Служебният министър на културата Найден Тодоров изрази надежда, че старите български столици Плиска и Преслав, солниците в Провадия и целият Национален историко-археологически резерват „Мадара“ (не само Мадарският конник, който е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и е глобален символ на България – б.а.) ще станат защитени обекти на световната организация. Изказването си пред журналисти в Шумен Тодоров направи по повод предстоящото домакинство на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Той бе на форум от националната кампания на Медийната група „Стандарт“ – „Бранд България“, състоял се в Регионалната библиотека в Шумен, с участието на заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, кметът на Шумен проф. Христо Христов, областният управител Бейнур Ахмед, народни представители, кметове на общини от Североизточна България, представители на местната власт, на културни институции и туристически агенции.
„Ако се замислим, всичко започва да се върти около Шумен и е логично от тук да започне всичко. Много съм благодарен на кмета на общината за цялата подкрепа, защото в България през последните години съм изключително разочарован от това, че комуникацията между държавната и местната власт не е достатъчно добра, не е достатъчно ефективна, споена. Може би Шумен е един от примерите, които ние трябва да започнем да показваме на всякъде“, отбеляза Тодоров.
„Имаме нужда да сме повече горди в днешно време, да знаем нашата история, от инициатива, която да обедини всичко, защото дори само ако видим в Шумен и областта какво има, какво се случва, с какво разполагаме, да се запитаме колко хора го знаят и осъзнават, гордеем ли се с него, разпространяваме ли го? Идеята на „Бранд България“ е именно да го направим достояние на цяла България и второ – достояние на света“, каза още министърът на културата.
Той коментира и държавната политика по отношение на отделяните средства за археологически проучвания. „Когото говорим за археология в България и отпусканите средства за това, не можем да изясним за себе си какви са основните приоритетни и обекти, които трябва да бъдат финансирани първи и кое е важно за България. Когато направим това нещо, което се опитваме да стартираме, тогава ще се промени целият принцип. Сега всички кандидатстват по едни програми за финансиране“, обясни Тодоров. Единият проблем е, че са малко средствата, а вторият е, че съответните археолози може да са получили финансиране за разкопки през настоящата година, но нямат яснота дали ще получат и през следващата.
„Една от промените, които искаме да направим, е първо приоритизиране и второ – тези, които получават финансиране за такива специални обекти, това финансиране да не бъде на едногодишна база, а да бъде за няколко години. И тогава няма самите екипи да се питата на края на археологическия сезон какво ще правят следващата година, ще спечелят ли финансиране. Приоритизирането не може да се извършва от политици, от министри, защото не виждаме детайлите, приоритизирането трябва да се извършва от професионалисти“, заяви Тодоров.
Имаме седем месеца, през които да се подготвим и да покажем чрез ЮНЕСКО на света с какво разполагаме, каза министърът на културата Найден Тодоров по повод предстоящото домакинство на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 година на форума, както информира БТА по-рано днес.
На него зам.-министър Ирена Георгиева отбеляза, че е значителен ръстът на българските туристи, посетили забележителностите и курортите в страната.
