Мениджърът на Уулвърхемптън Роб Едуардс сподели в ексклузивно интервю за DIEMA SPORT 2 и предаването „Премиър лийг токшоу“ какви да за предизвикателствата пред отбора, признавайки необходимостта от постоянни подобрения във всички аспекти на играта.
Той разказа за еволюцията си като треньор от първия си временен престой в Уулвс през 2016 г. Едуардс изтъкна дълбоката си връзка с клуба, както и мотивацията си да поема рискове и да се наслаждава на процеса.
Той подчерта важността на позитивната нагласа и колективния дух, които са били ключ към успеха на Лутън и които смята да приложи и сега, въпреки високите очаквания към „вълците“.
Здравейте, искам само да попитам преди да започнем, вие в София ли сте?
Да
Как е времето?
Ветровито, мрачно – сигурно като в Англия.
Днес времето при нас е много слънчево, доста приятно.
Имахте ли време за почивка, за да се насладите на хубавото време?
Не, в момента е доста натоварено, има много за вършене. Търсим победа, търсим начините да спечелим футболен мач, трудно е!
Може би сте чули, че само вие и Брантъм Атлетик сте единствените отбори в топ 8 дивизиите на Англия без победа от началото на сезона.
Не, но ти благодаря за това! Кой е другият отбор?
Брантъм Атлетик.
Кои са те? Именно, това отговаря на въпроса ми. И все пак съм отговорен само за 1 от тези загуби, не ме обвинявайте за всички. Трябва да пренеса някои от победите си в Мидълзбро.
И сега вече към официалната част, радвам се за отделеното време господин Едуардс! Иска ми се ви върна малко назад във времето към 25 октомври 2016. Може и да не си спомняте тази дата, но тогава за пръв път застанахте начело на първи отбор и макар и да беше само временен престой, той беше тук в Уулвърхемптън. Имаше ли напрежение у вас и колко сте се променили от тогава?
Беше страхотно усещане. Тогава бях на 33, все още доста млад, но имах много увереност в себе си и директно се бях прицелил в тази позиция. Бях много развълнуван и горд да водя отбора за 2 мача – гостуване на Белкбърн и домакинство на Дарби Каунти. Това са спомени, които ще останат цял живот в съзнанието ми!
Имаше ли напрежение във Вас за тези два двубоя и доколко се променихте от онзи момент?
Да, определено съм се променил, защото опитът те учи на много. От този момент преди 9 години досега съм водил много отбори на различни нива във футбола. Имал съм късмета да работя и да се уча от много страхотни хора. Вече имам сериозен опит. Понякога поглеждам към някои от старите си тетрадки, където намирам описания на тренировъчни сесии, и много от посланията там и разбиранията ми за играта от тогава са доста близки до настоящето. Човек се променя от момента в който се е родил, но има някои принципи, които си остават завинаги.
Малко след назначаването Ви като мениджър на Уулвърхемптън казахте, че това е работата, която сте чакали. Кои бяха основните причини да приемете тази възможност?
Очевидно играх тук за доста дълъг период от време. Бях доста посредствен футболист, но имам над 100 мача за този клуб и съм много горд от това. Имах някои контузии и трудни моменти в кариерата си, но се насладих на времето си тук. Освен това съм изкарал немалко време като треньор тук и имам огромна любов към този клуб. Има много хора, които познавам от предишни периоди в клуба, много ги уважавам. Фактът, че отборът е във Висшата лига също е фактор. Освен това имам възможност да се прибирам у дома при моето семейство всеки ден, нещо, което нямах възможност да правя през последните 5 години. Има толкова много фактори, които ме изкушават да бъда в този клуб. Знам, че това е риск, осъзнавам го, но не искам да живея с угризения, искам да се насладя на живота си, да поемам рискове и когато един ден се обърна назад да мога спокойно да кажа, че съм бил смел и съм дал всичко от себе си.
Споменахте сам своята кариера като играч в Уулвърхемптън. Мислите ли, че ситуацията щеше да е различна, ако нямахте толкова неприятни контузии?
