Този виц приписват на големия български музикант и диригент Вили Казасян, от чиято смърт на 12 юли се навършиха 18 години.
И той далеч не е единственият. Маестрото, когото масовата публика свързва предимно с ръководения от него в продължение на десетилетия Бигбенд на радиото, беше известен като човек с невероятно чувство за хумор. Малцина са успели да запишат бликащите от него като от фонтан остроумия, но няма човек, който да е работил с него през годините и да не го помни с аристократичната му самоирония и с това, че
сякаш е правил света по-уютен с усмивката си
Например по време на репетиция на Бигбенда барабанистът започва да свири твърде силно и напълно заглушава останалите инструменти. Маестрото спира оркестъра с палката, поглежда го уморено над очилата си и казва:
– Колега, ако обичате, свирете така, че поне аз да чувам какво си мисля!
Легендарното телевизионно състезание “Тромбата на Вили”, измислено от него, само по себе си беше извор на огромен хумор. Вили Казасян събираше самодейци и таланти, които да пеят с помощта на пианист.
Естествено, в онези години – 1972-1975 г., всеки избира естрадни песни или на Лили Иванова, или на Емил Димитров. Но когато някой пееше фалшиво, той надуваше огромна ловджийска тромба, за да го прекъсне. Това беше и знакът, че пеещият трябва да спре и да слезе от сцената, за да отстъпи място на следващия.
Самият той се забавляваше искрено с абсурдността и смешните ситуации, в които изпадаха кандидатите за слава.
“В музиката, както и в живота, няма нищо по-страшно от ентусиазираната посредственост. Тя е като глух барабанист – свири с огромно желание, но никой не знае в кой такт е”, казваше приживе Вили Казасян.
Маестрото често се шегуваше със собствения си произход. Когато го питаха защо бендът му свири толкова бързи джаз парчета, той отвръщаше: “Като арменец пестя от времето. Защо да свирим една песен пет минути, като можем да я изсвирим за три и да си ходим?”
СНИМКИ: “24 ЧАСА”
Дъщеря му Хилда Казасян споделя, че в тяхното семейство
хуморът винаги е бил на пиедестал
Тя често се шегува с арменските корени и известните вицове, които баща ѝ обичал да разказва: “Като се замисля, май наистина не съм виждала арменец с лопата… Но пък всички са успели в това, с което се занимават!”, казва наскоро тя.
Малцина знаят, но рожденото име на Вили Казасян всъщност е Едмонд Арам Казасян. Той е роден през 1934 г. и е по-малък брат на друг също известен музикант – Еди Казасян.
И двамата са подготвяни от родителите си за други поприща. Еди – за юрист, а Вили – за хидроинженер. Междувременно
и двамата свирят на пиано
Но Еди среща голямата любов на живота си – певицата Леа Иванова, основава малък състав, който да я съпровожда, и цял живот прави само това.
Вили е завършил хидроинженерство във ВМЕИ, днес – Техническия университет – София.
“Държавата трябва да ми е много благодарна, че станах музикант. Ако бях построил дори един мост или язовир с моите инженерни познания, досега половин България щеше да е под вода. Спасих страната от бедствие, като хванах палката”, казваше приживе Казасян.
Макар че националната му известност е по-скоро от средата на 60-те години нататък, когато става несменяем диригент на оркестъра на “Златният Орфей” и на “Мелодия на годината”, Вили Казасян всъщност е на подиума още от началото на 50-те години. Като студент през 1953 г. е сред инициаторите на второто издание на “Джаз на младите”, където свири като пианист. През 1957 г. е сред основателите на оркестъра на Държавния сатиричен театър, а през 1960 г. – и на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР). Създател е и на камерния джазов квинтет “Студио 5” (1960), с който изнася редовни концерти в сградата на БИАД, в страната и в чужбина. Създател е и на двете формации на вокалния квинтет “Студио В”.
Заедно с Милчо Левиев са двама от музикалните педагози в Школата за естрадни певци, основана през 1964 г. и предшестваща специалността “Джаз и поп изпълнителско изкуство” в днешната Национална музикална академия.
Кариерата му обаче е трайно свързана с Бигбенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960–1998).
След пенсионирането си
ръководи собствена музикална формация,
известна като “Бигбенда на Вили Казасян” или “Вили бенд”.
За последен път телевизионната публика го видя през 2008 г. като шеф на журито на предаването “Мюзик Айдъл”, което се излъчваше по bTV.
