Вече не съм политик, а пенсионер в политиката. Тази вечер се завръщам към истинския ми живот. Защото литературата е истинският живот или поне може да бъде истински живот на един човек. Това каза Александър Йорданов на представянето на изданията „Памет и критика“ и „Писатели и поети“ на Софийския международен панаир на книгата.
„Участието в политиката те прави по-малко човек. Тя винаги отнема по нещо от човешкото в човека“, каза той.
Той милее за България и прави най-добрата реклама на България. Всичките му книги са за България и представят нацията ни в най-добрата светлина и показва най-доброто лице на България пред чужденците, каза Юлияна Томова – директор на издателство „Български бестселър”.
От друга страна той издава книги, за да сподели информацията, до която се е докоснали не всеки може да се докосне. Има свое мнение и го отстоява, отбеляза тя.
В тези книги съм включил много и различни изследвания за различни периоди в българската литература. Включил съм лични спомени, разговори с някои от тях, каза Йорданов.
Любен Дилов-баща е мой кръстник в литературата, отбеляза той. И разказа, че фамилията му е Александров, но заради съвпадението с кинокритика Александър Александров, Дилов-баща го посъветвал да използва презимето си при подписването на критическите си текстове. Затова съм Александър Йорданов, казва той. И подчертава, че не е наследник на убиеца на ястребинчетата, с какъвто мотив често е нападан.
ЗАБРАВЕНИТЕ КРИТИЦИ
Аз съм от тези, които търсеха забранените критици. В дисертацията си реших да пиша за четирима такива критици. Аз съм един от тези, които върнаха Димо Кьорчев в обращение за българската литературна наука. Вторият е Иван Радославов – също един от забравените наши критици, третият е Гео Милев, който е известен повече като поет, четвъртият – Владимир Василев, за когото беше забранено да се пише. За всичките пише във втория том на книгата, каза Йорданов.
Една от големите задачи на българската култура е да възкресим паметта за всички стойностни хора преди 9 септември 1944 г. Защото те са нашето национално богатство. Те са тази култура може да ни направи добър народ. Ние сякаш сме загубили качеството да бъдем добри хора, каза Йорданов.
В първия том на книгата са изследвания за творчеството на Иван Вазов, П. Р. Славейков, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Емануил Попдимиторв и др. Има и за съдбата на левите творци, които лявата идея ги прави некадърни. Увлекат ли се по лявата идея, като че ли автоматично си губят таланта. Такъв тип поет е Людмил Стоянов. „Съдбата на лявата литература е много позакателна за това, че човек не трябва да се увлича по лявата идея, тя ражда лош духовен продукт“, каза още Йорданов.
Много съм писал също така за Ивайло Петров, за Блага Димитрова, за поколението на т.нар. „нова проза“.
ПОДМЯНАТА НА „ЖЕЛЕЗНИЯ СВЕТИЛНИК“ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
В последните години се върнах отново към Димитър Талев и съм автор на едно изследване, което се казва „Кодът на историите в романите на Димитър Талев“, каза той и отбеляза, че бил първият изследовател, който открил, че в Северна Македония се фалшифицира текстът на романа „Железният светилник“.
„Успях да се сдобия с екземпляр от македонското издание, да прочета отзивите и да сравня текстовете. Това не е лесна задача, защото е дебел роман. И открих всичките фалшификации на преводача“, каза Александър Йорданов. И посочва, че на всички места в романа е ликвидирана думата българи или е заменена със славяни.
В момента много български писатели са присвоени и се водят македонски писатели. Като основанието не е текста, а че примерно баща му е роден в Солун. Така Атанас Далчев се води македонски поет. Такива са Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Талев и т.н, каза той. По думите му това присвояване е много опасно и нашата общественост трябва да реагира, „за да не дойде ден, в който ние да обясняваме кои сме на света, а светът да знае, че ние сме подразделение на древните велики македонци“.
