© БФ Борба |
Легендата на световната борба, член на УС на БФ Борба и почетен президент на КБ „Левски“ Александър Томов, който днес навършва 74 години, пред Георги Куситасев за предаването „Спортът на Фокус“ на Радио „Фокус“. Здравейте, г-н Томов, и честит 74-ти рожден ден! Ние ви пожелаваме да сте здрав! А вие какво си пожелавате?
И аз си пожелавам да съм здрав и още дълги години да мога да се разхождам с кученцето и животът да върви.
Кои са най-ценните ви моменти за тези 74 години?
Те са много. Пет пъти световен шампион, също толкова и европейски, три пъти втори на Олимпиада. Имам и други медали – сребърни от европейски първенства. Като си гледам снимките се вълнувам. Казвам си: Брей, кога изминаха тези години!
Кое смятате за връх във вашата кариера като постижение?
Всичко е успех за мен, защото от началото се стреми човек да постигне нещо, макар че са били сребърни и бронзови (медалите), и след това вече станаха световни и втори на Олимпиадата, три пъти втори. Тогава малко с годините, като минаха, не можах да стана първи, но това пак е успех.
Съжалявате ли за това, че не успяхте да станете олимпийски шампион?
Съжалявам, да, но няма връщане. И в тая връзка, на времето баба Ванга каза: „Не се притеснявай. Успехите ще дойдат“. Действително не можаха да дойдат, но не може всичко, което пожелаеш, да го имаш.
На Световното първенство в София през 1971 г. националният отбор начело с вас побеждавате Русия (СССР) пред пълните трибуни на стадион „Васил Левски“. Какво си спомняте от тогава?
Това е един много добър успех, който не мога да забравя.
Това ли смятате за върха във вашата кариера?
Не мога да кажа само това. За всички съм се се натоварвал, за да ги постигна.
Каква беше емоцията, когато побеждавахте най-силните отбори в света, като СССР, в отборното класиране и ставате първи пред родна публика на препълнените трибуни на националния стадион „Васил Левски“. В ден днешен, това като че ли липсва, препълните трибуни, въобще не само в стадион, ами и в зали.
Да. На този етап не може да се говори, че може да имаме този успех. Не че треньорите и самите състезатели… подменя се това поколение. Много време ще мине, докато постигнем отново този успех.
Една от коронните хватки във вашия арсенал беше суплесът. Разкажете на нашите слушатели.
През цялото време, когато тренирах, се стараех да хвърлям през гърди, свикнах да правя тази хватка и така я правех и на противниците. Те не очакваха и така ги изненадвах.
Това е една от най-атрактивните хватки в борбата. Да го направи човек в тежка категория е още по-красиво и още по-трудно нали?
Да, да, благодаря за това. Така е, да.
Сега сте член на Управителния съвет на Българската федерация по борба, както и почетен президент на клуб по борба „Левски“.
Да.
Да ни кажете сега на какво ниво е родната борба? Предстои Европейско първенство – какво очаквате от нашите състезатели на шампионата на „Стария континент“?
Два-три медала, ако вземат, е добре. Само за класическия, но и от свободния, ако вземат ще бъде добре. От момичетата – също. Общо взето този успех, който постигнахме през 1971-а година пред родна публика, едва ли ще го стигнем – да се класират всички състезатели (сред медалите).
Очакванията към кого са ви за медал, а защо не и евротитла на Европейското за мъже и за жени?
Това не мога да го гадая, защото всеки има своя връх в кариерата. Искам да им пожелая на всички, които участват, да се класират сред медалите. Защото успехът да се класираш в едно голямо състезание е много добре, макар и да си трети.
Наскоро едно младо момче стана европейски шампион до 23 години – Георги Иванов. Какво ще кажете за него, има ли шанс?
Гледах го – много добре се сбори. Просто се удивлявах. Той е в свободния стил, направи много хубави движения със спъването на краката. Просто се удивих от неговата борба. Това, че стана европейски шампион, той го постигна с борбата, която я има.
За класиците, които са във вашия стил – Кирил Милов и Едмонд Назарян се отличават. Има ли шанс Кирил да повтори европейската титла, а Едмонд да се качи на върха отново след „Рим 2020“?
На тях най-много разчитаме.
Смятате ли, че има някой, който може сега да направи изненадата от родните борци, изненадващо да вземе медал, а да не се очаква от него?
Може, може да направят изненади, но не мога да кажа кои ще бъдат.
И за финал да добавите нещо позитивно за родната борба – вашите очаквания? Олимпийските игри предстоят.
Успех ще бъде, ако могат да се класират. Всички тези, за които говорихме, аз смятам, че те ще постигнат успехи.
България може ли да стигне отново до отличие от Олимпийските игри в Париж, а дори и до титла?
Да, ще може. Кирил Милов, Едмонд Назарян също. Правилно се борят и могат да се класират и да го постигнат.
Благодаря ви много за отделеното време. Пожелаваме ви весел празник днес и отново – много здраве!
Благодаря, благодаря. Всичко добро!
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