Може би, но предпочитам да не гледам назад към тези конкретни моменти, бяха преди толкова години. Имах контузия много рано в своята кариера, още докато бях в Астън Вила, и след нея започнаха много други травми през всички 10 години от моята кариера. Бях много уязвим заради всички контузии, но вече не мисля много за това. Дори понякога забравям за дните си като футболист.
Какво влияние е оказал Мик МакКарти върху вашите възгледи като треньор, след като Вие бяхте част от отбора му като играч?
Мик е страхотен човек – много е честен, и това може би е най-важното, което съм взел от него. Естествено той има и много други добри качества – да работя с него бе много приятно за мен. Заради неговата честност всички в състава бяхме наясно с ролите си и това е нещо, което използвам. Разбира се аз не се опитвам да бъда Мик Макарти, защото не мога да бъда, никой не може! Но неговата искреност е най-отличителната му черта. Ако не бях в стартовия състав, винаги знаех защо. Обикновено в петък неговият асистент ни привикваше с пръст и това беше знак, че Мик ще ти каже, че няма да си в отбора. Това е останало в съзнанието ми, защото чрез тази честност той получаваше нужното уважение от играчите, а това е изключително важно.
Кой е мениджърът, от който успяхте да вземете най-много като играч?
Когато напуснах Уулвърхемптън и отидох в Блекпул, имах огромния късмет да работя с Иън Холоуей за няколко години, в които имах възможност да играя във Висшата лига с него. Работата, която той свърши, бе феноменална – целият този период бе едно чудо. Той е луд… и няма да ми се разсърди за тези думи, защото е наясно с това, но той беше точният човек на точното място в идеалния клуб. Той е много въздействащ и емоционален, когато разказва истории, изключителен тактик освен това, а работата която вършеше индивидуално с всеки един от нас бе невероятна. Наслаждавах се на времето си в клуба. След като си спечелихме промоция, още като играч започнах да взимам треньорските си лицензи заради него, исках да правя това, което той прави. Така че той имаше голямо влияние над мен.
Казвали сте, че един от най-щастливите Ви моменти като мениджър е, когато бяхте част от състава на Уулвс до 23 години. Какво направи този период толкова специален – промоцията от Висша лига 2 или нещо друго?
Интересното е, че имаше натиск от клуба да спечелим промоция и да спечелим лигата. Имаше много причини за това – искахме да привличаме много млади и качествени играчи и затова трябваше да им осигурим по-качествени опоненти в по-горна дивизия, което породи този натиск. Но като мениджър на отбор до 23 години имаш няколко различни профила играчи, с които трябва да работиш. На първо време са най-младите, които тепърва навлизат в отбора и се радват за шанса си. Други пък искат да бъдат с първия отбор, а третата група от играчи пък искат да отидат под наем. Да успееш да запазиш играчите щастливи и мотивирани, докато запазваш баланса и се опитваш да ги развиваш като футболисти по правилния начин, е едно сериозно предизвикателство. Освен това всеки един ден трябва да си готов за обаждане от Нуно, който да ти каже, че иска 7 от твоите играчи, така че трябва да си много адаптивен. Цялото това време беше много приятно за мен, на фона на натиска, че трябва да спечелим промоция, ние не само постигнахме тази цел, но и развихме някои много добри играчи. Макс Килман например се справи отлично първо при нас, а сега и в Уест Хям. Педро Гонсалвеш постига много с отбора на Спортинг Лисабон. Ди виждаш тези играчи и техните кариери и да знаеш че си спомогнал поне малко за тяхното развитие е страхотно.
Имахте ли достатъчно време откакто сте начело на отбора да намерите основните слабости на тима и техните решения?
Не, това е процес, който ще продължи през целия ми престой в клуба, защото винаги ще има неща, които ще искаме да подобрим – това е постоянен процес. Трябва да се подобрим в играта със и без топка, в преходите, в статичните положения – с една дума, навсякъде. Хубавото е, че играчите виждат това също и разбират нашите послания и инструкции. Те са готови за предизвикателството, всички знаем колко трудно ще бъде, но ще дадем всичко от себе си.
