© |
Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО и бивш вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В епизод 41 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ разговаряме за това: какво се случи на тези избори, каква картина за бъдещо правителство и най-вече управление на България те очертават? Наш гост е почетният председател на МВРО и бивш вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Какво стана, г-н Каракачанов? Повтаряме 48-ия парламент?
Аз вече загубих номерацията на парламента, защото както всички знаем, последните има-няма 2 години 5 пъти правим изборите, така че дали е 48-ия или 47-ия, важното е, че за съжаление голямата част от българите и този път не виждаха перспектива и над 60% от хората, които имат право на глас не излязоха да гласуват. Оттук нататък разпределението е ясно: 6 политически партии в парламента и има няколко възможни опции. Разбира се, най-неприятният вариант би бил да продължаваме да гледаме от същото на това, което гледахме през последните две години: откриване на парламента, едни хора почват да обясняват колко са велики, как те с този не могат, с другия не могат, с третия не могат, и да отидем на нови избори. Това е най-неприятният за гражданите и за държавата вариант. Ясно е според мен, моето виждане е, че трябва да се намери някакъв компромис. Ние не можем така да се въртим в тази въртележка на постоянни избори, защото едни избори струват на българските данъкоплатци 100 милиона лева. Едни 100 милиона, които могат да отидат за много други по-полезни неща. До момента България е похарчила 500 милиона лева за тези две години, половин милиард, да си играят някои политици на игрички. Така че трябва да се седне абсолютно принципно, а не да ми се делят отново на леви и на десни, да ми се делят на атлантици и антиатлантици, защото не ги избираме нито за да си показват партийните цветове, нито ги избираме да се фукат, кой бил атлантик, кой бил русофил, а ги избират българските граждани, за да се заемат най-накрая да решават основните проблеми пред българското общество. А основните проблеми са няколко, и те са болезнено чувствителни проблеми за всички. На първо място е инфлацията, която издържат доходите. На второ място е скокът на цените на хранителните продукти и възможността от продоволствена криза. И това е много реална възможност, защото скокът на цените се дължи на две неща: първо, на факта, че големите търговски вериги буквално надуват цените и бъркат в джоба на българските граждани, но и втората основна причина за високите цени е фактът, че България не произвежда достатъчно хранителни продукти, а ги внася отвън. И всичко това, което потребяваме днес, преди една година беше на различни цени, защото и енергоносителите за Западна Европа, откъдето идват, големите вериги, които са предимно немски и австрийски, там след войната в Украйна газът скочи, цените на тока скочиха, естествено и хранителните продукти, които там се произвеждат, и които идват в България, стават скъпи. България не произвежда собствени суровини, за да задоволи своята хранително-вкусова промишленост. Ние нямаме нито достатъчно мляко, нито достатъчно месо, за да произвеждаме, нито достатъчно зеленчуци или плодове, за да задоволяваме потребността на българския пазар, и затова се налага този внос. Вносът от чужбина на хранителни продукти, като почнем от плодове и зеленчуци и стигнем до сирене, мляко, а именно суровините, от които се произвеждат сиренето, кашкавала, прясното мляко, и стигнем до месата и колбасите, 70% от хранителните стоки, които потребяваме, са или вносни, или се изработват в България с вносни продукти. Това са нещата, които буквално всекидневно бъркат в джоба на гражданина и го карат да бъде несигурен за своята прехрана, за семейството си, за себе си. Другият проблем е войната, която е буквално на 200-250 км от България. Ето ги двата въпроса, по които българските политици трябва да седнат и да разговарят като българи, а не да ми се правят на евроатлантици или на русофили, не да ми се правят на леви или на десни, и да обясняват кой с кого не можел. Защото приказките как ще дойда някаква „промяна“, която ще се бори с корумпираните, са приказки за наивници. Защото видяхме, че само за седем месеца правителство на „Промяната“ беше не по-малко корумпирано от което и да е друго правителство, което те обвиняваха, за времето преди себе си.
Видяхме как изчезнаха едни десетки милиарди, за които няма обяснение.
