Изследователите смятат, че е разумно хората да си събират изследванията и да следят тренда на своите стойности
Проучване на Харвардското медицинско училище установява на базата на 20-годишно проучване с близо 50 хиляди души, че през живота си всеки човек има забележително близки стойности на основните елементи на кръвта. И невинаги те са в златната среда на традиционната скала, която е валидна за 90-95% от хората. Но ако кръвните резултати играят значително спрямо изходното лично ниво, дори и да са в рамките на това, което обикновено се смята за нормално, може да е предупреждение за потенциално заболяване. И обратното – тест, който е извън приетото за голямата част от населението, може да е напълно в реда на нещата за някого. Лекарите виждат в изводите революционен потенциал за нов подход към тълкуването на „кръвната картина“. В новите данни клиницистите намират допълнителен аргумент за изтъкването на едно незабележимо изречение в края на всяко изследване на кръвта.
Лабораторните резултати не са диагноза, обсъдете ги с лекар. Малко хора обръщат внимание на предупреждението, преди да се паникьосат, ако някои стойности са високи или ниски в сравнение с дадените до тях референтни числа. Понякога и след стигането до края на листа и осмисляне на думите тревожността не ги напуска.
Защо подобни уточнения ще се появяват все по-често към различни тестове?
Модерната концепция в медицината на новото хилядолетие започва да излиза от тесните рамки на средностатистическия подход. Публикацията на американския екип в списание Nature дава сломяващи аргументи срещу подхода на конфекцията – една кройка за всички. С други думи, това, което е нормално за вас, вероятно е ужасна прогноза за някой друг. Или обратното. С данните от десетките хиляди хора учените установяват, че индивидуалните нормални граници са около три пъти по-тесни, отколкото на референтните за средностатистическия човек. Посланието може да се сведе до чисто практическия съвет кръвната картина да се тълкува като тенденция в личните стойности, а не като механична оценка дали е в нормата, или не. Пълната кръвна картина е важен скринингов инструмент за здравето и обичайно изследване при профилактични и много други прегледи. Начинът, по който обичайно се интерпретира обаче, често е по-малко прецизен от идеалния, казва водещият автор Броуди Х. Фой. Референтните граници са скроени по голямото мнозинство от хората в определено състояние – бременност например – или възраст.
Но изследването констатира, че не всички „нормални“ резултати са 100% гаранция за здраве. За пример учените дават динамиката при белите кръвни клетки, наречени левкоцити. Дори да са в традиционните граници, но когато за по-дълъг период остават увеличени в сравнение с базовите стойности за конкретния човек, това може да е свързано с по-висок риск от смърт в следващите година-две. Друг пример от проучването сочи риск при „нормално“ ниско количество на хемоглобина в червените кръвни клетки, наречени еритроцити. Когато били по-близо до долната референтна граница, се откривала по-голяма вероятност за инфаркт или инсулт в близките 10 г.
Контролните стойности при видимо здрави възрастни са свързани със значителна вариация в клиничната прогноза. Абсолютният риск от някои общи заболявания варира с повече от 2% (сърдечен инфаркт, мозъчен удар, диабет, бъбречно заболяване, остеопороза), а абсолютният риск от 10-годишна смъртност по всякаква причина – с над 5 на сто.
Ако използваме личните стойности – обичайно близки и устойчиви – вместо средните за всички хора, можем да разработим по-точни тестове, уверяват изследователите. Дали наистина персонализираният подход ще навлезе скоро в лабораторните стандарти за кръвта? Скептиците казват, че смяна на толкова утвърден към момента регламент може да продължи колкото замяната на кръвопускането като метод за лечение на чумата. Харвардските учени си дават сметка колко трудна е борбата с инерцията, още повече ако изисква инвестиции. Дотогава? Учените смятат, че е разумно и пациентите да си събират изследванията и да следят тренда. Отделно много опитни лекари, включително у нас, интерпретират общата кръвна картина като тенденция. Ако човекът е здрав и няма оплаквания,
не му „лекуваме“ числата в теста , казва много известен кардиолог. А дългогодишният опит на авторитетен ангиолог му е показал, че може да имаш висок холестерол в някакъв период и едновременно – чисти кръвоносни съдове без намек за атеросклероза.