Всички знаем, че вече имате опит във Висшата лига с Лутън Таун, доколко важен ще бъде престоят ви там за настоящата ви работа?
Ще мога да използвам част от наученото, но разбира се това са различни времена, различни футболисти и различна ситуация. Общото е, че всички бяха сигурни, че Лутън ще изпадне. Така и стана, но всички смятаха, че до Коледа вече няма да имаме никакви шансове. Може би сега всички гледат на ситуацията в Уулвърхемптън по същия начин, така че може би това са единствените прилики между двата отбора. Има една тънка разлика, че все пак очакванията към Уулвс са малко по-големи и затова трябва да направим така, че негативната енергия да не ни влияе толкова много. Мисля, че се справих добре с тази задача с Лутън във Висшата лига, затова ще използвам този опит. Ясно е, че ще има неща, които няма да се случат както искаме, но трябва да останем с позитивна нагласа и да запазя своята енергия, за да бъда най-добрата своя версия в трудните моменти.
И като говорим за Лутън Таун – спомняте ли си първия момент, в който усетихте какъв ефект е имало постигнатото от вас върху общността?
Когато достигнахме финалния плейоф, това беше огромно постижение и тогава се видя много ясно. Мисля, че клубът дотогава не бе печелил плейофен мач и в онзи момент всичко се нареди. Спомням си понеделникът след двубоя на Уембли колко много хора в града се радваха на успеха ни. Лутън е място, в което можеш да срещнеш много различни хора, и да ги видиш всички заедно обединени от този успех, това беше страхотен момент. Тези спомени са невероятни, това е причината да работим във футбола – да създаваме спомени, които остават завинаги. Беше наистина специален момент.
Кои бяха ключовите причини, които доведоха до този огромен успех на Лутън?
Мисля, че дойдохме в правилното време. Играчите бяха гладни за успех, а ние бяхме точните хора за онзи момент. Ние успяхме да им дадем тази допълнителна мотивация. Точно както казах преди малко за Иън Холоуей в Блекпул, мисля, че ние бяхме правилните хора в точния момент за Лутън. Помагахме си взаимно, не разчитахме на индивидуалности и бяхме много сплотен и емоционално зареден колектив. Всички тези фактори спомогнаха за постигането на нещо специално.
И един последен въпрос, който е малко извън общите теми – тъй като Коледа наближава и съдейки по рождения ви ден, мога само да предположа, че това са много специални дни за вас. Искам да ви попитам: получавали ли сте повече подаръци като дете, понеже сте роден на 25-и, и кой е най-запомнящият се рожден ден подарък за вас?
Майка ми държеше винаги да получавам от всеки два подаръка – за Коледа и рождения ми ден. За родителите ми това беше много важно. Първо идваше Дядо Коледа, а след това ми даваха подаръците и за рождения ден. Бях голям късметлия с толкова подаръци. Що се отнася до най-специален, за всяко дете колелото винаги е хубав подарък. Спомням си, че веднъж ми бяха подарили едно планинско колело, имаше 24 скорости и на една Коледа бе доста заледено, но въпреки това бях излязъл да го карам и паднах 3 пъти на земята. Това беше наистина един от най-специалните подаръци. Често се случваше да ми подаряват и футболни обувки, тогава струваха 25 паунда, така че може да си представите колко отдавна е било това. Сигурно много родители се надяват футболните обувки още да струваха толкова.
Тоест получавахте всичките си подаръци на 25-ти, или част от тези на Коледа ви ги даваха на Боксинг дей?
Не, всичко беше на 25-ти. Няма да навлизам в много детайли, но брат ми е роден на Бъдни вечер. Така че имаше много подаръци около нас първо на 24-ти и след това на Коледа на 25-ти – родителите ни планираха нещата доста добре. Бяха няколко много хубави дни. Вече не се интересувам толкова от рождения си ден, косите ми побеляват и вече на 43 не е същата тръпка. Вече Коледа е повече свързана с децата ми.