Първо, България стана държава, която буквално за тези две години задлъжня сериозно. Защото се оказа, че икономическият и финансовият екип на т.нар. „Промяната“ е тотално некадърен. Дълговете на България растат, дефицитът е 6-7%, като сложим на това скъпите горива, които станаха скъпи, защото правителство на Кирил Петков водеше една идеологическа политика, но не и съобразена с българските интереси. Да купуваш руски газ през посредник с 30% надценка, и да твърдиш, че обявяваш война на „Газпром“, е не само нахалство, но и, бих казал, и голяма далавера. Защото нали се сещате, че през тази фирма посредник, през която минава пак руският газ, който преди това получавахме директно от доставка от „Газпром“, сега същият този газ на „Газпром“ минава през посредник и през тръбите от Гърция идва в България. Това са 30%, 100 милиона на месец, за една година 1.2 милиарда. Така че крайно време е да загърбят и грешките си, и театъра, който играят, и да помислят за хората, които все още ги избират. Защото видяхме, че на миналите избори гласувалите бяха малко над 40%, сега са под 40%. Това показва, че хората не вярват на правителства, не вярват на политици. И това е голям проблем не само за легитимността на едно или друго правителство, но и голям проблем за това какво ще се случвате тепърва в България. Видно е, че хората не желаят да живеят по тоя начин. И нека в днешния ден да не се хвалят кой спечелил повече или кой по-малко, защото всъщност, всички загубиха, и е разумно да покажат едно ново поведение: национално отговорно поведение с грижа към хората, с отношение към проблемите на хората, а не да си мислят, че като през медиите, които контролират, ни поднасят фризирана информация или спестяват информация, проблемите не съществуват. Хората ги виждат, те ги усещат на гърба си.
Каква коалиция се задава според вас? Какво правителство ще се формира?
Аз и преди изборите казах, че правителството, което ще се формира, има два варианта: при 5 партии в парламента най-вероятно беше да се направи мнозинство между ГЕРБ и „Промяната“, ще му сложат един етикет „евроатлантическо мнозинство“ и ще направят мнозинство в парламента. Но при шести играч има и друга опция. Ако „Продължаваме промяната“ не са кооперативни или се държат неадекватно, не е изключено да видим едно мнозинство ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“. Не е изключено да се случи и това. Но е без значение, какво ще е мнозинството, аз смятам, че ние трябва да внимаваме много добре, дали това мнозинство ще вземе адекватни мерки, за да спре спекулата, за да осигури адекватни цени на енергоносителите, и да реши проблема с инфлацията, дали ще продължава да тегли заеми, които нашите внуци и правнуци ще изплащат, или ще въведе нормална данъчна дисциплина и стимули за бизнеса, а не с кредити да вървим по пътя на Гърция. Така че това е разумният вариант. Доколко ще бъдат разумни, аз честно казано леко се съмнявам, защото това, което наблюдавахме и в тази кампания, беше кампания не на това какво разумно да се направи и да се борят помежду си с разумни предложения или идеи за бъдещо развитие на страната, а беше кампания на оплюване, кой е бил по-голям крадец. На хората им писна и видяхте реакцията им – просто не отидоха да гласуват. А от тези под 40%, които гласуваха, близо 5% са гласували, че не подкрепят никой. Това какво ви показва? Показва, че има дълбоко недоверие в обществото. А недоверието не се преодолява с красиви приказки. Още като гледах коментарите и тая сутрин, излезе един дървен философ, който ни обясни, как всъщност българският народ бил гласувал за подкрепа на Украйна в тази война и да даваме оръжие на Украйна. Извинявайте, ама аз не знам някой в своята кампания точно това да е пропагандирал пред българското общество. Пак казвам, под 40% гласували, а реално са под 35, като махнем тези близо 5% „Не подкрепям никого“, а партиите, които си лепят етикета „евроатлантическо мнозинство“, биха направили най-голямата глупост, ако вкарат в България в един абсолютно излишен за българите военен конфликт. Защото светът не се върти само около канцелариите в Брюксел, а светът е доста по-широк. И крайно време е българските политици да спрат да се държат като щрауси и да си заравят главата в пясъка. И с ръкопляскания от сорта „Да живее евроатлантическата дружба!