Задаваме ли си въпроса, защо е толкова лесно да говорим за обединение и единство, а е толкова трудно това да се случи на практика? Защо от една страна всички афишираме, че сме за единство и разбирателство, но от друга действията ни говорят за противното? Представяме ли си изобщо, какво би се случило, ако истинското обединение между нас съществуваше, не само на думи и не само временно, а реално, истински? Какъв щеше да бъде животът ни, ако всички заедно решавахме проблемите си, без противоречия и сблъсъци? Без конфликти, омраза и обиди! Без войни, разрушения и страдания. Така както науката Кабала ни учи от хиляди години. Ей така с разговор, с изслушване на чуждото мнение с обсъждане, без спорове и противоборство, „седнали в кръг, уважаващи се помежду си”. Изобщо, възможно ли е такова обединение и единство между нас, въпреки егоистичните ни желанията и нашата природа?
Да, със сигурност и днес, а и през цялото ни историческо развитие, сме били убедени, че обединението и разбирателството са стъпка към правилното ни съществуване. Защото само чрез обединението сме побеждавали враговете си и сме се изправяли срещу нещастието и природните бедствия заедно. Само чрез обединението сме достигали до икономически, културен и духовен разцвет. За съжаление, въпреки вътрешното ни усещане за необходимост от обединение, в интерес на своя егоцентризъм, в определени моменти сме готови да застанем един срещу друг и да се унищожим. Дори си мислим, че това е геройство, не за друго, а защото нашият егоизъм е нараснал до степен на „ядрена бомба”, готова всеки момент да избухне и убие всички.
А какво е необходимо да направим? Как да постигнем истинско обединение, не само на думи, а и на практика? Как да достигнем до разбирателство, въпреки различията си? Как да не търсим вината само в другите и особено в политиците, управниците и партиите? Не, че това не е необходимо, но е недостатъчно. Защото, когато се обърнем към самите себе си, виждаме, че и ние, и аз имаме проблеми с обединението с останалите, дори с част от нашите близки, роднини и познати. Защо ли? Защото нашата изконна природа е егоизмът, каквото и да си мислим за това. И ако на практика не осъзнаем егоистичната си същност, това може да ни доведе до гибел.
Иначе, нещата са много прости. Ако вземем за пример природата, виждаме, че всички елементи в нея – от атомите до слънчевата система, неживата, растителната и животинска природа, всичко съществува на принципа на единството и равновесието. Към това се стреми цялата природа – от замисъла на творението, през Големия взрив, та до наши дни. На практика ние живеем в огромен общ организъм, който – за съжаление, не познаваме и не усещаме. Реално всички сме свързани в много сложна мрежа от взаимно общуване, не само ние хората и не просто на нивото на нашия свят, а на много по-дълбока и по-обемна, чувствена и енергийна мрежа. И въпреки това се усещаме чужди с „разбити връзки”, с лоши взаимоотношения и недобра комуникация.
„Намираме се в море от информация, в океан, а я възприемаме под друга форма – като материя. Защото съществува само мисъл, по-точно Замисъл на творението. И той включва в себе си всичко останало, като свои прояви спрямо нас, в зависимост от степента на развитието ни, т.е. осъзнаване на този Замисъл. Но това вече е следващият етап на познание – не познаването на информацията, а познаването на Твореца – източника на тази информация” – проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала.
Все повече хора обаче, започват да осъзнават състоянието, в което се намираме и да търсят отговор за случващото се. От хиляди години написаното от кабалистите ни насочва към необходимостта от обединение. Те са достигнали до усещането на този общ организъм, наречен Природа или Творец. Кабалистичните източници ни разкриват тези невидими, незабележими връзки, които минават през нас, като нишки през милиардите хора, живеещи на планетата и цялата обкръжаваща ни действителност.
Кабалистите казват, че ако между нас цари обединение, добри отношения и взаимопомощ, любов към близките, така че да се почувстваме като „един човек с едно сърце”, то тогава наистина ще постигаме успех във всичко.
