Музейни ценности, показани в изложба в Етнографскя музей в Разград, разказват историята на златарския занаят в Панагюрския край. Експозицията „Златарството в Панагюрище – традиция и развитие“ включва 81 движими културни ценности и фотодокументални табла от фонда на Историческия музей в Панагюрище. Те проследяват развитието на занаята – от тракийската епоха през Средновековието и османския период до Възраждането, каза при откриването на изложбата директорът на Регионалния исторически музей в Разград Таня Тодорова.
Тя благодари на колегите си от Историческия музей в Панагюрище за доброто сътрудничество между двете културни институции. Тодорова припомни, че това е втората изложба от фонда на музея в Панагюрище, представена в Разград през тази година. По време на фестивала „Белите нощи на Разград“ посетителите имаха възможност да видят Панагюрското златно съкровище.
„Тази година положихме началото на сътрудничество между Панагюрище и Разград, а догодина Разград ще гостува в Панагюрище с наши културни ценности“, посочи Тодорова.
Тя разказа, че обработката на благородни метали в Панагюрския край има хилядолетна история, чиито корени се откриват още в тракийската епоха. Сред свидетелствата за това са Панагюрското златно съкровище и сребърното съкровище от могилата Мрамор. „След османското завоевание златарският занаят преживява упадък, но е сред първите, които се възраждат. Още през 1576 г. в османски документ е споменат златарят Стоян, работил в района на днешната община Панагюрище“, отбеляза директорът на музея в Разград.
По думите на Тодорова през XVIII век Панагюрище се утвърждава като един от най-известните български златарски центрове, а изделията на местните майстори се търсят в пределите на Османската империя. В навечерието на Априлското въстание в града работят 23 златарски работилници, а местните златари се включват активно в подготовката на въстанието, като изработват въстанически символи и църковна утвар.
Тодорова подчерта, че панагюрските майстори са прочути със своята филигранна техника, известна още като „сърмена работа“, която изисква изключително майсторство и превръща всяко изделие в уникат.
Директорът на разградския музей добави, че в експозицията са представени накити за глава и тяло – прочелници, тепелъци, обици, пафти, гердани и други украшения. По думите на Таня Тодорова накитите, освен че показват общественото положение и благосъстоянието на своите притежателки, имат и защитна функция според народните вярвания.
Изложбата ще остане в Етнографския музей в Разград до 24 юли и може да бъде разгледана всеки делничен ден.
