Да предвидиш бъдещето си е нещо уникално, то е дадено свише, казват хората.И в това няма нищо лошо. През цялата ни история човечеството се е движило между две фигури: пророкът, който усеща идващото и мъдрецът, който осмисля случващото се. В древния Изток пророкът е бил глас, който показва бъдещи събития. Мъдреците, от древността до източните учители, превръщат прозрението в устойчиво знание. И ако погледнем реално, тази „привилегия” е дадена на определени хора с цел да избегнем неблагоприятни събития или поне да се опитаме да ги предотвратим. Но тъй като по-голяма част от нас виждат следствието, а не корена на събитията, тълкуват предсказанията според собствените си вътрешни усещания или желания. Още повече, че егоистичното ни отношение към хора, пророкуващи бъдещи събития, е доста противоречиво. Да не говорим за максимата, която казва, че „човек не може да бъде пророк в собственото си село”. А всъщност на елементарно ниво, всеки по своему е пророк.Още повече, че всеки вижда какво се случва в медиите. Анализатори, политолози, политици и кой ли още не се опитват да бъдат едновременно и мъдреци, и пророци. И може би е добре, че мъдростта им е нищожна, а пророчеството фалшиво. Не, че в миналото не е имало фалшиви анализатори и пророци, но днес поради технологичните възможности такъв тип пророкувания имат много по-различно и масово въздействие. Истината е, че всеки иска да чуе положителни пророчества и предсказания, които да са в интерес на отделния човек, а отрицателните да са към общото или най-малко за другите. Нормално е всеки от нас да искада знаекакво ще се случи с него, с децата му, с близките му. Каква ще е личната му съдба, ще има ли катаклизми, войни, болести или някакъв особен апокалипсис или ще живее в мир и разбирателство. Друг е въпросът дали правилно тълкуваме това, което чуваме от пророците.
От историко-философска гледна точка пророците и мъдреците представляват две допълващи се сили в човешката култура.Тяхното взаимодействие е отпечатано във всички традиции – от древните текстове до съвременната наука, и продължава да определя начина, в който търсим истината днес. Пророчеството и мъдростта са форми между вътрешния и външния свят. Пророкът казва „Промянатаидва„ , мъдрецът дава решението как ще я носим. Когато двата свята са в синнхрон, се ражда култура, способна да преживее криза и да създава поколение, което дейстава не от страх, а от разбиране. И все пак да си истински пророк е отговорност и съдба, която носиш върху себе си. И ако се възхищаваме на тези хора и дори малко им завиждаме, трябва да знаем, че това не е толкова безобидно и приятно занимание. Истинското пророчество рядко е дар, който носи утеха. В житейските разкази на личности като Волф Месинг, Едгарх Кейси, Емануил Сведенборг, Елена Блаватска, Разпутин, Нострадамос и др. личи, че прозренията за бъдещето често се превръщат в тежест, а не в привилегия. Мнозина от тях не само предчувстват съдбата на света, но и собствената си – понякога дори с поразителна точност. Общото между тези личности е не само чудото на предвиждането, а преживяването на самотата, отговорността и вътрешното напрежение, което носи яснотата за нещо, което останалите още не виждат.
По друг начин стои въпросът с мъдреците! Това е натрупване на знание, опит и вътрешна интуиция. Мъдрецът е тих, някак си особен и неразбираем.Той не претендира и не парадира със себе си, което пък противоречи на егоизма на съвременния човек. Вярно е, че част от нас си мислим, че от една страна сме мъдреци, а от друга пророци, без да се задълбочаваме в истинския смисъл на това. Това, че познаваме миналото, не винаги означава осъзнаване на настоящето,още повече пък прогнозиране на бъдещето. Живеем в свят който е пренаситен от информация и предсказания, от изкуствен интелект и техника, на които се вярва много повече, отколкото на личности. Днес всички се съсредоточваме в екрана и вярваме, че там е истината. Виждаме хора без доказани личностни характеристики да правят заявка за бъдещето, подтикнати от лични интереси и егоистични подбуди за себе си и света. Псевдопророците и мъдреците в съвременен вариант се умножиха, но резултатът от предсказанията се оказват обратно пропорционални на реалността.
