Тази година се навършват 100 години от рождението на добруджанския актьор Любен Попов. Той е роден на 30 май 1920 г. в Айтос в семейството на учителя Стоян Попов – безупречен педагог, образец на честност и скромност, ревностен любител на театъра и самодеец-актьор. Бъдещият актьор завършва гимназията в Айтос с отличие, след което продължава образованието си в Котел и завършва през 1940 г. Там учителката му по литература подклажда любовта му към театъра. След края на образованието си Любен Попов работи за кратко като учител в с. Вресово – родното място на майка му. След отбиване на военната си служба той се завръща в родния Айтос и започва работа в Данъчното управление. Включва се и в дейността на самодейния театрален колектив към градското читалище „Васил Левски“ в града, където попада в своята си среда. Любен Попов започва своя професионален път като актьор през 1947 г., когато в родния му град се открива Общински театър, на който той е един от основателите. Именно там актьорът изиграва първите си роли.
След закриването на театъра в Айтос през 1949 г., той се премества да живее в Добрич, където се запознава с тогавашния директор на Добричкия драматичен театър – Атанас Попов. Веднага е включен в състава на театъра, като стажант-актьор. Неговите колеги Никола Попов, Коста Трендафилов, Вяра Константинова, Кирил Сираков и др. го посрещат много радушно. Сценичният опит и актьорски пример на колегите му са толкова заразителни за актьора, че влечението му към театъра се превръща в болезнена любов.
Първата роля на актьора, пресъздадена от него на сцената на Добричкия драматичен театър е на Боян от постановката „Царска милост“ на Камен Зидаров., следват: Орландо от „Какво ви харесва“ и Ромео от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Живко от „Майстори“ на Р. Стоянов; Андрея от „Боряна“, Алекси от „Чифликът край границата“ на Йордан Йовков; Васка Пепел от „На дъното“ на М. Горки, Никита от „Силата на мрака“ на Л. Толстой, Аспарух от „Аспарух“ на Драгни Драгнев,Чорбаджи Йордан от „Под игото“ на Иван Вазов, и много, много други.
Дейци на културата и изкуството оформят в свои изказвания портрета на актьора и човека Любен Попов. Сред тях са Кръстьо Дренски, Николай Хайтов, Стефка Прохаскова и др.
Кръстьо Дренски казва за Любен Попов: „… Режисьорите обичат да работят с него, партньорите му също. Защото е всеотдаен и етичен в работата си, защото е упорит и непреклонен в постигането на определената художествена задача…“
Николай Хайтов споделя за актьора: „…Той изигра Божил Сурлев от „По земята“ с такава искреност и земна сила, че аз дълго време, когато мислех за този свой образ, винаги имах предвид образа, който бе направен от Любен Попов…“.
Впечатленията на Стефка Прохаскова за него са: „…Добрият актьор трябва да бъде и добър човек, за да може истински „да влезе в кожата“ на друго, понякога съвсем далечно нему същество, да предаде с всички тънкости чуждата душевност и да създаде истински хуманно изкуство. Според мене това правило истински се покрива от личността на артиста, човека и твореца Любен Попов…“.
За приноса си към магията, наречена театър, Любен Попов е награждаван с множество юбилейни значки и медали, отличия и награди. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ – I, II и III степен. През 1975 г. за цялостната си дейност получава званието „Заслужил артист“.
В отговор на поздравления, по повод 50- годишнината му и 25 години творчество на сцена, през 1971 г., добруджанският актьор споделя: „Аз съм горд, че живях и работих в Добруджа. Тя ми даде сцената и своите прекрасни хора. Ако имаше два живота, отново бих дошъл тук при вас!“.
Любен Попов развива и активна обществена дейност. Бил е общински съветник, член на бюрата на Окръжния и Общинския съвети на културата, член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България.
В Държавен архив – Добрич, се съхранява личният фонд от документи на з.а. Любен Попов, който е дарен лично от него през 1982 г.
Документите отразяват богатата творческа дейност на актьора. Съхранени са голям брой програми от постановки на Добричкия драматичния театър „Йордан Йовков“. Много от тях са с автографи на автори, режисьори и художници на постановките, между които Николай Хайтов, Петър Славински, Иван Радоев, Николай Парушев, както и други документи. Снимковият материал във фонда е изключително интересен. Запазени са снимки от постановките: „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, „Заключена пролет“ от Н. Хайтов, „Когато гръм удари“ от П. Яворов, „Албена“ от Й. Йовков, „Иванко“ от В. Друмев и много, много други.
За следващите поколения Любен Попов оставя след себе си трайна диря на образец на превъплъщения на театралната сцена.
Любен Попов умира през 2011 г.
Ани Донева – гл. експерт
Държавен архив – Добрич
