- Астронавтите на „Артемида 2“, които обиколиха Луната, се приземиха край бреговете на Сан Диего, САЩ.
Космическият кораб „Орион“ на НАСА, превозващ екипажа на „Артемида 2“, успешно се завърна на Земята, завършвайки първия пилотиран полет до Луната и обратно от над 50 години. Капсулата се приземи край бреговете на Калифорния, след като отново влезе в атмосферата с приблизително 40 000 км/ч. Спускането и повторното влизане отнеха приблизително 13 минути.
Космическият кораб „Орион“ на НАСА, превозващ четирима астронавти, се приземи в Тихия океан край бреговете на Калифорния, с което завърши мисията „Артемида 2“ – първият пилотиран полет до Луната и обратно от повече от 50 години. Според НАСА кацането е протекло по график, като капсулата се е приземила около 17:08 ч. местно време.
Завръщането на екипажа започна с отделянето на сервизния модул приблизително 25 минути преди повторното влизане в земната атмосфера. Този модул осигуряваше животоподдържане на екипажа през цялата десетдневна мисия.
След отделянето, капсулата, превозваща астронавтите, завъртя топлинния си щит напред. Както обясни НАСА, това е критична стъпка, тъй като правилната ориентация определя дали космическият кораб ще издържи на екстремните температури по време на забавяне.
След това беше извършена последна коригираща маневра, заключваща капсулата в позиция под точно определен ъгъл на връщане. Този параметър пряко влияе върху безопасността на екипажа.
Скоростта и огненият коридор
След завръщането си от Луната, Орион навлиза в атмосферата със скорост от приблизително 40 000 км/ч – сравнима със скоростите, постигнати по време на мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век. При такива скорости дори най-малката грешка в траекторията е критична.
Термичният щит на кораба е проектиран да издържа на температури до 5000 градуса по Фаренхайт (над 2700 градуса по Целзий). Дори малко отклонение в ъгъла на влизане може да доведе до рязко увеличение на топлинното натоварване.
По време на първата безпилотна мисия, Artemis 1, през 2022 г., топлинният щит е претърпял значителни повреди. Служители на НАСА обаче заявиха, че инженерите са модифицирали профила на повторно влизане в атмосферата, за да намалят рисковете по време на пилотиран полет.
Връзката беше прекъсната за шест минути.
Преминаването през плътните слоеве на атмосферата отне приблизително 13 минути. През този период космическият кораб загуби връзка със Земята за около шест минути.
Както обясняват специалистите на НАСА, при пътуване с хиперзвукова скорост около капсулата се образува плазмен облак, който блокира радиосигналите. Този ефект е регистриран и по време на мисиите „Аполо“.
В този момент „Орион“ спираше, използвайки атмосферното съпротивление. С намаляването на скоростта на капсулата, системата започна последователно да разгръща парашутите си. Първо бяха разгърнати два спирачни парашута, всеки с диаметър приблизително 7,6 метра. Това позволи на скоростта на капсулата да намали до приблизително 500 км/ч.
След това спомагателните парашути се разгънаха, разширявайки три основни купола, всеки с диаметър над 35 метра. Тези парашути намалиха скоростта на спускане до безопасно ниво от приблизително 30 км/ч. Именно в този момент капсулата завърши спускането си и се приземи в океана.
Кацане и евакуация на екипажа
След приземяване, стабилизиращите поплавъци се надуват автоматично около капсулата, привеждайки я във вертикално положение. Космическият кораб може да се приземява под различни ъгли, така че тази система е проектирана да поддържа вертикалното си подравняване.
Корабите на НАСА и бреговата охрана на САЩ присъстваха в зоната за кацане. Екипажът беше евакуиран с хеликоптери. Астронавтите напуснаха капсулата един по един, прехвърлиха се на надуваем сал и след това бяха качени на борда. Командирът на мисията Рийд Уайзман беше последният, който напусна кораба. Цялата евакуация отне приблизително два часа.
Астронавтите бяха транспортирани до десантния кораб USS John P. Murtha, след което е планирано да бъдат транспортирани до военноморската въздушна база в Сан Диего, а след това до космическия център Johnson в Хюстън за медицински прегледи и разбор на мисията.
Първият полет от половин век
Мисията „Артемида 2“ е първата пилотирана мисия до Луната след края на програмата „Аполо“ през 1972 г. Екипажът включва четирима астронавти: Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и астронавтът на Канадската космическа агенция Джереми Хансен, първият канадец, стъпил на Луната.
Полетът беше част от новата лунна програма на НАСА „Артемида“, която имаше за цел да върне хората на лунната повърхност и да подготви земята за бъдещи мисии, включително подготовка за полети до Марс. За разлика от мисиите „Аполо“, мисията „Артемида 2“ не включваше кацане на Луната. Екипажът обиколи Луната по траектория за свободно връщане, подобна на използваната по време на мисията „Аполо 8“ през 1968 г.
Мисията продължи приблизително десет дни, през които екипажът тества системите за животоподдържане, навигация и комуникация на кораба в условия на дълбок космос. Специално внимание беше обърнато на тестването на системата за термична защита при завръщане – ключов елемент за бъдещи пилотирани мисии, съобщи ГАЗЕТА.
