Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена днес следобед в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.
М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.
Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България, допълниха от библиотеката.
За БТА Явор Сидеров заяви, че фокус на книгата не е личният живот на Кемал Ататюрк, който е предмет на много голям интерес в България от много време насам, а върху идейния свят на Ататюрк, върху идеологическите основания за реформите, които той прилага в късната Османска империя и през които която трансформира късната империя в съвременна турска държава. По думите на Сидеров в книгата става въпрос за източниците, от които Ататюрк черпи идеи.
„В голяма степен това са социални теории на неговото време, на френски и немски социолози, политолози, антрополози и философи. Някои от тези идеи са откровено остарели и отхвърлени като псевдонаука, други са валидни до ден днешен. Ататюрк черпи вдъхновение от социалния дарвинизъм, от немския материализъм, но наред с това голямо внимание отделя на расови теории, които вече не са дори в мейнстрийма на науката“, каза Сидеров.
Книгата се спира и на някои от реформите, които са добре познати, като смяната на азбуката от османоарабска на латиница, постепенното оттегляне от институциите на султаната и халифата, както и на по-непознати начини, по които той се опитва да промени турската култура, добави Сидеров. „Книгата е интересна, защото оригиналът е рязко отличаващ се от всичко, написано по темата. Тя е много добре систематизирана и написана“, подчерта той.
Друга посока, в която книгата е полезна и интересна, е свързана с начините, по които младата българска държава указва влияние върху Ататюрк, каза Сидеров. Той добави, че Ататюрк има дълбока връзка с българите още от детството си, от родния си град Солун. „Той черпи вдъхновение като млад и юноша от участниците в Илинденско-преображенското въстание, които той разказва как отиват на заточение и с какъв ентусиазъм ги изпращат сънародниците им. Българите тогава служат за пример на солидарност и патриотизъм в името на националната кауза“, допълни Сидеров.
Ататюрк има мандат на военно аташе в София след Балканската война, припомни Сидеров. „Това е най-дългият му престой в западна държава, защото той гледа на България като на такава, като на модернизираща се страна. В България той вижда пример за една успешно осъществена модернизация, от изходна точка, сходна с края на късната империя, тоест модернизация през деосманизация, отказ от ориенталското, с обръщане към науката, прогреса, модерното. България е много важна страна за Ататюрк и авторът М. Шюкрю Ханиоглу го казва ясно и директно в предговора към българското издание“, допълни Сидеров.
Както БТА съобщи, биографичната книга „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу беше представена вчера в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, а на 12 ноември – в Разград. На 6 ноември изданието беше премиерно представено в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от директора на Университетско издателство проф. Валери Стефанов, председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, доц. Росица Градева – османист в Института по балканистика към БАН, Пламен Николов – основател на „Академия Роза“ и Явор Сидеров – историк, преподавател, журналист и преводач на книгата.