В миналото хората са очаквали глас от небето, а пророците са били техните духовни пътеводители, способни да усещат висшите закони и да ги превеждат на достъпен език. Те са били необходими, защото съзнанието на човечеството още не е можело само да разбира законите на природата. Днес обаче, човечеството постепенно излиза от епохата на външното откровение и навлиза в епохата на вътрешното осъзнаване. Това е преход от сляпата вяра към знание, към съзнателно участие в процеса на живота. Днес вече имаме зрял интелект и наука, която се опитва да прониква в най-дълбоките структури на Вселената. Остава само едно – да осъзнаем, че знанието не е достатъчно без разбиране за същността на живота. Пророкъ чака да чуе гласа на Бога, а мъдрецът го усеща в себе си. Още повече, че никой незнае какво е Бог и дали Той не е в самите нас и в отношението ни към другите.
В този смисъл нуждата вече не е само от нови пророци, а от мъдри хора, които умеят да разбират истинската същност на случващото се. Мъдрецът не пита „какво ще стане“, а тълкува, че „това, което става, има смисъл за бъдещото ни развитие“. Той не гледа на реалността като на случайност, а като на израз на закономерност, зависеща от нас. В кабалистичния смисъл на тълкуването, мъдростта е състояние на осъзнаване, в което човек усеща законите на съществуването ни отвътре, чрез външните знаци на природата.
Още повече, че науката все повече потвърждава фактите, че наблюдателят не е отделен от наблюдаваното. В квантовия свят самото присъствие на съзнанието влияе върху резултата. Така физиката и кабала се срещат в едно — в идеята, че човекът е активен участник в сътворението на реалността. Пророкът предсказва реалността, а мъдрецът я сътворява, чрез вътрешното осъзнаване на смисъла и.
И все пак днес науката и духовното познание не са противници, а два аспекта на едно търсене. Науката изследва как работи реалността, а мъдростта обяснява защо тази реалност е такава. Едната разкрива закономерности, другата – смисъл. Животът е чувствено състояние, а тълкуването на пророчеството е в материални измерения. Мъростта е състояние, в която смисъла е в основата на случващото се.
Кабала казва, че светът е „мисъл, облечена във форма“, а мисълта идва от желанието . Съвременната физика добавя: „формата е относителна„, но съзнанието е това, което наричаме универсалната константа. Затова и истинската мъдрост днес е умението да превеждаш научното знание на езика на духовното разбиране.
Нашата епоха страда не от липсана факти, а от липса на смисъл и дали реалноста, с която се сблъскваме, се осъзнава. По-голяма част от съвременните „медийни пророци„ са ограничени от собствените си „непоправени свойства„ с единственото желанието за изява с егоистични подбуди, но не и от истинското си разбиране за същността на нещата. И това, че технологиите напредват, не означава, че разбирането за истинността на живота напредва, защото съзнанието изостава. Затова усещаме че се намираме в криза – не на материята, а на човешката душа.
Според проф. М. Лайтман-ръководител на Международната академия по кабала:
„Мъдрецът е нужен не за да предсказва бъдещето, а за да помага на хората да разбират настоящето. Защото само това, което се разбира, може да бъде променено. Пророкът казва: „Ще стане това,“, а мъдрецът допълва: „Това, което става, има смисъл — открий го и го насочи в правилната посока.“
Днес човечеството стои на прага на нов етап — не само технологичен, а по-скоро съзнателен, духовен. В миналото пророците са ни показвали пътя, а мъдрецитес а ни учили как да вървим по него.
В днешно време истинската мъдрост е способността да съчетаем състраданието, логиката и интуицията, науката и духа. Бъдещето не се предсказва — то се създава, чрез съзнанието и нас самите.
Затова днес в света се нуждаем повече от мъдреци, които да чуваме, и по-малко от пророци, които да се опитваме да тълкуваме. Светът вече не чака гласове от „небето„, а необходимостта да чуваме „небето„ в себе си. Защото „небето„, това е всеки един от нас, но на друго, по-висше осъзнато ниво.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала в Израел
ът
