Смисълът на литературата е да превръща преживяването в памет. Това каза Захари Карабашлиев, след като получи националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе.
По думите му дори само номинацията за него е била голяма награда. „Така че тази вечер аз усещам това за мен като бонус, като радост и като чест“, каза още писателят.
Той отбеляза, че това е била най-красивата церемония, на която е присъствал, като я нарече спектакъл, и благодари на организаторите, журито, своето издателство и добави, че останалите номинирани автори също заслужават голямо признание.
„Благодарен съм на всички, които пазят жив спомена за големия Елиас Канети, за когото въпросът за паметта беше център, фокус, двигател на целия му творчески път, за писателя и философа, който вярваше, че да помниш означава да носиш отговорност пред миналото, пред преживяното от другите, пред скъпите мъртъвци, пред самия език“, посочи Карабашлиев и добави, че неговият роман „Рана“ е роман за паметта – литературна, историческа, езикова, лична.
Авторът говори за своите впечатления и спомени за творчеството на Канети. „Четох „Провинцията на човека“ като студент. Тя не ми увлече тогава толкова. Прочетох я отново, докато пишех романа и пиесата си „Опашката“. Една дистопия, която разглежда връзката между тълпа, протест и власт. Книгата „Маси и власт“ на Елиас Канети е едно изключително изследване именно на тази тема. Днес в нашите тревожни и напрегнати дни, тя е по-актуална отвсякога“, каза Захари Карабашлиев. Според него е трябвало да прочете много по-рано „Факел в ухото“ и „Спасеният език“ на Канети.
Карабашлиев цитира „Провинцията на човека“: „Има книги, които човек притежава 20 години без да прочете. Носи ги от град на град, от държава в държава. Мести ги без да прочете и ред от тях, но накрая, когато най-сетне им отделя време и ги прочете на един дъх, те са като откровение. Те осветяват онези изминали 20 години, през които мълчаливо са живеели с него“.
Той определи тези години, в които не е намирал време за Канети, като години на трескаво търсене на духовен пристан и свой собствен език. Варна, Шумен, Охайо, Калифорния, София. Трябваше да живея 17 години в Съединените американски щати, за да осъзная, че двете са едно и също. Моят пристан не е място, не е адрес, не е география, той е нещо, което съм носил със себе си навсякъде. Моят пристан е моят език, заяви Карабашлиев. По думите му, осъзнавайки това, може да живее навсякъде – в София, където е сега, а така и в Русе.
Захари Карабашлиев припомни още думи на Елиас Канети, според които „истинската загуба не е в смъртта, а в забравата и писането е акт на съпротива срещу изчезването, срещу забравата“.
„Това е един опит да спасим това, което е изоставено на мълчанието. Вярвам, че смисъл на литературата не е да овековечава, да слави, да развлича или да превръща баналното в още по-банално. Тя, според мен, е да превръща преживяването в памет. Не просто да преподрежда миналото, а да го превръща в памет. Защото паметта не е някакъв архив, тя е нещо повече от това, тя е дихание. И забравата, както казва Канети, е форма на предателство. А писането е единственият начин за нас поне да се съпротивляваме“, отбеляза писателят.








































