- На Великден в църквата заговорници опитват да убият Лоренцо Великолепни и посичат до смърт брат му Джулиано пред тълпа от 10 000
- Алесандро де Медичи е примамен чрез тайна среща с красива вдовица в покоите на братовчед си Лоренцино, който там заедно със свой слуга го посичат до смърт
Лоренцо Великолепни – най-могъщият от всички Медичи в историята, стои точно до църковния олтар. Великден е. 26 април 1478 г. В неделната сутрин флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ е пълна с хора. Само брат му Джулиано още го няма.
Двамата са начело на влиятелната фамилия в града и няма как да не са сред присъстващите близо 10 000 души на празника.
Всички погледи са вперени в Лоренцо – политик и дипломат, определян от мнозина за тиранин. Докато Джулиано е красивият и харизматичен „златен младеж“ на Флоренция, но е наложително също да е там. Задължително дори според плана на Паци – другата могъща флорентинска фамилия, която се конкурира с Медичите за власт, пари и контрол над града.
Малко преди да стане време за празничната литургия, не кой да е, а Франческо де Паци и Бернардо Барончели чукат на двореца Медичи. Специално са отишли, за да отведат своя приятел Джулиано в катедралата. Той действително става и тръгва с тях в шеги и закачки. Точно навреме тримата спират в тълпата на няколко метра от главния олтар, за да изчакат в 11 часа сигнала.
В момента, в който камбаната започва да бие, в ръцете на Франческо и Бернардо проблясват остриета. Те се нахвърлят върху Джулиано. Франческо толкова яростно го атакува, че дори се порязва сам в бедрото. Убиват го с 19 смъртоносни прободни рани, но нищо не е свършено още, защото той не е голямата мишена тази сутрин.
Пред олтара със звъна на камбаната двама свещеници изваждат ножове и нападат Лоренцо. Единият дори го сграбчва, но той успява да се освободи. Приятелите му веднага се скупчват около него в суматохата и заедно хукват към новата ризница и залостват вратата. Само че единият свещеник е успял да пореже Лоренцо във врата. Страхувайки се от отрова, негов съюзник изсмуква кръвта от раната и я изплюва на пода.
Хиляди стават свидетели на най-скандалното убийство и опит за такова през Ренесанса, но планът на Паци да се отърват от двамата братя Медичи пред публика генерално се проваля. А се говори, че дори е бил с благословията на самия папа Сикст IV.
На друго място в града, без още да знае, че Лоренцо е спасен, Франческо Салвиати – архиепископ на Пиза, повежда група войници към Палацо Векио, за да завземе контрола над градското управление. Якопо де Паци, глава на семейството, пък язди по улиците с още въоръжени мъже, викащи: „Народ и свобода!“ (Popolo e Liberta!). Посрещнати са с мълчание от хората, след което из града започва да се разнася контравик, свързан с емблемата на фамилия Медичи: Palle, Palle!
Заговорниците подценяват влиянието на Лоренцо Великолепни, а той ще се разправи с тях без пощада. Всички замесени в плана на Паци са наказани с мъчителна и ужасяваща смърт по различни начини. Последният екзекутиран е убиецът на Джулиано – Барончели, който стига до Константинопол, но Мехмед II го изпраща обратно във Флоренция във вериги като лична услуга на Медичите.
Случилото се само укрепва властта на Лоренцо де Медичи, който си отива като най-могъщия човек във Флоренция чак 14 години по-късно.
Но само две години след смъртта му неговият син и наследник Пиеро губи града, Медичите са прогонени, а той остава в историята като Пиеро Нещастния.
Все пак другият син на Лоренцо – Джовани, по-късно става папа Лъв X, а племенникът му Джулио – папа Климент VII, успява да върне семейството на върха в европейската политика.
Фамилната история обаче е пропита с още много кръв.
Джулио всъщност е незаконен син на Джулиано и е роден само месец след убийството на баща си на Великден. Израства под покровителството на чичо си Лоренцо и е възпитан като Медичи от най-висок ранг.
Когато неговият братовчед Джовани де Медичи става папа Лъв X през 1513 г., Джулио се превръща в един от най-близките му съветници, назначен е за кардинал, а впоследствие сяда на папския престол като Климент VII. По време на неговия понтификат се случват едни от най-катастрофалните събития за папството – разграбването на Рим през 1527 г., разривът на Англия с Рим и укрепването на протестантската Реформация. Чрез поредица от събития Климент VII все пак успява да върне Медичите във Флоренция и поставя начело на града Алесандро де Медичи.
За тази лидерска позиция тогава има и други амбициозни кандидати със същата кръв и име.
Иполито де Медичи е незаконен син на Джулиано II де Медичи – херцог на Немур и най-малкото дете на Лоренцо Великолепни. Той е взет под крилото на чичо си – папа Лъв X, след смъртта на баща му. Подготвян за голяма кариера в църквата и политиката.
През 1524 г. Иполито е поставен формално начело на Флоренция, но реалната власт е в ръцете на кардинал Силвио Пасерини, управляващ от името на Медичите, които обаче три години по-късно отново са изгонени от Флоренция. Междувременно Иполито е назначен за кардинал през 1529 г., но живее като ренесансов принц. Според съвременниците е бил изключително красив, интелигентен и културен. Портретът му от Тициан го показва не като строг духовник, а като млад аристократ, облечен почти като военачалник.
Иполито има претенциите да бъде пръв сред всички Медичи и когато градът отново им принадлежи и е даден на братовчед му Алесандро, между двамата се създава ожесточено съперничество.