Затова не е необходимо да търсим други пространства или други планети, за да се чувстваме обединени и щастливи, а трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е как днес, въпреки нашия егоизъм, да достигнем до разбирателство.
Истината е, че взаимното разбирателството е велико изкуство. Но егоцентризмът ни расте и ние не знаем как да се справим с него. Вместо да създаваме здрави връзки и да се наслаждаваме съвместно на плода на човешкия разум, ние само се тъпчем взаимно и търсим възможност да се възползваме и да живеем за сметка на другите, дори и заради кратковременно наслаждение.
Достатъчна е капка елементарен, здрав разум, за да видим, че така не можем да продължаваме повече. С тези темпове, себелюбието бързо ще ни въвлече в безсмисленни спорове и конфликти и ще ни убие. Всички виждаме, че нашите взаимоотношения са развалени до такава степен, че вече трудно можем да си предстравим как би изглеждало истинското обединение. Днес сме се съсредоточи към политиците и очакваме от тях разум, но дали и ние не сме виновни за случващото се? Защото за обединението не се изисква да бъдем големи специалисти или супергерои, а да знаем да «натиснем правилния бутон». Да намерим общи допирни точки и най-вече желание за обединение. Успеем ли, въпреки егоизма си, без да търсим изгода на гърба на другите, без омраза, а с добри взаимоотношения, изведнъж ще открим друг свят, за който никога не сме и подозирали, че съществува.
Ако използваме битови метофорични изрази, „е необходимо някои неща да «изтръгнем» от собственото си его, други неща трябва да «дезинфекцираме», а след това «да изплакнем» и «изсушим» както трябва. Науката Кабала ни казва, че в разговорите е необходимо да работим в кръг, да се изслушваме, за да се разделим с пластовете на егоизма, но безболезнено, мирно, «комфортно». А след това ще станем не просто по-чисти/егоистично/, а ще станем, в известен смисъл различни, нови.
Това не са измислици или мечти, а доказани реални действия, които трябва да извършим, защото така или иначе Природата ще ни принуди да се обединим. Науката Кабала ни разкрива смисъла на съществуването ни и, че в нашето развитие има два начина да се придвижваме напред – или по пътя на страданието, или по пътя на осъзнаването и обединението. Въпросът е кой път ще изберем? За сега всички виждаме, че сме се насочили към по-трудния път, пътя на конфликтите, омразата, войните и нещастието. Но който и път да изберем, природата ще ни принуди да осъзнаем защо сме тук, какъв е смисълът на съществуването ни и какъв е правилният път, по който е необходимо да вървим.
В това отношение, още миналия век Айнщайн е казал: „Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни”. Мисля, че никой разумен човек не иска това и не си представя такова бъдеще за човечеството. Още повече, че в днешните конфликти и с оръжието, с които се водят войните, локалността им е доста относителна. Да не говорим за ужаса, чувствата и мислите на страдащите хора в горещите точки на конфликта, останали без близки, дом и семейства! Да не говорим и за икономическите последици, които днес изпитва на гърба си част от човечеството.
За това на всички става все по-ясно, че единственото лекарство против страданията и нещастията е обединението, единството и добрите отношение. В това е и мъдростта на науката Кабала, и отговорът от самата природа, от която вече не можем да се скрием. А лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава от поколение на поколение.
Ние живеем в света на мислите, емоциите и отношенията към другите. Ако те са отрицателни, то и света около нас ще е враждебен и конфликтен. Ако те са положителни, всичко около нас ще е съвсем различно. В това отношение, всеки от нас трябва да провери себе си и какво въздействие излиза от него по посока на другите. Какво е отношението му към заобикалящата ни действителност.
За съжаление или не, това изисква дълбока вътрешна работа и големи усилия, несравними с какъвто и да е физически труд, но без това ще продължаваме да чувстваме света и хората около нас все по-враждебни и все по-зли. В живота всеки е свободен да избира или разединението, злобата и омразата, или обединението и добрите взаимоотношения!
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
/Статията е публикувана на 8.11.2022 г./
