Наистина ли съзнаваме съществуването си, или сме поток от неосъзнати мисли, емоции и действия, без да се интересуваме от същността на всичко случващо се. Замисляме ли се за смисъла на ежедневното си битие, или увлечени в личните си грижи, стремежи и желания, нямаме време и сили за вътрешен самоанализ на емоциите, чувствата и взаимоотношенията с околните, било то близки или по-далечни роднини и познати. Или вършим всичко някак си автоматично, дори по навик, на база на опита, знанията, разума и желанията да се насладим. Погледнато отстрани, изглеждаме като хаотично движеща се маса без посока и цел. А всъщност, животът ни зависи от една страна от самите нас, а от друга, от заобикалящата ни действителност и осъзнаването ни като част от тази действителност. И понеже съзнанието е най-загадъчната част от нашето битие, то въпросът е какво представлява то? Част от колективното съзнавано или несъзнавано ли е, или е индивидуално състояние, породено от вътрешните ни свойства и стремежи? Някои от изследователите твърдят, че съзнанието, като феномен, е функция на мозъка, а други, че мозъкът се явява инструмент, чрез който съзнанието реализира своята дейност. Трети пък си задават въпроса, дали съзнанието е продукт на материята, или е причина за възникване на материята? Така или иначе, то е нещо извън разумното ни прагматично обяснение!? Различните теории не ни дават ясен отговор за това, защото конвенционалната наука работи с изследването на физическите закони и последствията от тях, които могат да се наблюдават и опишат с физически, математически, химични и други осезаеми параметри, а при изследване на съзнанието тези възможности са неприложими. Защо? Защото съзнанието не е материална субстанция, а нещо неизвестно или по-скоро необяснимо. То е процес, в който съществуваме и усещаме по различен начин. И въпреки всичко много учени – психолози, философи, лекари… търсят отговор на този въпрос. Къде се намира то, във всяка клетка или частица в материята ли е, в нас самите или в начина на възприемане на реалността? А може би плуваме в море от съзнание, но възприемаме само ограниченото му материално въздействие?!
„Всичко във вселената е енергия” – казва доктор Бен Джонсън и продължава: “Съществува вселена, нашата галактика, нашата планета, човешките същества. В телата ни се намират системи от органи, имаме клетки, молекули, атоми и енергия. Има много нива, които могат да бъдат разгледани. Но всичко във вселената е енергия”.
Според науката Кабала всички се намираме в общо информационно поле, поле на чувствата, мислите и желанията и затова сме тясно свързани един с друг. Точно както съществуват гравитационното и електромагнитното полета, действащи във всяка точка на земното кълбо. А къде тук всъщност е съзнанието?
Именно в разкриването на това информационно поле ние получаваме възможност да достигнем до съвсем различна, все още непозната за нас реалност, която можем да наречем общо съзнание. И тук възниква въпросът – дали пък съзнанието не е в основата на всичко съществуващо, от субатомно ниво, та до нас самите? И защо не?
Още повече, че според научните открития на този етап е установено, че материята представлява едва около 4% от вселената. А какво представлява останалата част? Предполага се, че тъмната материя е около 22%, а останалите 74% се състоят от тъмна енергия.
Дийпак Чопра описва нашата същност по много интересен начин, казвайки, че атомите „са като мигриращи птици“. „Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури, като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира, точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин. Представяте ли си, ние сме съзнание и нищо повече!”
Нашите мисли, емоции, вярвания и намерения оформят човешкото енергийно-информационно поле – нашето съзнание, а полето на осъзнатост ни въздейства във всеки един момент от съществуването ни.
Квантовата физика ни отвежда до откритието, че не може да има вселена без в нея да прониква съзнание. Съзнанието ни придава форма на всяко нещо, което възприемаме. Твърдението, че „съзнанието създава реалността“ означава, че можем да формираме и да създаваме всяка реалност, която искаме.
Съзнание се нарича това, как възприемам себе си под въздействието на обкръжаващото поле. А какво е то? Моето съзнание е образ на полето, което ми влияе. Неговото желание, намерение, планове е всичко, което се опитвам да възприема от него, да разбера какво иска природата от мен.
Съзнанието е и това, как аз възприемам нашия свят, нашите мисли, същността на знанията, моите намерения, моите желания. Съзнанието е основата, а материята е производна на съзнанието. Ние не можем да излезем зад пределите на съзнанието. Всеки човек по различен начин възприема реалността и осъзнава нейното съществуване, а и себе си по отношение на тази реалност. За някои тя е обективно усещане, за други субективно. Всичко е въпрос на отношение към заобикалящата ни действителност.
Според кабалистите, съзнанието може да бъде висше, може да бъде обикновено, низше, което се придобива в течение на живота ни. Съзнанието, което можем да развием в нас, е допълнително възприятие, усещано не само в нашето естествено желание за получаване, но и в придобитото намерение за отдаване. На практика всичко, което изследваме, всичко, което ни е интересно да знаем, е в какво поле се намираме, тъй като именно то формира цялостната картина на света в нас.
