Досега сме публикували разнообразна информация за историята на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в град Добрич. Тук ще ви представим кратка хроника на събитията около построяването и откриването на музея – фрагмент от книгата „40 години Дом-паметник „Йордан Йовков“. Летопис“ (Велико Търново: Фабер, 2020 г.), съставена от Кремена Митева и Йорданка Славова. За нас е важно да припомним, че създаването на Дом-паметника е свързано с усилията и професионализма на стотици хора. Държим да споменем с признателност техните имена.
През 1980 г. добруджанци въодушевено се готвят да посрещнат 100-годишнината от рождението на писателя Йордан Йовков. Едно от най-важните събития от националното честване е изграждането и откриването на Дом-паметник на писателя в гр. Добрич (тогава Толбухин). С Решение № 558 от 12.06.1978 г. на Секретариата на Централния комитет на Българската комунистическа партия се дава съгласие през месец ноември 1980 г. в гр. Толбухин да се проведе национално честване по случай 100 години от рождението на Йордан Йовков и да се изгради Дом-паметник с фигура на писателя в цял ръст. Така през юбилейната 1980 г. към вече съществуващата от 1968 г. къща музей „Йордан Йовков“ се построява и Дом-паметник, ситуиран недалеч от нея.
Подготовката за изграждане на Дом-паметника започва с насрочване на конкурс за проект на новата музейна сграда и на скулптурна фигура на писателя. Участие вземат три колектива: първи колектив – арх. Витлеем Чалъков, арх. Венелин Жечев, арх. Валентин Генадиев и арх. Милен Чалъков; втори колектив – арх. Виктор Зеленченко, арх. Пламен Петров и арх. Емилия Добрева. След заседание на комисията за избор на проект в края на декември 1978 г. конкурсът е спечелен от третия колектив с ръководител арх. Атанас Стоянов и членове: арх. Георги Михайлов, арх. Асен Коев, арх. Пламен Ганчев и арх. техник Величка Касабова. Конструктор на сградата става инж. Георги Костадинов, а строителен техник – Тодорка Енчева. Години по-късно (1995 г.) екипът, проектирал музея, печели престижната награда „Архскар“ на Съюза на архитектите в България. Засега Дом-паметникът е единствената българска сграда с това високо отличие.
При създаването на архитектурната концепция на сградата авторският колектив търси „един своеобразен паралел с творчеството на Йовков, вълнувало вече няколко поколения българи със своята непреходна художествена сила, с националната си обагреност и общочовешкото си звучене – да се подчертае връзката с националната ни архитектура, със скромни средства да бъде изграден образ, който да притежава ярка монументалност“.
Програмата-задание на сградата насочва проектирането към четири ясно обособени функции:
1. Приемна част с всички елементи към нея: фоайе, библиотека, гардероб, административни помещения.
2. Главна изложбена зала с експозиция за живота и творчеството на писателя и малка изложбена зала.
3. Камерна зала със 100 места с кинокабина.
4. Стопанска част с фондохранилище.
Ето как спечелилият екип интерпретира концепцията си: „При степенуване на функциите бе търсен водещ елемент, който да осигури взаимното им допълване така, че да създава основа за монументално архитектурно звучене на сградата, за взаимно външно и вътрешно пространствено обединяване. Така например изборът на място на главната зала – в сърцето на сградата, и изминаваният до нея път усилват желанието на посетителя да изследва, да проникне дълбоко в недрата, в корените на Йовковото творчество. Целта на подчертаването на носещите колони в приемното пространство пък е да създаде чувство за „носене“ на горната част на сградата, побрала ценното Йовково наследство, а на широката стреха – да изрази стремежа за неговото опазване“.
Според тогавашната преса проектът е включвал още една интересна идея, която остава нереализирана: осветителното тяло в централното фоайе е трябвало да представлява ято лястовици, една от които бяла.
Интериорът на сградата е също забележителен. Монументалното керамично пано във фоайето с площ от 77 квадратни метра представя Йовковия художествен свят. То е изработено в духа на преславската рисувана керамика от Х век. Негов автор е известният не само у нас, но и в чужбина варненски художник Стоимен Стоилов. През 1980 г. той получава за паното първа награда от Съюза на българските художници, а през 1991 г. става носител и на престижната Хердерова награда на Виенския университет за цялостното си творчество. Стоимен Стоилов е носител и на високото държавно отличие орден „Стара планина“ – I степен.
Пространствено-художественото оформление на музея е възложено на добричкия художник Петър Петров, който лично изработва облицовъчните плочки за вътрешните стени на сградата. Те символизират добруджанския чернозем. Петър Петров дарява хонорара си за дизайна на постоянната експозиция на Дом-паметника. А дървените пластики в музея са дело на Никола Богданов и Иван Йотов.
Също добрички автор – скулпторът Йордан Гаврилов, печели конкурса за изработка на грандиозната бронзова фигура на Йовков в цял ръст. По думите му началният замисъл е включвал направата на фигура на човек, седнал на пейка пред музея. След това преосмисля проекта, за да не се загуби връзката с конкретната сграда, строена по специален повод. Избира друг вариант: фигурата на писателя да е в обкръжението на неговите герои. Отхвърля и този проект, защото усеща, че той ще предизвика разсейване на духовната концентрация при докосването до света на Йовков. Творческото вдъхновение му диктува да направи фигура на човек в цял ръст. Този път вниманието се насочва изцяло върху общото визуално излъчване. Това прави деликатно и фино, за да бъде усетена душевната нагласа на изобразявания човек. Творческото решение представя дрехата като загатваща разперени птичи криле. Следва един детайл, който остава почти винаги незабелязан за пробягващите човешки погледи. Това е дискретно поставената книга в ръцете на писателя, която се превръща в символ на неговия творчески дух.
