Кураторът Иван Добромир прави изложбата „Гранични състояния“ (Border Mood), в която засяга темата за границите, които има не само между градове и държави, но и между нас хората. Експозицията ще бъде открита днес, 25 март, в столичната One Gallery и ще остане там до 31-и, съобщават организаторите.
В сборната експозиция участие със свои творби вземат Йозеф Бойс, Силви Фльори, Сашо Стоицов, Калия К Отьорг, Роси Гецова, Йово Панчев и Йорданка Христов, Венцислав Занков, Стефан Петрунов, Петър Цанев, Леда Старчева, Станислав Памукчиев, Боби Стоянов, Юксел М., Стефан Милев, Лили Сотирова, Ивайло Христов.
Според екипа ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия. „С изложбата ни Border Mood в галерия One се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков, пример на човек пред прага на поносимото, гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов – трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живописта на Ст. Петрунов – на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива?“, казват те.
Организаторите посочват, че фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги – дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг – своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук.
„Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова – нов като материали и оригинален като форма. Калия и Лили са от следното поколение столични художници – агресивни и търсещи границата между високата и ниската живопис…“, казват още от екипа.
По думите им проф. Памукчиев не търси нищо – той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. „Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев – неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая. Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло – на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовият войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия“, отбелязват организаторите.
/ВСР