„Аз усещам хората, усещам света около себе си, всичко, което е там. Откъде това идва в мен? Ясно е, че е в мен. Ясно е, че сега говоря на практика със себе си, като с огледало. Ако ми е интересно да разбера какво е съзнанието, първо трябва да разбера: с кого имам работа, какво е това поле? Какви са неговите характеристики, неговите първопричини за въздействие върху мен, какво иска от мен, защо ме е създало такъв – с ограничено възприятие?”- казва проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала
Ако, в крайна сметка, по някакъв начин формирам всичко това в мен, мога да го нарека моето съзнание. Защото, ако информационното поле съществува обективно, то възможно ли е да се говори за съзнанието без субекта, който възприема това поле на информация?
Кабалистите казват, че нищо обективно не съществува. Всичко съществува само по отношение на човека, който го възприема. А какво е извън нас, дори не можем да си представим. Нямаме нито уреди, нито възможности да излезем от себе си и да започнем да възприемаме това, което е извън нас. Това не ни е дадено.
Ако приемем, че телата ни са проекция на нашето съзнание, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергията директно от това общо поле на информация. Ние усещаме, че има нещо, което ни влияе, но сме ограничени от нашите възприятия и нашите физически възможности да разчетем цялостното влияние, което ни оказват силите на това поле.
Съзнанието е структурирана светлина, казват кабалистите, което означава, че всичко се създава и реализира от висшата светлина и нейните „клони” в нашия свят – фотоните. Според кабалистичните източници. е необходимо човек да излезе от своята „егоистична обвивка” и да създаде в себе си такъв орган за възприятие, който да приеме това въздействие и да усети реалността, такава каквато е, а не такава каквато я възприемат неговите егоистични органи. Разбира се, не всеки се интересува от влиянието и знанието за това поле и се ограничава на базата на собствените си разбирания и стремежи.
Но Джеймс Артър Рей казва: „Повечето хора се чувстват ограничени в своето тяло. Но човек е не само тяло. Дори под микроскоп се вижда, че то е енергийно поле. За енергията знаем следното – казва Рей – ако попитате квантов физик, той ще ви отговори кой е създал света – това е енергията. Опишете ми я? Тя никога не е била създавана или разрушавана, тя винаги е съществувала, само преминава от форма във форма. Ако отидете при теолог и попитате кой е създал вселената, той ще Ви отговори – Бог. Опишете ми го: Той винаги е бил и ще бъде. Никога не може да бъде създаден или разрушен… Вие сте енергийно поле, което действа в по-голямо енергийно поле”.
Почти същото описание дават в статията си „Мозъкът, съзнанието и светлината в края на тунела” проф. Е. Елиат и В. Плинер. Според тях „Мозъкът работи като главен процесор в компютъра, с помощта на който главният програмист – природата реализира своите планове, както по отношение на цялото човечество, чрез операционната система “колективно съзнание“, така и по отношение на всеки отделен човек – „индивидуалният софтуер”.
Или казано образно, ние съществуваме в поле от висше съзнание, което ни въздейства, но ние възприемаме само частица от него, на базата на нашите свойства и желания. Колкото по осъзнати ставаме, толкова повече усещаме това поле и чувстваме неговото въздействие. И това е в основата на еволюционното ни развитие и смисъла на живота на всеки един от нас. Това е и причината всяко поколение да е по-развито спрямо предходното. Днес трудно разбираме поколението след нас, както и нашите родители не са разбирали нашето поколение. Това е естествен процес на осъзнатост, защото не сме само случайна биологична смесица на клетки, а нещо много повече, съчетание на висше съзнание и въздействието му върху нас.
Философът Алън Уотс казва: „Вие сте вселената, която преживява себе си“.
Или казано иначе, моите преживявания, емоции, мисли и чувства са част от цялото, тоест от това поле, което осъзнаваме или неосъзнаваме.
Взаимодействието на съзнанието спрямо материалния свят днес не представлява някаква фантастика. Съзнанието – това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Разкриването на това взаимодействие ни помага да разберем защо нашите фантазии, мисловни образи, желания и страхове оказват влияние на реалните събития около нас и как се материализира създаденият от мозъка образ.
С всички открития и теории, учените все повече се доближават до науката Кабала и истината за силите, които ни въздействат и в които съществуваме. Колкото повече осъзнаваме това, толкова повече положително ще се отнасяме към заобикалящия ни свят. В противен случай ще си останем зрящи, но слепи към истинската ни реалност и само инстинкта ни за оцеляване ще е в основата на живота. Осъзнаването ни е стъпка и движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като активна част от цялото, човекът би могъл да развие един различен подход към живота, защото не съществува пасивен, страничен наблюдател. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем, каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата ни действителност, а осъзнаването на общото поле на съзнание е част от развитието ни.
Георги ГРАДИНАРОВ,
преподавател към Международната академия по Кабала