Главен изпълнител на музейната сграда е Строително-монтажният комбинат в Добрич с технически ръководител на обекта Христо Пасков. Строителството е възложено на бригадата на героя на социалистическия труд Георги Харалампиев. Именно неговите работници изливат видимия бетон, от който е изпълнена главната конструкция. Проектът включва използването на различни материали: камък, дърво, фаянс, кована мед и др. Затова на строителния обект работят различни бригади. Бригадата на Георги Калев например измазва стените и таваните и лепи теракотните и фаянсовите плочки, като самото керамично пано е наредено от работниците Ганчо Славов и Георги Христов. Използваният в сградата камък е русенски – с по-мека фактура, а каменоделските работи са дело на Андон Арабов, Борис Команчев и Иван Станев. Белият мрамор, с който са постлани подовете, е специално доставен от град Сандански, а скулптурната фигура на Йовков е монтирана върху софийски гранит. Когато музеят е почти готов, Симеон Йорданов от бригадата на Георги Харалампиев е издигнат по специална временна стълба, за да боядиса годината на съграждането на Дома – 1980, отлята в зенита на сградата.
Тъй като строежът на Дом-паметника е приоритетен, той е взет на специален отчет от Бюрото на Окръжния комитет на БКП. Строителството на Дом-паметника се ръководи от Костадин Станев – председател на Окръжния народен съвет, който всеки петък от 16 до 17 ч. свиква оперативки, на които присъстват генералният директор на СМК инж. Михаил Божилов, директорът на Окръжното строително предприятие при СМК Иван Георгиев и главният майстор по видимите бетони Георги Харалампиев. На обекта работи също екип на Благоустройство и комунално стопанство с групов технически ръководител Пейчо Атанасов. Озеленяването осъществяват инж. Ангел Ангелов, инж. Ганка Пенева и инж. Славка Георгиева от Градския народен съвет – Толбухин. Електрозахранването се реализира от Иван Желев и Кирчо Апостолов чрез трафопоста на ОУ „Васил Левски“. Асфалтирането около сградата е дело на Данаил Енев и Божидар Жечев. Вътрешното обзавеждане е изпълнено от майстора Радион Иванов под ръководството на директора на СП „Бряст“ Спас Колев. А орнаментиката на вътрешното стълбище е изработена от главния майстор Георги Харалампиев.
Когато строителните работи започват, местният вестник „Добруджанска трибуна“ открива кореспондентски пост, който да информира как върви изграждането на сградата. Постът е закрит едва около 20 ноември 1980 г., когато музеят предстои да бъде открит.
За по-малко от година – на 17 ноември, строежът приключва. На следващия ден специална комисия приема сградата. Завършен е Йовковият дом. Оттук нататък през тихите мраморни зали на музея, прикътали легенда и истина, ще минават хиляди българи и гости от чужбина, запленени от сладката магия на великия художник на словото. Ще спират смълчани пред голямата двукатна сграда и ще свеждат глави пред писателя.
Откриването на новия музей е предвидено за 28 ноември. От 15 до 15.30 часа в района на Дом-паметника се съсредоточава внушителна група от 6 000 граждани, които заемат предварително определените им места. Близо до скулптурната фигура на писателя застават 12 деца с шест венеца. По стълбите на музея се нареждат две девойки, държащи трикольорна лента, трета с менче, четвърта с поднос с ножица и пета със символичния ключ на Дома.
От 15.15 до 15.55 часа по Градската радиоуредба звучи литературно-музикална програма по Йовкови творби. В 15.55 часа фанфарите на Духовия оркестър оповестяват началото на тържеството. По специално проправен коридор между хората официалните лица се отправят към трибуната. Никола Добрев – първи секретар на Общинския партиен комитет в гр. Толбухин, произнася десетминутно встъпително слово, в което говори за Йовков и неговото място в нашата и световната литература, благодари за труда на архитекти, проектанти, скулптори, строители, художници и музейни специалисти. Обявява гостите, сред които се открояват дъщерята на писателя Елка Йовкова, внукът Боян Попов, акад. Петър Динеков, Илия Волен, Ивайло Петров, Петър Славински, Георги Джагаров, Андрей Гуляшки, Светлин Русев, Гочо Гочев, Симеон Султанов и Иван Сарандев, като ги поздравява с „Добре дошли!“.
В същото време 200 пионери поднасят цветя на официалните лица. Никола Добрев дава думата на секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов да произнесе слово за откриването на музея. След това всички се отправят към скулптурната фигура за нейното откриване, което става в 16.35 часа. Поднасят се венци и цветя от различни институции, сродници на писателя и граждани. Никола Добрев предоставя на Стоян Михайлов да пререже лентата и официално да открие Дом-паметника.
Около 17.00 часа гостите влизат в музея, където са приятно изненадани от концерта на Камерния състав на Детския представителен хор под диригентството на Захари Медникаров.
Най-напред официалните лица имат възможност да разгледат внушителната постоянна експозиция за Йовков, чийто автор е главният уредник в музея Анка Пенева, а консултант – журналистът Йордан Дачев. Анка Пенева има удоволствието лично да представи експозицията, разположена на площ от около 500 квадратни метра, която предлага едно пътуване по житейските и творческите пътеки на писателя.
Тържеството при откриването на Дом-паметника продължава с прожекция на 15-минутен филм за Йордан Йовков в 17.20 часа в кинозалата на музея. След това гостите вписват впечатленията си в Летописната книга и се отправят към читалището, където в 18.00 часа започва общоградското тържествено събрание по повод 100 години от рождението на писателя и на Илия Волен се присъжда литературната награда „Йордан Йовков“.
Дом-паметник „Йордан Йовков“
