Писателят, който почина на 89 г., идва у нас през 2013 г., за да получи титлата „доктор хонорис кауза“ на СУ
Заради дълбоката икономическа криза на много места – дори там, където демокрацията има дълбоки корени, се стигна до разочарование от нея. Отчаянието и отдръпването на много хора от политиката биха могли да разрушат демокрацията отвътре. Затова не трябва да оставяме политиката в ръцете на мошеници. Трябва да се възползваме от кризата, за да си направим самокритика, която да не ни позволи заради безотговорност да допускаме грешките, довели до нея.
Така носителят на Нобеловата награда за литература, испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса отговаря на въпроса “Каква е според вас днес най-голямата заплаха за света?” през 2013 г. пред български журналисти. Тогава писателят пристигна у нас, за да бъде удостоен с титлата “доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Като че ли и до днес неговите думи са напълно валидни.
Марио Варгас Льоса почина на 89-годишна възраст в перуанската столица на 14 април. “С дълбока скръб съобщаваме, че нашият баща Марио Варгас Льоса почина днес в Лима, заобиколен от семейството си и в мир”, написа най-големият му син Алваро. В изявлението се посочва, че
писателят е имал дълъг
и плодотворен живот и
е оставил наследство,
което ще го надживее
Хорхе Марио Педро Варгас Льоса, първи маркиз на Варгас Льоса, е роден на 28 март 1936 г. в град Арекипа, Перу, и е един от водещите испаноезични романисти, публицисти и есеисти.
Детските си години писателят прекарва с майка си в Боливия. След завръщането си в Перу учи във Военната академия в Лима. Една година преди завършването обаче я напуска и става журналист. Завършва литература в университета “Сан Маркос” в Лима.
Марио Варгас Льоса си спечелва световна слава още с първата си книга “Градът и кучетата”, излязла през 1962 г. Веднага е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна заедно с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
Варгас Льоса написва и други знаменити книги като “Разговор в катедралата”, “Зелената къща”, “Леля Хулия и писачът”, “Празникът на Козела”, “Кой уби Паломино Молеро?” и други.
През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател.
На млади години е горещ почитател на Фидел Кастро, но по-късно обявява публично разочарованието си от него. Той не е издаван в Куба, макар да е противник и на десните диктатури. През 80-те години на миналия век се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.
През 1990 г. се
кандидатира за президент
на Перу и губи изборите
срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима.
“Сбърках на младини. Бях много близо до марксизма. Подкрепях революциите, защото ги смятах за единствен изход от диктатурите, при които живеехме ние в Латинска Америка. Така че донякъде взех участие в тази илюзия. Но смятам, че в средата на 60-те години на ХХ век започнах да си давам сметка за тези грешки. Започнах да си правя самокритика, да защитавам демократичните възможности”, обясни писателят през 2013-а при срещата си с български журналисти. “Политическите ми възгледи последваха еволюцията на света. Имам предвид падането на тоталитарните режими, възраждането на демократичната култура”, добави той.
По думите му днес светът е по-добър, отколкото когато е бил млад.
Има проблеми, но те са доста
по-малки от времето,
когато голяма част от света бе
в ръцете на тоталитарни режими,
категоричен бе Марио Варгас Льоса.
Той получава Нобелова награда за литература през 2010 г. Призът от Шведската академия му се дава за “картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностната устойчивост, бунт и поражение”. Освен това е лауреат и на отличието на принца на Астурия и на наградата за испаноезична литература “Мигел де Сервантес”, която получава през 1994 г.
За интелектуалците писателят казва, че в много случаи са бъркали и са слепи в политическо отношение.
“Но смятам, че те трябва да участват в обществения живот. В едно демократично общество има език, който е креативен и не е съставен от общи клишета. И се предполага, че интелектуалците работят точно с този език. Това би бил един добър принос. Имам предвид тогава, когато този език служи за казване на истини, а не на лъжи”, добавя той.
Но не всички интелектуалци са бъркали. “Сред тях има разумни хора, които винаги са защитавали добрия избор, добрите възможности и затова смятам, че интелектуалците не трябва да се въздържат от участие в политиката. Напротив – трябва активно да вземат участие. Те трябва да са в първите редици при защитата на свободата, защото тя е основното условие за интелектуалния живот.”
По думите му той самият е имал голям късмет, защото е могъл да посвети живота си на това, което харесва. “Това е една привилегия, от която не са могли да се възползват много хора.”
Съветът му към младите, които искат да пишат книги, е да бъдат честни и винаги да се борят за свободата. “Знам за писателите при социализма. Те бяха богати, издаваха много книги, имаха и специални вили и станции, където да ги пишат. Но цената на всичко това бе цензурата, липсата на свобода”, смята нобеловият лауреат.
По време на посещението си в България преди 12 години той признава, че до този момент не е познавал нито български писатели, нито българската литература. “Смятам това за сериозен пропуск,
защото съм чел за България
и съм много влюбен в нея”
Всъщност за България знае от книгата “Тиран Льобланк” на писателя Жоанот Марторей, която чел на млади години. “В този рицарски роман главният герой Тиран Льобланк отива първо в Гърция. Жени се за гръцка принцеса, а след това отива в България, където се сражава срещу турците в името на християнската религия. Така той става български народен герой. Описанието в книгата е страхотно. Виждам, че тази творба и този писател са напълно непознати в България”, обясни преди време Льоса.
