„Майка Кураж и нейните деца“ е театър, в който малки хора хвърлят големи сенки, казва пред БТА режисьорът Стоян Радев по повод премиерата на пиесата от Бертолт Брехт в Сатирата.
„Зрителите ще видят как малката фигура на актьора проектира една голяма сянка на фона. Ние, занимавайки се с история, се занимаваме със сенки. Все по-рядко ставаме свидетели на събитията. Затова аз казвам: Ето, вижте, кой хвърля сенките. Защото, ако видиш сянката, тя понякога изглежда величествено и героично, а всъщност един малък човек извършва някаква малка ежедневна подлост. И ако ти не виждаш него, а само сянката, ти се струва, че това, което той прави, е значимо и оправдано, че има възвишени мотиви“, допълва режисьорът.
По думите му Бърнард Шоу е написал текст, с който се подиграва на българите, но Брехт прави нещо много по-страшно – той се подиграва на всеки човек: „Затова казвам, че може да има протести срещу тази пиеса – защото хората не искат да носят отговорност. И ако им кажеш, че са безотговорни, те се обиждат и започват да протестират“.
„Темите, които много ме вълнуват в това представление, са за изборите, които правим, до какво водят те, до каква деформация на характера, до каква загуба на първоначалната цел, която си си набелязал. Да отстояваш себе си, не означава да си замръзнал във времето. Означава да си предан, да си верен на някаква ценностна система, която те държи изправен“, казва пред БТА актрисата Албена Павлова. „Има една територия, от която не трябва да отстъпваш, и мисля, че нашето представление много смело и сомоотвержено защитава тази територия, която беше нападната тези дни, макар и не в нашия театър, макар и не в нашия салон. Ние трябва много категорично и ясно да се заявим и да излезем от своята интелектуална алиенация, защото сред нас битува усещането, че колкото сме над нещата, толкова сме по-извисени“, допълва тя.
Преводът на „Майка Кураж и нейните деца“ е на Димитър Стоевски. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите – на Свила Величкова, музиката – на Милен Кукошаров, пластика – Теодора Попова. В ролите са още Асен Мутафчиев, Пламен Великов, Никол Георгиева, Борислав Захариев, Симеон Гълъбов, Димитър Баненкин, Иван Панев, Стефания Кочева, Мартин Желанков, Сотир Мелев и Анна Станчева.
Режисьорът Стоян Радев и актрисата Албена Павлова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за провокациите и протестите, за вечността на темите и проблемите при Брехт, за малките хора и техните големи сенки, за разтърсващото театрално развлечение.
СТОЯН РАДЕВ: ОЧАКВАМ ПРОТЕСТИ, ЗАЩОТО БРЕХТ СЕ ПОДИГРАВА НА ВСЕКИ ЧОВЕК
Господин Радев, очаквате ли протести след премиерата на „Майка Кураж и нейните деца“?
Стоян Радев: Да. Защото това представление е много по-страшно, доколкото текстът на Брехт е може би най-жестокият по линия на присъдата, която дава на малкия човек.
Протестите, които сега станаха популярни, са понеже е засегната някаква българска чест. Бърнард Шоу е написал текст, с който се подиграва на българите. А тук Брехт прави нещо много по-страшно – той се подиграва на всеки човек. Защото човек е свикнал да търси вината в другия и, ако има война, ако има кръвопролития, все някой друг е виновен – диктатор или командир. Брехт обръща принципа и казва, че виновни са малките хора, виновна е почвата, върху която израстват диктаторите. Трябва да спрем да мислим, че имаме добри хора и един злодей, който ги повежда към нещо лошо. Не, тези хора произведоха този злодей.
През изборите, които правим в живота си, ние даваме мотив на някой човек да излезе начело и да започне да извършва безобразия и зверства. После е лесно да посочим него като виновник, пише Брехт. Той пише тази пиеса, когато Хитлер влиза в Полша, през 1939 г. Но герой на пиесата не е някой водач, а малки хора, които подкрепят националсоциализма.
Брехт пише „Майка Кураж“ в изгнание, това отразява ли се по някакъв начина на пиесата?
Стоян Радев: „Майка Кураж“ е вечен текст. Поводът е конкретен – 1939 година, националсоциализмът, войната, агресията. Но съвсем нарочно според мен, по подобие на Шекспир, Брехт пренася действието някъде другаде – за да може посланието да е универсално, да не изглежда така, сякаш пиесата е конюнктурна, сякаш обслужва някакъв малък момент. Напротив, той се опитва да засегне вечен проблем. Това, че пише в изгнание, може би ме помага да се занимава не с повода, а със причината за злото, търсейки тази причина в обикновените хора…
Моята интерпретация е свързана със самия Брехт и много внимателно вглеждане в текста му и въобще – в Брехтовата теория за театъра. Пиесата носи името на един от героите – Майка Кураж, но всички около нея са тези малки хора, за които споменах, върху които авторът поставя фокуса. В този смисъл пиесата е завъртяна около централен образ, но обръща внимание на всеки един от персонажите. Тъй като и най-малкият човек, и най-малкият персонаж, е отговорен за събитието. Затова казвам, че може да има протести срещу тази пиеса – защото хората не искат да носят отговорност. И, ако им кажеш, че са безотговорни, те се обиждат и започват да протестират.