“ държавата няма да се оправи, нито сиренето ще стане по-евтино, нито токът ще стане по-евтин, нито ще живеем по-добре. Трябва разум и защитаване на прагматичните български интереси. Това не означава, разбира се, да вземем другата крайна позиция. Този конфликт в Украйна не е конфликт на България. Ние нямаме никакви, нито геополитически интереси там. Ние имаме интерес час по-скоро той да приключи и най-добрият вариант да приключи е да приключи с мирно решение, а не с продължаване на войната, която както виждаме, нанася огромни щети не само на воюващите страни, но и на онези държави, които са ангажирани било с Русия, било с Украйна. Вижте, какво е икономическото положение в Европа и няма смисъл да разговаряме повече. Така че разум трябва и национална отговорност. Всичко останало, кресльовците, които викат „Слава на Украйна!“, и тези, които викат „Да живее Русия!“, са си кресльовци и винаги ще ги има. Въпросът е с разум и национална отговорност да се направи нещо не за Русия или за Украйна, не за евроатлантическите или евроазиатските ценности, а да се направи нещо полезно за българския народ, защото виждаме, че след 33 години крякане в празна посока от 9 милиона сме малко над 6 милиона, застаряващо население с огромни проблеми в образованието, с огромни проблеми в доходите на хората, с огромни проблеми в здравеопазването. Извинявайте, докога може да продължава това?
И аз това щях да ви попитам – докога ще продължаваме така. Кои са неотложните управленски решения, които едно правителство час по-скоро трябва да предприеме?
Първото решение, което трябва да предприеме, е реални мерки за ограничаване на спекулата и подсигуряване на продоволствието за българския народ. През спекулата да се пресече това абсолютно нелогично и неадекватно вдигане на цените и това ограбване на българския народ. И второ, което ще изисква поне една-две години работа, е адекватни мерки в областта на земеделието за осигуряване на достатъчно суровини за хранително-вкусовата промишленост и решаване на продоволствения проблем на българите с нашите собствени средства. И го казвам, защото ще ви го обясня много просто – до 1944 г. България изхранваше Централна Европа. Това означава Германия – 80-милионния райх тогава, а след 1944 г. изхранваше Съветския съюз. Една държава, която е хранила не само себе си, а е осигурявала прехраната на десетки милиони чуждо население, в момента е докарана до положение с грешките в земеделието до това, че не може да изхрани себе си – 6 милиона население. Това са двата основни въпроса. Другият въпрос е свързан с енергетиката. Ясно и категорично трябва да се вземат две бързи решения и ясни, не само за българския народ ясни, но ясни и за нашите партньори в Европейския съюз: България няма да продължи да изпълнява Зелената сделка, т.е. няма да затваря ТЕЦ-овете си след 2025 г., и няма да развали отношенията си с „Росатом“ по отношение на АЕЦ „Козлодуй“, защото това обрича България в следващите три години на тотална енергийна криза, защото ние ще останем и без двата последни реактора на АЕЦ „Козлодуй“, и без електроенергията, която се произвежда от ТЕЦ-овете в България. Всички тези сметчици на разни лобита, лобисти и тарикати, които продължават да лъжат българския народ, че можем със зелена енергия, т.е. с вятър и със слънце да решим енергийните проблеми на България, са едни уникални лъжци и нищо повече. Защото тук дори няма второкурсник в Техническия университет, който да твърди подобно нещо. Така че това са няколко неща: изхранването на населението, енергетиката и от там – адекватни мерки за развитието на българската икономика, включително с допълнителни национални субсидии в земеделието и спиране на всички европейски експерименти върху по-малки и по-бедни държави, като България, Румъния, Чехия, Унгария, Полша и т.н.
Г-н Каракачанов, вие сте опитен политик. Оптимистичен сценарий ли е съставянето на правителство? Какъв кабинет може да се формира? Ако е на малцинството, няма ли постоянно да му се извиват ръцете?
