Когато правим паралел на някакви събития в личен или исторически порядък от време, винаги имаме някаква допирна точка за сравнение, много близка, или безкрайно отдалечена. Понякога даже си мислим, че събитията се повтарят, нещо като „дежа вю”. Така сме устроени – мислим, анализираме, съпоставяме. Разбира се, че няма събития или случки, повтарящи се на 100%. Винаги има нещо допълнително, нещо ново, нещо различно, но някак си ние асоциативно поставяме такива паралели. Така и със заглавието на статията поставям паралел на две епохи, отдалечени една от друга на повече от 3 500 години. Това обаче не е моя заслуга или моя констатация, а констатация, в която науката Кабала съпоставя двете епохи от гледна точка на развитието на егоизма на човека. Тогава във Вавилон, а и днес в Европа развитието на егоизма в личен и обществен мащаб е достигнало до такъв етап на развитие, че поражда криза на взаимоотношенията. Разбира се, тогава егоизмът не е бил толкова голям, а и хората са живеели като едно цяло.
Знаем от историята, че по онези времена цялото човечество е било съсредоточено на малко парче земя и във Вавилон те са се чувствали „като едно семейство” – така поне е записано в Старозаветните писания.
Но с течение на времето техният всекидневен живот се е разстроил, те открили в себе си ненавистта един към друг, толкова силна, че не било възможно да живеят заедно. Техният егоизъм нараснал, „устремил се към небесата”, подобно на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират помежду си, сякаш заговорили на различни езици. Това е и причината живеещите там да се пръснат и разселят по цялата Земя.
Дълго време в такова егоистично състояние хората са се чувствали добре и дори изключително свободни. Но постепенно всички ние отново достигаме до същия този Вавилон, т.е. отново се чувстваме затворени, както тогава, преди 3 500 г., но сега – около цялото земно кълбо. За съжаление, вече няма къде да се разпръснем повече.
В това се заключава и проблемът – ние отново зависим егоистично един от друг. Чувстваме, че светът е станал като малко селце и трябва да намерим изход от създалото се положение..
Според науката Кабала, вече сме в съвършено нова епоха, която в Кабала се нарича „последното поколение“. Става дума за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нов строй, с ново човечество. Но както знаем, раждането на нещо ново винаги е болезнено. Тук не става въпрос за някакво унищожаване на хора, а за нов тип взаимоотношения.
Получава се така, че от една страна нашият егоизъм ни разкъсва отвътре и искаме да се отделим от него, а от друга, нашата природа и вътрешното ни желание ни свързват един с друг. Тези взаимно противоположни тенденции предизвикват огромно напрежение в света, а и във всеки един от нас. Изпитваме страх от това – как да продължим и какъв е пътят, по който трябва да поемем.
Европа е била винаги люлка на цивилизацията, а и до ден днешен тя се явява център на световни събития. В миналото, та дори и днес, тя е свързана с преселения на народите, преразпределения на територии, войни, катаклизми, но и – разбира се, с научни открития, прогрес и развитие на цялата цивилизация. Всички знаем какви динамични и трагични събития са се случвали на тази територия и как само за последните 100 години Европа, а и цялото човечество, промени своето мислене и развитие.
Разбира се, че днес се намираме в съвършено ново време, в което човечеството вече е изиграло егоистичната си карта. В течение на много хиляди години сме се развивали с помощта на егото и сега трябва да преминем на нов етап на развитие, при който се налага да уравновесим егоистичната си същност.
За много хора това е неразбираемо и объркващо. И въпросът, който възниква в тях, вероятно е – защо и на кого е нужно това? Защо се налага да променяме нещо в себе си? При тази промяна, какво различно ще се случи в моя живот, в нашия живот? Ще се чувстваме ли по-добре? Ще бъдем ли по-щастливи, как ще се чувстват децата ни и т.н., и т.н.
За това и говори науката Кабала, възникнала преди три хиляди и половина години в древен Вавилон, където се е разразил кризисен период, подобен на този, който преживяваме днес. И точно тази криза на взаимоотношенията между хората е променила и съдбата им.
Ето какво казва известният кабалист проф. М. Лайтман – основател на Международната академия по Кабала, пред един от световните конгреси по Кабала: „И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.
Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване.
И днес същото това се случва и в Европа. Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, държави, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, в едно ниво, в едно разбиране за света. Макар и да се различават помежду си, като цяло платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.
Самата Европа е източник на съвременното съществуване на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически и технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.”
Вероятно историци и анализатори трудно ще намерят паралел между двете епохи, но от гледна точка на кризата във взаимоотношенията между хората съпоставката е абсолютно логична. Във Вавилон са говорели на един език и вследствие на нарасналия егоизъм, те са спрели да се разбират и са се разпръснали по целия свят. А тук, в Европа, всяка една държава говори своя си език, има своя си менталност, култура и въпреки това трудно се намира точка на обединение, точка на разбирателство. Мигрантите още повече усложняват процеса и как над тези различия трябва да се намери общо поле за единство? Тук не става въпрос за онези съюзи, които до сега са правени с идеята „аз на тебе, ти на мен”, а за нещо много по-различно, нещо, към което интегралната същност на Природата ни води, искаме или не искаме. И ако във Вавилон хората са се пръснали по целия свят, не можейки да преодолеят егоизма си, то днес върви обратният процес. Ние не го осъзнаваме, но за да продължим да съжителстваме мирно, без конфликти и катаклизми, е необходимо да работим над своя егоизъм – всеки един поотделно и всички заедно. Как може да стане това? Науката Кабала ни дава пътя и посоката, по който трябва да вървим.
Случайно или не, между 08.11 и 10.11.2019 год. в Боровец, България, ще се състои Европейски конгрес по Кабала. Там ще присъстват стотици хора от Европа и света, изучаващи науката Кабала – не за да правят някакви мистични заклинания или окултни действия, а да се обединят – въпреки егоизма и различията си. Организирани са научни конференции, за да се представи пред обществеността какво изучава науката Кабала и как чрез нея всеки един от нас може да усети истинската същност на Природата. И тогава няма да са ни необходими Вавилонски кули или други извънземни места за заселване, а всяко място, включително Европа и България, ще е място за по-добър живот, по-добри взаимоотношения и основа за развитието на света в реалното ново време.
Георги ГРАДИНАРОВ, преподавател към Международната академия по кабала
