Болен! Такъв вече нарича националния ни отбор дори и селекционерът Александър Димитров. Че все някога трябва да се излекуваме, каза и Кирил Котев, технически директор в БФС.
Състоянието, в което се намира представителният ни тим, е трагично. И за пореден път се видя колко далеч сме от истината след поражението 0:4 от Испания във Валядолид. Всъщност, ако не беше вратарят ни Светослав Вуцов, можеше загубата да е доста по-тежка.
Не че някой е очаквал различен развой за срещата от световните квалификации. Че ще паднем и че ще ядем много шамари, както преди и след мача се изрази Александър Димитров, беше ясно.
На терена обаче сякаш едните, облечени в червено, играеха един спорт. А отсрещният отбор – друг. Нашите национали трудно успяха да си подадат топката 10 пъти поред – може би това се случи в няколко епизода за цял мач. И то за първи път едва в 40-ата мин. И няма как при убийствената преса на испанците.
Ние по-никакъв начин не успяхме да се противопоставим. В моментите, когато им откраднем топката и тръгнем на контраатака, се оказва, че нашият футболист е чисто сам. И той не знае какво да прави. Всъщност няма и какво. На секундата, в която се е спрял, той е заобиколен от поне двама. И логично губи. Изглеждаше така, сякаш едните са роботи, програмирани да са на точното място в точния момент – перфектни пасове, удари и т.н. А другите – просто да тичат. Досещате се кои са българските национали. Да допуснеш 33 удара по посока на вратата, е несериозно. Ама наистина.
Това означава, че средно на всеки 3 минути испанците са на стрелкова позиция. Такова нещо рядко се вижда дори и при битка Давид срещу Голиат, или по-конкретно Англия – Андора.
Радослав Кирилов, който е крило, има 13 докосвания до топката. Опитал е 5 паса, 3 от тях са точни. Капитанът ни и лидер Кирил Десподов, пред когото се откриха единствените ни 2 чисти положения за цял мач, има 14 докосвания.
С най-много от нашите е Илия Груев – 45. А само Педри от съперника има почти половината от подаванията на целия ни отбор. За какво говорим?
Само на мечти ще докараме някога националният ни отбор да играе футбол като Испания.
“Тяхната философия е градена с години”, каза селекционерът на България Димитров.
Годините си минават една след друга, но положението е от по-болен по-болен. Поне към момента.
И дори испанците ни сравниха, че сме на ниво Фарьорските острови.
“За българите не си струва да кажем почти нищо. Нямаше новина в играта им. Само вратарят Вуцов бе на ниво. Имаха 2 ситуации, но те бяха провалени от Десподов заради неумение в завършващата фаза. През 90-те години България бе фактор в световния футбол. Сега имат отбор, който би имал проблеми с Фарьорските острови и други подобни съперници“, пише в анализа си за срещата вестник “Марка” и е право в целта с коментара си.
Лечението на националния ни отбор ще е дълго и болезнено. Според всички в БФС обаче има оправия. Шамарите може и да са силни от тези на Испания, защото да не забравяме, че европейският първенец бе без 10-има основни играчи.
Само може да се надяваме, че лечението на отбора ще е успешно, защото иначе… Но да направим първата крачка, само една, ще са нужни поне 4-5 години. Но с правилната философия, която да се изповядва от всички, без значение кой е треньор на мъже, юноши, деца.
Това е реалистичното време, в което пак може да падаме 0:4 от Испания, но поне с игра и да пробваме да се надиграваме със съперник от такъв калибър.
Все пак се вижда някакъв лъч в тъмния тунел, в който е футболът ни. Това е младежкият национален отбор, който малко преди поредното крушение на батковците, победи 2:1 Чехия.
И поне на хартия има шанс все още за бараж за европейско.
А мъжете ще пропуснат 7 -о поредно световно. А както е тръгнало, ще завършим и без точка в групата. Засега сме 0 от 4 при голова разлика 1:16.
