Възможно ли е действията на Никанор (Христо Мишков) днес да доведат до предпоставки за разлом в Българската православна църква (БПЦ), така както преди повече от 35 г. с поведението си Христофор Събев, широко известен с прякора Фори Светулката, предизвика драматичен разкол, който се вихри цяло десетилетие?
След падането на режима на Тодор Живков през 1989 г. йеромонах Христофор (Христо Събев) поставя началото на публична кампания срещу патриарх Максим и призовава за създаването на „нов демократичен синод“ на БПЦ. Денем той крещи по митинги из центъра на София, а вечер служи нощни бдения със запалена свещ в ръка, откъдето тръгва и прякорът му Фори Светулката.
Самият Христо Събев се представя за дисидент и се превръща в политическа фигура, а ръководеният от него Християнски съюз „Спасение“ става част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).
На 22 юни 1991 г. по време на Националната конференция на СДС се взема решение за активна борба срещу каноничното ръководство на БПЦ и се иска оставката на патриарх Максим.
Въпреки политическите атаки и действията на Христофор Събев разколът в БПЦ не би бил възможен, ако през май 1992 г. няколко от 13-те митрополити на БПЦ не бяха се подали на изкушението да искат нов избор на патриарх. Сред тях са Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Доростоло-Червенски и Калиник Врачански.
След броени дни Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, ръководена от Методи Спасов, обявява действащия Свети синод за нелегитимен и регистрира алтернативно църковно ръководство начело с митрополит Пимен. Оттам нататък кризата прераства в открит разкол.
На 1 юни 1992 г. по заповед на военния министър Александър Сталийски
отборът по карате
на ЦСКА окупира
Синодалната
палата,
а под ръководството на Христофор Събев и политици от СДС е завзета и Софийската семинария. Следва неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия на ул. „Калоян“.
След окупацията на Синодалната палата Христофор Събев и негови съмишленици получават достъп до печата, архивите и банковите сметки на Светия синод. Следват опити за овладяване и на други църковни институции, поредица от съдебни дела и взаимно оспорване на легитимността между двата синода. Различните правителства и държавни институции ту подкрепят, ту се дистанцират от разколниците, което задълбочава кризата.
През 1995 г. Христофор Събев емигрира в мормонския щат Юта в САЩ, но после се завръща в България.
През 1996 г. отцепниците свикват собствен събор и провъзгласяват Пимен за „алтернативен патриарх“, а Крупнишкия епископ Инокентий за софийски митрополит. Така се нарушава Уставът на БПЦ, според който българският патриарх е и софийски митрополит. Политическата неадекватност по отношение на религиозните въпроси води дотам, че при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов полага клетвата си пред нелегитимния Пимен. Въобще с идването на власт на СДС противопоставянето в БПЦ се изостря до краен предел, а властите вземат нови административни решения в полза на алтернативния синод. Иронията е, че точно част от владиците разколници, борещи се срещу „комунистическия“ патриарх Максим, са най-отдадените доносници на Държавна сигурност. Но това за демократичната общност, която ги подкрепя, ще стане ясно много по-късно.
В София през 1998 г. се събира Всеправославен събор с участието на предстоятели и представители на всички поместни православни църкви, които единодушно потвърждават каноничността на патриарх Максим и призовават отпадналите духовници към покаяние и завръщане в лоното на БПЦ.
Много от
разколниците
приемат това
решение и се
завръщат при
патриарх Максим,
който им прощава
На 10 април 1999 г. „алтернативният патриарх“ Пимен умира и за негов приемник останалите действащи разколници обявяват Инокентий. Вредната политическа намеса в живота на църквата не спира. На 18 октомври 2000 г. Върховният административен съд (ВАС) обявява регистрацията на Светия синод за нищожна и допуска втора църква със същото име.
В обръщение към народа и клира Светият синод казва, че „БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици“. То е публикувано като платено съобщение между малките обяви в „24 часа“ и други тиражирани вестници. Националните медии включват обръщението в емисиите си.
За окончателното преодоляване на разкола има роля цар Симеон II. Новоизбран като премиер, Симеон Сакскобургготски се заклева пред патриарх Максим в парламента. В първия работен ден на Народното събрание царската партия НДСВ внася проект на закон за вероизповеданията.
Така в крайна сметка спорът е преодолян, но именно действията на Христофор Събев, последвани от политическа намеса и изпадането на група владици в изкушение, поставят началото на най-тежкия вътрешен разкол в историята на Българската православна църква след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
Затова отговорът на въпроса в началото – може ли Христо Мишков (Никанор) днес да е новият Христо Събев (Фори Светулката) изисква най-вече ясното разграничение на митрополитите в Светия синод от пагубните действия на архимандрита, дръзнал да иска оставката на патриарх Даниил с политически доводи.
Особено смущаващо е мълчанието на част от висшата йерархия в БПЦ, написа онзи ден доц. Иван Йовчев от Богословския факултет на Софийския университет.
Междувременно Светия синод излезе софициална позиция, че категорично се разграничава и порицава клеветническите твърдения на архимандрит Никанор Мишков срещу БПЦ и срещу институцията и личността на българския патриарх.
„Заявяваме, че системните оскърбителни и хулни твърдения на гореспоменатия клирик, изявяващ се като съдник на всичко и всички, са недопустими и предизвикват обща съблазън сред вярващите, се казва в позицията на митрополитите. И наистина, ако членовете на Светия синод не бяха излезли в подкрепа на патриарха срещу действията на Мишков, по всяка вероятност биха оставили впечатлението, че някои от тях го подкрепят и така волно или неволно щяха се превърнат в подстрекатели към нов разкол в БПЦ.
