Има притча за могъщ и добър цар, който всеки ден изпадал в различни настроения, като че ли в него живеели две личности. Имало дни, когато бил добър, чувствал се добре, раздавал богатствата си, грижел се за старите хора, дори данъците намалявал. Но имало черни дни, когато слънцето му пречело повече от дъжда, храната му била гореща, а кафето студено. Тогава не можел да разбере, защо слугите му са начумерени и дори не го обслужвали добре.
Съзнавайки трудностите, които му създавали тези настроения в характера му, царят свикал всички мъдреци, вълшебници и съветници в царството си и поискал от тях съвет. Какво да направи, за да не изпада в такива настроения? И както обикновено се случва в приказките и притчите, след няколко седмични размисли тези съветници, вълшебници и мъдреци не са успели да намерят отговор. Но пък за сметка на това, случайно или не някакъв странник, разбира се облечен в дрипави дрехи, му предложил услугите си. Лекарството било нещо необичайно, някаква кожена кутийка с пръстен в нея. Вълшебството, обаче не се състояло в носенето на пръстена, а в прочитането на посланието, написано върху пръстена всяка сутрин и то на глас. Посланието гласяло: „Знай, че и това ще мине”.
Нищо ново, нали?! Банално! Притчата ни е позната и настроенията също. Някои я приписват на цар Соломон, но какво значение има? Всичко ще мине и ще премине като ”летен дъжд” – така се е случвало през цялото ни историческо развитие, а и в нашия живот. И сякаш нищо не е останало в нас като спомен, като чувства… Забравили сме го. Някъде в книгите е записана статистика, че от чума и от какви ли не други зарази са измирали голяма част от населението на земята… и какво от това? Егоизмът ни е толкова късопаметен, че бързо забравяме лошото, дори умишлено оставяме този спомен и това усещане някъде дълбоко складирано в паметта ни. Защо ли? Егото ни не понася, да се чувства зле – нито от миналото, нито от настоящето, още повече от бъдещето. Егоизмът ни желае само да се самонаслаждава, особено когато е за сметка на другите.
Дори и днес, нямаме търпение да излезем от ситуацията и да се върнем в обичайното си „комфортно” състояние. Мислим си за какво ли не, но едва ли си задаваме въпроса, за смисъла на случващото се?
Разбира се, на пръстена на този мъдър цар било написано…. ”и това ще мине”, и в този смисъл можем да изчакаме карантината да мине и тези, които ще „оцелеем”, ще продължим да живеем по същия начин… вирус, като вирус, какво толкова. Е вярно, икономиката ни спря, здравната система е в колабс, фирмите фалират, хора измират, а ние човеците се оказа, че сме безсилни пред всичко това. И тук притчата може да ни отведе до въпроса, защо се стигна до тук… Кой е виновен за това? Какъв е смисълът от случващото се? На къде ни води този вирус? Как и по какъв начин ще продължим след тази пандемия?… Наистина, задаваме ли си този въпрос – как и накъде ни води Природата? Като се замисли човек, сега живеем някак си по опростено, от магазина до в къщи или до аптеката и обратно! Даже и на разходка не можем да отидем. Е, някои имат привилегията да ходят на работа, което нe e толкова безопасно, а други си остават по домовете , между стените и семействата си. До този момент човечеството не е изпадало в подобна ситуация на масов страх за живота си и то от неизвестен и невидим враг. Някакъв си вирус, пред който за съжаление се оказахме безсилни. Интересна ситуация, нали?!…
Коронавирусът за кратко време донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, объркан е като зверче, попаднало в капан. Като че ли идва края на света. Дори някои журналисти си показаха „бойната си готовност”, с която да посрещнат това апокалиптично събитие. Като в казармата, имаше противогаз, пластмасови чинии, чаши и всякакви подръчни материали за оцеляване, дори и с тоалетна хартия бяха се запасили. Други пък по-романтични, известни личности си представяха края на света, като романтична сага с филмов оттенък. Както се казва, всеки си живее в собствения си филм.
Наистина, ситуацията е стресова, но като се замисли човек, че и преди коронавируса се намирахме във постоянен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния, също като добрия цар от притчата.
Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин като в клетка, да изпълняваме това, което ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Въртяхме се в кръг от задължения към задължения, било то към банките, бизнеса, към работата и към всичко, което ни заобикаляше. Такъв беше животът ни, някак си забързан и почти безсъзнателен, дори малко зомбиран.
А сега какво? Появата на вируса изведнъж промени целия ни живот. Не отиваме на работа, а оставаме у дома с децата си, със семейството, с цялото си домочадие. Заедно гледаме телевизия, обядваме и вечеряме заедно и като че ли това изглежда добре.
Ако не се страхувахме от възможността да загубим доходите си, някак си ограниченията ще ни изглеждат по друг начин. В тази „стресова ситуация”, вече почти спряхме да се вълнуваме за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионираме. Тревожим се за това, дали ще имаме пари за храна до следващата седмица или те, парите, ще стигнат най-много до следващите един, два месеца…
„И това ще мине”- беше написано на пръстена на мъдреца, но какво от това? Нали и утре трябва да съществувам?!
Чувал съм по-широко скроените хора да разсъждават, че не е необходимо да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не ни помага по никакъв начин. Особено, ако не знаем какво ще се случи утре и това утре не зависи от нас.
Разбира се, аз имам отговорности пред семейството си, пред децата, но тези притеснения няма да ми помогнат… Каквото ще се случи, ще се случи.
В тази изолация и в нашата безпомощност започваме да усещаме зависимостта си от Природата, от Висшата сила. А Природата, както казват мъдрите хора, е жив организъм и всички се намираме в нейните ръце. Всичко зависи не от нас, а от тези висши сили и природни закони, които определят развитието ни в определена посока. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, именно защото това не би ни донесло нищо добро.
Преди да се разрази епидемията, човечеството се намираше в постоянни циклични кризи, водещи ни до страдания и беди. В новините открито се говореше за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от нас хората, беше основан на нашият егоистичен ум и чувства, и въпреки, че не искахме да си го признаем живеехме от една криза до друга.
Само дето сред всички тези проблеми ни се удаваше възможност да получим жалката си заплата, за да нахраним семейството си… И с това се чувствахме съвършенни и щастливи…
Наистина, притчата ни казваше, че „и това ще мине”, но едва ли ще се върнем в онова егоистично състояния, в което сме живели до сега. Появата на коронавируса не е случайно.То е част от реакцията на Природата спрямо нашето егоистично отношение един към друг, към природата и към всичко случващо се около нас. Светът вече няма да е такъв какъвто беше! Коронавирусът се оказа ускорител на осъзнаването ни на мястото, в което се намираме, в каква среда живеем и какви сили ни въздействат. Вместо да се оплакваме и да мислим, че се намираме на прага на апокалипсиса, то е редно да осъзнаем новата ситуация, новата реалност, която ни се разкрива. Колкото по единни и по осъзнати излезем от кризата, толкова по-ясен ще ни звучи отговора на въпроса за смисъла на съществуването ни. В противен случай, ще продължим да се самозаблуждаваме и залъгваме, че живеем нормален живот.
Георги Градинаров – Офис Добрич, тел. 0898731112
