„24 часа“ и седмичникът за втората половина от живота „Клуб 100“ имат кампания в помощ на читателите си – персонализиран консулт с помощта на експертите на Националния осигурителен институт. В специалния проект „Персонален НОИ“ всеки читател може да зададе своите въпроси за пенсия, обезщетения за безработица, наследствени доходи, майчинство или плащания въз основа на ТЕЛК. Експертите на осигурителния институт ще му отговорят възможно най-изчерпателно.
Отговорите ще бъдат публикувани всеки месец в „24 часа“, „Клуб 100“ и на най-големия информационен портал на български език 24chasa.bg. За да зададете своите въпроси към експертите на Националния осигурителен институт, можете да пишете на електронна поща [email protected] или на адрес: София 1202, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №84, за „Персонален НОИ“.
Първото ми дете е родено на 1.04.1982 г., а второто на 16.10.1983 г., като работех по 8 дни, преди да изляза в 45 дена преди раждането и за двете деца. Колко години от този период се признават за стаж? Елена Петкова
Първият нормативен акт, който регламентира периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете за трудов стаж за пенсиониране на жените-майки и осиновителки, вкл. и на неработещите жени майки и осиновителки, е Постановление на Министерски съвет № 61 от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта. То урежда зачитането на трудов стаж на жените майки и осиновителки, които са работили по трудов договор или са били членове на трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), както и на неработещите майки и на осиновителките, включително и на редовните студентки, за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малки деца. Постановлението е в сила от 1.01.1968 г. до 2.07.1984 г., вкл.
С разпоредбата на т. 9, ал. 1 от ПМС № 61/1967 г. е указано, че на работничките и служителките се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск поради бременност и раждане в следните размери:
- при първо дете – 120 календарни дни,
- при второ дете – 150 календарни дни,
- при трето дете – 180 календарни дни,
- за четвърто и следващо дете – по 120 календарни дни.
След изтичане на платения отпуск по т. 9, ал. 1 от Постановлението майката работничка или служителка, при поискване има право и на неплатен отпуск за отглеждане на детето на основание т. 9, ал. 2 от същото постановление, както следва:
- при едно дете – до 8 месеца;
- при две деца – до 9 месеца;
- при три деца – до 12 месеца;
- при повече деца – до 8 месеца.
Идентични платени и неплатени отпуски са регламентирани и в разпоредбите на чл. 60 и чл. 61 от Кодекса на труда от 1951 г. (КТ/1951 г.) (отм.).
Съгласно чл. 60 от КТ/1951 г. в редакцията му, съгласно изменението от 1968 г. (ДВ, бр. 15 от 1968 г., в сила от 1.01.1968 г., отм. бр. 26 и 27 от 1 и 4 април 1986 г.) работничката или служителката има право на отпуск (платен) поради бременност и раждане със същата продължителност като платените отпуски по т. 9, ал. 1 от ПМС 61/1967 г., от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 61 от КТ/1951 г., в редакцията му в сила от 1.01.1968 г., след ползването на отпуска по чл. 60 работничката или служителката има право и на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж и който е с размерите на неплатения отпуск по т. 9, ал. 2 от ПМС 61/1967 г.
При зачитането на трудов стаж по този ред на жените-майки се признава стаж в посочените по-горе размери, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането на детето, а останалите – в зависимост от поредността на детето – след раждането.
По този ред се признава трудов стаж и на неработещите жени-майки и осиновителки от 1 януари 1968 г. до 2 юли 1984 г., включително.
Документът, който служи за удостоверяване на трудов стаж за период на майчинство, ползвано в рамките на трудово правоотношение, е редовно заверена трудова книжка или издадено от осигурителя удостоверение за трудов/осигурителен стаж обр. УП-3.