Алесандро има подкрепата на папа Климент VII и на император Карл V, но Иполито постепенно се превръща в център на група флорентински изгнаници, които искат промяна. Само че някак неочаквано Иполито си отива твърде млад. Той е бил силно привлечен от една от най-прочутите жени тогава. Джулия Гонзага – изключително красивата и образована италианска аристократка, вдовица на Веспасиано Колона. Омагьосан от нея през 1535 г., докато пътува към Неапол, Иполито се отбива в Итри, за да я види. Там, едва на 24 години, той умира.
Според историческите сведения Иполито се разболява внезапно. Но скоро се появява версията, че е бил отровен. И тук започва истинската политическа интрига. Човекът, обвинен в отравянето, е неговият иконом Джовани Андреа де Франчески. Той е арестуван и разпитан. Според запазените данни той признава отравянето и посочва като поръчител Алесандро де Медичи.
Процесът обаче е сложен, а въпросът за евентуалното участие на други политически фигури – включително папа Павел III – остава спорен. Друга версия предполага, че Иполито е умрял от естествено заболяване, вероятно усложнено от изтощение, тежко лечение или малария.
Представете си обаче – само две години по-късно неговият братовчед е убит. От друг свой братовчед.
Алесандро де Медичи е наричан и Il Moro заради тъмния си тен. Той е признат от мнозина свои съвременници за единствен син на Лоренцо II де Медичи, внук на Лоренцо Великолепни. Други го смятат за незаконен син на Джулио де Медичи (папа Климент VII), но това твърдение е по-слабо подкрепяно. Безспорно той е първият Медичи, управлявал Флоренция като наследствен монарх, но и последният от старшата линия на семейството, ръководещ града.
В нощта на 6 януари 1537 г. Алесандро де Медичи е убит от далечния си братовчед Лоренцино де Медичи и неговият слуга Пиеро ди Джованабате, наричан още Скоронконколо.
Изкусен капан е устроен на херцога, който е примамен с тайна сексуална среща с красива вдовица в покоите на Лоренцино. Алесандро отива там сам и невъоръжен, за да чака дамата, но вместо нея братовчед му и неговият съучастник влизат в спалнята и го убиват. Алесандро се съпротивлява яростно, дори отхапва голяма част от пръста на Лоренцино, преди да бъде убит от множество удари с кама и меч.
От страх да не се надигне въстание, ако новината за смъртта на херцога стане публично достояние, служители на Медичите увиват тялото му в килим и тайно го отнасят в гробището „Сан Лоренцо“, където набързо е погребано.
В декларация, публикувана по-късно, Лоренцино заявява, че е убил Алесандро, за да запази Флорентинската република. Само че антимедическата фракция не успява да се надигне. Вместо това властта преминава към Козимо I де Медичи, който се оказва много по-способен и решителен владетел. Налага се Лоренцино да бяга, но ще си плати за престъплението срещу своя роднина 11 години по-късно.
На 26 февруари 1548 г. във Венеция той се разхожда с чичо си Алесандро Содерини, след като са напуснали църквата „Сан Поло“ и всеки момент ще минат по моста „Сан Тома“, когато двама наемни убийци внезапно ги нападат от засада. Лоренцино е убит.
Дълго време се приема, че зад края му стои Козимо I де Медичи, но според историка Стефано Дал’Альо самият император Карл V е истинският организатор на убийството. Причината е, че Алесандро де Медичи е бил женен за Маргарита Пармска, дъщеря на Карл V, а гибелта му е засегнала и могъщата Хабсбургска династия.
Новият владетел Козимо I е син на внучка на Лоренцо Великолепни и уважавания кондотиер Джовани деле Банде Нере – представител на по-младата линия на Медичите, чиято майка пък е легендарната Катарина Сфорца – една от най-известните и безстрашни жени на Италианския ренесанс.
С такава дръзка кръв във вените Козимо I е определян за най-важния Медичи след Лоренцо Великолепни, защото става и първият Велик херцог на Тоскана. Той е човекът, който превръща влиятелната флорентинска фамилия в истинска династия.
Изключително интелигентен политик, той също така изгражда сложна система от шпиони, тайни агенти, доносници и дипломатически информатори. Жени се за Елеонора ди Толедо, с която имат 11 деца.
През 1562 г. двама от синовете на Козимо I умират почти едновременно. Това са кардинал Джовани де Медичи и Гарция де Медичи, а скоро след това почива и майка им. В продължение на векове се разпространява версията, че Гарция убил брат си Джовани, а Козимо убил сина си Гарция в пристъп на ярост, докато жена му Елеонора си отишла от мъка. Тази версия вероятно е легенда. Изследванията на останките сочат, че и Джовани, и Гарция вероятно са починали от малария, а Елеонора също е била сериозно болна.
Доскоро обвит в мистерия е и краят на сина на Козимо I – Франческо I де Медичи, за когото дълго се смята, че е бил отровен заедно с втората му съпруга Бианка Капело, но нови данни показват, че техният „убиец“ не е носил същата фамилия, а те са станали жертва на малария.
В крайна сметка много от по-късните Медичи нямат наследници или имат малко деца. Браковете с други европейски династии стават все по-важни. С времето фамилията губи мъжката наследствена линия. Те изчезват като владетели, но са вечни като наследство.
Научавайки историята им, изглежда сякаш над Медичите е тегнело проклятие, но всъщност те са част от система, която почти неизбежно поражда насилие. Когато си на върха, постоянно имаш врагове. А това проклятие не е магическо, а политическо.
