Само за един месец и всичко изглежда по друг начин. Животът ни се промени и вече не е този, който беше! По друг начин се опитваме да мислим. По друг начин се опитваме да разговаряме. Друго отношение имаме към случващото се. И то само за около месец! Оказва се обаче,че тази ситуация е възможно да не приключи за месец, дори за няколко месеца, а може и година, две. Никой не знае… Ние самите изглеждаме по друг начин, с маски, с ръкавици. Толкова сме неузнаваеми, че трудно се познаваме. Вече не се ръкуваме, не се прегръщаме, дори децата си не смеем да целунем.
Хем сме отделени със забрани, да не се доближаваме един до друг на по-малко два метра, хем сме заедно, не излизайки от домовете си. Особено състояние! Тези, на които им е разрешено да работят извън домовете си, се чудят как да не прихванат вируса, а тези, които не работят, се чудят как следващият месец ще си платят сметките. Всичко изглежда по друг начин!
Дори пред магазините за хранителни стоки или аптеките /защото почти само това работи/, нещата изглежда различно. Дълги опашки, виещи се по тротоарите, на които като пешки се нареждаме на разстояние. Мълчаливо си чакаме реда, без да роптаем и без да потропваме нервно/е има и такива/, за да ни допуснат по двама в търговските обекти. И тази промяна само за един месец. Един нищо и никакъв вирус ни постави в такова състояние, за което и най-смелите аналитици не са прогнозирали.
Някои казват, че нищо вече не е такова, каквото е било и няма да бъде същото в бъдеще. Животът ни се промени до неузнаваемост, завъртя се, както обичаме да се изразяваме на „180 градуса”. Дори по-упоритите, невярващи в случващото се и те се съобразяват с промените. Всеки един от нас, всички ние променяме навиците си съобразно обстановката, породена от коронавируса. Дори д-р Юлиян Урбан от Ломбардия и неговите колеги са променили своя възглед относно случващото се. Ето какво споделя той в своя профил: „Никога, даже и в най-мрачните нощни кошмари, не съм си представял, че мога да видя и изпитам това, което днес се случва в нашата болница в течение на три седмици. Кошмарът нарастваше като река, ставащ все по-голям и по-голям. От началото болните бяха няколко, след това десетки, а после стотици и сега ние вече не сме доктори, а сортировачи на лента, и ние решаваме кой да живее и кого да изпратим в къщи, за да умре, дори и тези хора да са плащали данъци в продължение на целият си живот. Преди две седмици ние с колегите бяхме атеисти и това беше нормално, защото ние като доктори, знаем, че науката изключва съществуването на Бог…” и д-р Урман продължава с разказа си за трагедията и човечността в болницата със заразени хора, където те като лекари, намиращи се между живота и смъртта са осъзнали, че ”…човешките възможности са достигнали до предела и на нас ни е нужна вяра, и ние започнахме да се молим за помощ, когато имаме по няколко свободни минути. Ние, разговаряйки един с друг не можехме да повярваме, че от свирепи атеисти, започнахме да се молим на Господ, да ни помогне, да се грижим за болните”.
А става въпрос за нищо и никакъв вирус, който обърна представите ни за живота и смъртта, за човечността и взаимопомощта, за взаимоотношенията между нас… Вирусът промени нашите мисли, ограничи външните ни действия и колкото и невероятно да звучи, въпреки предпазните маски и ръкавици, увеличи нашата загриженост един към друг. Взаимопомощта започва да придобива все по-естествен вид. Започнахме да се сещаме по-често за родителите си, за децата си, за близките си, за съседите си, за всички около нас. За един месец дори поздравите между нас се промениха. От обичайният и неангажиращ въпрос „Как сте?”, достигнахме до „Здрави ли сте?”.
