Темата на статията трябваше да бъде свързана с празника на жената, за мъжкото и женско начало в Природата и как върху тези две противоположности се изгражда всичко съществуващо. Все пак, всички бяхме подвластни на емоцията около празника на нашите любими половинки, майки и близки. И разбира се всички поздрави, цветя, усмивки, и пожелания и приповдигнатото настроение, цялата любов, която се излъчваше около празника, някак си заглушиха страха и притеснението от проблема надвиснал над всички нас. В Кабала е казано „с любов се покрива цялото зло”. И се замислих – защо само на 8 март или само на празници проявяваме любов, загриженост и добри отношения един към друг. Защо да не се случва това по-често, например – всеки месец или пък всеки ден? Скептиците вероятно ще реагират с думите…”хайде стига с тези утопии – има си празници и всеки празник трябва да се почита”! А шегаджиите може да кажат, че ако е толкова често, няма да стигнат цветята.
И все пак, какво лошо има в това по-често да се сещаме и обръщаме внимание на близите си, на приятелите си, на съседите си. Защото ако, както казват кабалистите, че нашите взаимоотношения са причината за всичко положително и отрицателно случващо се в света, то трябва да се замислим и зададем въпроса – какво трябва да променим по между си, за да се чувстваме добре? Подсъзнателно усещаме, че с омраза и негативизъм можем да доведем само болести и нещастия. Но в крайна сметка, едва ли това е смисълът на съществуването ни?
Ето с тези смесени чувства се намирах преди, по време и след празника и се чудех от къде да започна. По телевизията виждах две реалности: Едната – усмихната, красива, като цветята, които подарявахме, а другата – строга, загрижена, дори уплашена. От една страна виждах весели, усмихнати мъже, красиви жени и деца, а от другата страна – хора облечени в специали еднотипни предпазни „скафандри” с особеното неприятно за слуха дишане. И си зададох въпроса – защо? Сигурен съм, че и други хора си задават днес този въпрос – защо? Защо се случва всичко това?
И преди е имало епидемии и вируси и то от страшни по-страшни. Загивали са милиони хора, но едва ли така ясно и отчетливо е звучал въпросът – защо? Какво се случва? Какво иска Природата от нас? Особено осъзнавайки, че всичко което съществува – от най-незначителната буболечка и тревичка, та до нас, хората, има смисъл. И не само това – всичко, което ни се случва и то има някакъв смисъл! Само дето не се замисляме за това. Едва ли обаче да се борим за оцеляване между раждането и смътта е смисълът на съществуването ни. Ако е само това, то в какво се отличаваме от животните?
Специалистите ще кажат, че на първо място е разумът. Наистина, използвайки разума си, човекът е спрял да чака благосклонността на природата, за да оцелява в нея. Развил е науката и технологиите и е създал за себе си, доколкото е възможно, добра среда за живот. И това ли е всичко? В това ли е разликата ни с животните? Животните искат да живеят и се страхуват от смъртта, и ние също. Животните поддържат своите биологични тела и ние също. Или по тази логика, от обикновени животни сме се превърнали във високо развити животни, чиято единствена цел е да се чувстваме комфортно в нашето тяло през този живот?
Кабалистите обаче казват, че не това е целта на човешкото съществуване. В нас има нещо, което ни прави повече от просто „високоразвит протеин”. И това „нещо“ е желанието да разберем защо живеем и какъв е смисълът на съществуването ни? Именно това ни отличава от животните и ни прави човеци. Вярно е, че не у всеки възниква този въпрос, но в такива обстоятелства, като днешните, със страха от заразата, страха за собствения си живот, човек се замисля и вижда че е безсилен пред Природата.
И колкото и парадоксално да звучи за нашия разум, такива кризисни състояния, като разпространението на коронавируса, войните, сривовете на пазарите и разрушаването на социалните връзки, ни водят до въпроса за смисъла на съществуването ни. С други думи, целият живот днес ни води до това, хората да спрат да се задоволяват просто с физическото съществуване. Все по-настоятелно и все повече хора ще си задават въпроса защо се случва всичко това? И няма да се успокоят, докато не получат отговорите на въпроса за нашето съществуване, откъде се е появил животът, от къде идваме ние, какви сили управляват нашата реалност и какви са техните закони и т.н., и т.н.
Разбира се, тук става въпрос за корена на нашата реалност, а не на тази материална същност, която усещаме с нашите пет сетивни органа. Защото светът не е такъв какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Той е нещо много повече от материалните ни животински желания. Разбира се, всички ние предпочитаме да растем и живеем в разбираема среда, в позната прогнозируема обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични. И те до голяма степен зависят от дисбаланса между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване.
Според Кабала „компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на силата на Природата се нарича „поправяне“. Отхвърлянето й ни
причинява страдание”. На днешния етап дисбалансът в човека излиза на ново, по-високо ниво и реакцията на Природата съответства на този дисбаланс.
Системата на Мирозданието е жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни въздействия или внезапни промени. Те са внезапни само за нашето ограничено съзнание. Понякога дори животните усещат приближаването на промените по-добре от нас – хората. И тъй като ние сме най-развитите създания, ключовата част от общата система на Природата, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в Природата и обратно.
Вирусите, катаклизмите, войните и всички страдания, които усещаме са следствие на този дисбаланс. Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс между нас и Природата. За сега все още успяваме по някакъв начин да контролираме тези различия, но на следващия етап всичко това – с ново качество и с още по-голяма сила ще се стовари върху нас.
За това всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре, при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ни посочат, че единствено човекът е източник на този дисбаланс. За съжаление, до този момент малко хора осъзнават това. Малко хора знаят как и по какъв начин да работят със своя егоцентризъм.
Кабала е науката, даваща ни методиката, как и по какъв начин да променим съдбата си. Как и по какъв начин да променим отношенията си един към друг така, че такива кризисни състояния да бъдат ограничени.
И хората, задаващи си такива въпроси и търсещи отговори за смисъла на съществуването си, за причината на случващото се, ще спрат да плуват по течението на живота. Все повече хора ще започват да търсят пътя, по който могат да управляват живота си, да чувстват, че са част от общата система, наречена Природа.
Използвайки методиката на Кабала всеки един от нас може да достигне до връзка с висшата реалност. И това е достатъчно, за да усетим, че няма от какво да се страхуваме. Всичко, което се случва с нас, е да ни насочи в правилната посока. Това обаче може да стане единствено и само, ако променим своята вътрешна природа, насочвайки цялата си енергия не в полза на своя егоцентризъм, а в полза на обществото.
Георги ГРАДИНАРОВ