Не, няма да има кабинет на малцинството. Предполагам, че вече са ги извикали в едно посолство в София и им набиват обръчите да направят евроатлантическо мнозинство. Но това, че в едно посолство ще съберат някакво мнозинство в парламента да защитава то техните интереси в една война, не решава нашите проблеми. Така че това, че някой ще ги събере, аз съм повече от сигурен. Някой външен фактор ще им каже какво да направят, както им казаха, подсказаха, пък и се намесиха в самата предизборна кампания както със списъка „Магнитски“, така и с акцията преди няколко дена в Столична община. Това си беше директен опит за външна намеса в българския политически живот. Каквито и аплодисменти да чувахме от всички, включително и потърпевшите от списъка „Магнитски“, това си е директна намеса. Така че това, че ще ги извикат в едно посолство, ще им набият обръчите и ще им кажат какво да правят, е повече от ясно. Въпросът е, дали ще имат и малко повече кураж, пък и достойнство на българи, каквито една голяма част от тях показаха, че не са, да направят нещо полезно и за българския народ.
Това, че получиха външна подкрепа не помогна особено на двете партии от коалицията, които въпреки огромните средства, с които разполагаха, не можаха да минат напред.
Това, че получават външен натиск и външна подкрепа, не направи цените в магазина тая сутрин по-евтини, нали?
Така е.
Напротив, те ще поскъпват, ако така продължи да се развива ситуацията в България.
Как ще предопределят резултатите от тези избори и поведението, което партиите в парламента ще имат през следващите седмици и месеци, местните избори?
Разбира се, че и едните, и другите, и третите в парламента си правят сметки за местните избори. Но ние пак влизаме в тази спирала да си правят сметки, а не да работят в интерес на гражданите. Има тези шест-седем месеца до местните избори – ами хайде да бъдат така добри да направят едно работещо и ефективно правителство и тогава хората ще ги оценят. А не отсега още – още не са се преброили в тоя парламент, да започнат да си правят сметки за местните избори. Защото от това файда няма.
Вие не съжалявате ли, че не участвахте на тези избори? Или взехте прагматичното решение и застанахте на страната на негласувалите?
Вижте, в тази ситуация да играеш в наредени мачове беше най-голямата глупост. Трябва да имаме и малко достойнство. Наредени мачове, предопределени отвън, със задачи да изпълняват чужди интереси, а не на българските граждани – в такъв цирк не ми се участва, първо. И второ, за съжаление, тези избори в следващата една година няма да са последните. Така че не съжалявам.
Бяхте тръгнали да правите консервативна коалиция – не се получи. Смятате ли да вървите в такава посока занапред?
Смятам, че разумното е българите да се огледат около себе си, да се събудят от това приспиване, сън, който им налагат някои вътрешни и външни фактори в България. И ако ние като народ не успеем да се събудим и разберем какво искаме, а не само да чакаме, жална ни майка. Защото за съжаление, българските политици в последните 30 години обещаваха на хората едно: ето сега, НАТО ще ни пази, като влезем, като влезем в Европейския съюз, Европейският съюз ще ни храни – както виждате, за да се пазиш, трябва да имаш собствена армия; за да се храниш, трябва да имаш собствена икономика. Никой не мисли за теб, особено в днешната ситуация, в която светът е разделен и противопоставен. Ние реално буквално сме на прага на трета голяма война. Дали тя ще бъде само конвенционална, или може да прерасне в ядрена, това един бог знае, както се казва, но ние виждаме това, което се случва. И ако не го разбираме, и ако чакаме някой друг да решава нашите проблеми – било Москва, било във Вашингтон, или Брюксел, означава да бъдем отново губещи в тази ситуация и да продължим да търпим последиците от липсата на собствена воля, достойнство и желание да работим за собствените си интереси. Така че необходимостта е от това в България да има една нормална алтернатива на този измислен политически модел, алтернатива, която не се прекланя пред чужди идоли, пред чужди идеи и пред чужди държави, а се опитва да води политика на България, която да бъде достойна и да защитава интереса на България пред същите тези външни фактори, докато това не се случи, няма как да живеем по-добре от мизерията, в която се намираме в момента.
И няма как да спрем да правим избори буквално на по няколко месеца?
Може би да.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