Искам да направим един театър, в който малки хора хвърлят големи сенки. Зрителите ще видят как малката фигура на актьора проектира една голяма сянка на фона. Ние, занимавайки се с история, се занимаваме със сенки. Все по-рядко ставаме свидетели на събитията. Затова аз казвам: Ето, вижте, кой хвърля сенките. Защото, ако видиш сянката, тя понякога изглежда величествено и героично, а всъщност един малък човек извършва някаква малка ежедневна подлост. И ако ти не виждаш него, а само сянката, ти се струва, че това, което той прави, е значимо е оправдано, че има възвишени мотиви…
Не е ли малко абсурдна поканата, която отправяте към публиката – за разтърсващо театрално развлечение, звучи като оксиморон…
Стоян Радев: В „Малък органон за театъра“ Брехт излага своята концепция и започва с това, че не би трябвало да има конфликт между развлечението и нашата сериозна мисия. Ние трябва да приемем, че, занимавайки се с театър, се занимаваме с развлечение. Но Брехт задава въпроса – какво означава развлечение и дали това е нещо, което не ни засяга дълбоко. Той твърди, че истинското развлечение е това, което ни засяга дълбоко и казва: Нека развличаме публиката, без да я подценяваме, без да подценяваме себе си, без да сваляме летвата. Истинското, пълноценно развлечение е това, което бърка в раните, което се занимава с тежките въпроси на живота и може да ги погледне иронично и с чувство за хумор. В този смисъл Сатиричният театър е мястото за Брехтови спектакли. Затова каним зрителите на разтърсващо развлечение.
АЛБЕНА ПАВЛОВА: ВСЕКИ ЕДИН ОТ МОИТЕ КОЛЕГИ ИГРАЕ МАЙКА КУРАЖ
Г-жо Павлова, тази роля сякаш е различна от всичко, което сте играла досега в Сатирата…
Албена Павлова: Тази роля е огромна хапка и това го разбираш още докато четеш пиесата, и как трябва да си много подготвен за нея. Нямам предвид само актьорски и чисто професионално, а по-скоро – човешки. Брехт е драматург, чиито реплики не можеш да произнесеш, ако не идват от първо лице, единствено число. В този смисъл, ролята предполага да имаш житейска биография, за да бъдеш автентичен, да можеш да произнасяш думите като свои, да разпознаваш проблемите като свои.
Слава на Бога, аз имам такава житейска биография, както и достатъчна професионална биография, за да събера куража да се изправя срещу Майка Кураж, да се опитам да я позная, да я привлека на своя страна, да разбера какво й струва да пожертва децата си, душата си и в името на какво, и въобще струва ли си на всяка цена да се живее. Има ли вариант, в който има компромиси, които не трябва да направиш, защото окончателно си се загубил. Тогава наистина губиш – и целта, и посоката. Губиш себе си…
Режисьорът Стоян Радев остава ли Ви свобода за доизграждане на образа, който е водещ?
Албена Павлова: Вървяхме в атмосфера на абсолютна свобода това. Работата със Стоян Радев за пореден път ми доказва, че свободата е много опасно нещо. Защото ти можеш да си позволиш неща, които тотално да изкривят характера на героя ти. Трябва да имаш много ясни ориентири и Стоян Радев беше абсолютно подготвен – за всяка една дума, реплика и ситуация. Дава ти свободата, за да види докъде ще стигнеш. Изпробва твоите актьорски граници и едновременно с това те насочва където иска да стигне в цялото.
Стоян Радев много мъдро и деликатно създаде ансамбъл. За мен в театъра това е най-голямото постижение. Гледала съм много актьори, които блестят в определени роли, но го няма общото. Няма го общия, солидарния дух да правим нещо заедно. Не това е смисълът на нашето изкуство и то затова е екипно. Затова мисля, че всеки един от моите колеги играе Майка Кураж. Много е красиво, когато се постигне.
До каква степен този спектакъл рефлектира на случващото се около нас и с театъра, в частност?
Албена Павлова: Темите, които много ме вълнуват в това представление, са за изборите, които правим, до какво водят те, до каква деформация на характера, до каква загуба на първоначалната цел, която си си набелязал. Да отстояваш себе си, не означава да си замръзнал във времето. Означава да си предан, да си верен на някаква ценностна система, която те държи изправен. Има една територия, от която не трябва да отстъпваш, и мисля, че нашето представление много смело и самоотвержено защитава тази територия, която беше нападната тези дни, макар и не в нашия театър, макар и не в нашия салон. Ние трябва много категорично и ясно да се заявим и да излезем от своята интелектуална алиенация, защото сред нас битува усещането, че колкото сме над нещата, толкова сме по-извисени.