Като хора затворени в домовете си, следим и очакваме с нетърпение всяка добра новина, с надеждата този „затвор” и тези ограничения да бъдат премахнати. За съжаление кога и как ще стане това, никой не знае. Дори призива на полицията от град Солт Лейк Сити в щата Юта, ни се струва нормален. На 14 март т.г. тя призова престъпниците в Twitter, да прекратят престъпната си дейност и недобросъвестното си поведение за неопределено време… „до предизвестие“. Призива е мотивиран по повод на това, че вирусът е бил предаден от заразено лице в рамките на щата.
Парадоксално нали?! Кога в друго време и при други обстоятелства това може да се случи? Преди това щеше да звучи комично, а сега го възприемаме нормално, дори тъжно. Оказва се, че вирусът не засяга само тялото ни, а цялата ни изградена до сега система на взаимоотношения.
Когато ни разказват по новините как и по какъв начин са се заразили болните, някак си изпъкват на преден план кафенета, ресторанти, магазини, търговски центрове, супермаркети, банкетни зали…, а сега вече и болници. За по-голяма част от нас това беше „естествения” начин за живот и промяната му породи в почти всички дискомфорт. Замисляли ли сме се, дали тази промяна не е част от нашето развитие?! Дали Природата като жив организъм не ни води към друго състояние и не ни насочва чрез вируса към въпроса за истинския замисъл на нашето съществуване? Това наистина е въпросът, който в днешно време трябва да си задаваме.
Ето какво казва световно известният кабалист проф. М. Лайтман за днешната ситуация:
„Правителствата днес влагат милиарди долари в надеждата, да се върнат в миналото. Но Бог да ни пази, да не се върнем в предишното състояние. Не мисля, че има страна, за която това би било добре. Ние и без това, преди вируса си бяхме в криза, пред заплаха от война, финансов и промишлен крах. Растеше противопоставянето между Америка, Русия, Китай и Европа.
Не си струва да се връщаме към стария свят. В него нямаше нищо добро, нито за гражданите, нито за държавите, нито за армията, нито във финансите, нито за промишлеността, нито за търговията. Ние опустошавахме земното кълбо, извличайки от него всички ресурси. Не трябва да допускаме дори мисъл за връщане към вчерашния свят, за това може да мисли само безумец.
Никой не се наслаждаваше на този живот, заблуждавахме се, че се чувстваме добре. Но какво му беше хубаво? Какво видяхме от живота? Сега е точното време да почистим човешкото общество от целия боклук, в който то беше заринато. Както напълнихме океаните с пластмасови и радиоактивни отпадъци, така замърсихме и човешкото общество.
Трябва да изградим нов свят, хубав! Нека този вирус да ни помогне да се замислим и да осъзнаем докъде сме стигнали. В сравнение с проблемите, които ни заплашваха, сегашната епидемия е просто нищо. Творецът проявява огромно милосърдие, като ни поправя по този нежен начин.
В никакъв случай да не се връщаме към предишния свят – да се стремим само напред, в новия свят, в който няма да се работи по 10 часа на ден, много часове престой в задръстванията по пътищата, изоставени деца, непосилни дългове и живот във вечен минус. Нека всички заедно да направим крачка напред и да не се връщаме към стария свят. Каквато и да е цената, само напред и преди всичко, да помислим за новите взаимоотношения.
Сега стоим в домовете си под карантина и трябва да излезем оттам като нови хора, за да започнем да се свързваме един с друг по нов начин. Как по нов начин? Докато сме принудени да стоим у дома, ще получим хубава порция ново възпитание за живота в новия свят, в новото общество. Всички разбират, че това е необходимо, така че нека да го направим! Иначе какво ще оставим на децата и внуците си, какъв свят”?
Каквото и да добавя към всичко написано в тази статия, ще е в тази посока. Случва се нещо необичайно, нещо различно в нашия живот. Разкрива ни се друга реалност… друга парадигма. Природата ни поставя в други условия, върху които трябва да градим бъдещето си, а коронавирусът се явява показател и ускорител на осъзнаване на реалността, на бъдещата, интегралната взаимовръзка между нас.
Георги Градинаров
