Концертът „Циганка“ представя класически музикални шедьоври, които не биха съществували без великите композитори, виртуозните цигански музиканти и вдъхновението от чара на ромската култура. Това съобщават организаторите на събитието, което ще се състои на 8 април в зала „България“.
На 8 април, когато се отбелязва международният ден на ромите – ден за почит и осъзнаване на културното наследство, музикантите от Quarto представят „Астурия“ на Албенис, „Кармен-фантазия“ на Бизе-Сарасате, „Цигански напеви“ на Сарасате, „Унгарски танци“ на Брамс, „Румънски танци“ на Барток, „Циганка“ на Равел и „Чардаш“, в изпълнение на Иван Пенчев (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело), Светлана Станчева (втора цигулка), Деница Димитрова (арфа). Диригент е Константин Илиевски.
„Ромската музика оказва дълбоко влияние върху класическите композиции, като добавя ритмична свобода, експресивни мелодии и виртуозност. Композитори като Франц Лист, Йоханес Брамс, Пабло де Сарасате и Морис Равел често черпят вдъхновение от циганските ритми, мелодии и виртуозни изпълнителски техники. Композиторите използват характерни елементи от ромската традиция в своите произведения, особено през романтизма и импресионизма. Ромското влияние присъства в много произведения от международно известни композитори като Франц-Йозеф Хайдн, Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Йоханес Брамс и Антонин Дворжак, но има липса на справедливост за патента на циганския принос в композициите, които не биха съществували така, както ги познаваме днес“, разказват от Quarto. За да докаже такова влияние, един велик диригент, унгарецът Иван Фишер е записал съвременни версии на произведения на Брамс, Лист и Дворжак с намерението да пресъздаде тяхното вдъхновение, харизма и комуникативна сила, за да подчертае влиянието на великите цигански музиканти от онова време.
Страстен любител на циганската култура, покойният цигулар и диригент, Йехуди Менухин винаги е твърдял, че се учи от лиризма, естествеността и свежестта на циганските музиканти, за да изпълнява все по-добре творби на Брамс, Дворжак и Яначек, Брух, Дебюси, Равел и най-вече, в испанската музика на Албенис, Турина и Де Фая, където без типичното циганско пеене на фламенко, по-голямата част от великите музикални шедьоври нямаше да съществуват, допълват от Quarto.
/ДД
