Няма нищо необичайно в дъждовете и градушките това лято, типични са за страната. Очаква ни горещ юли, а някои места ще ударят рекорди. За последните 40 години температурата на морската вода не е била толкова високо както сега. Това казва климатологът проф. Георги Рачев.
– Проф. Рачев, на какво се дължи опасното време и докога ще продължат пороите, на които станахме свидетели през последните дни?
– Нека да започна от това, че критериите за това какво е опасно време са силно дискусионни и могат да бъдат обсъждани дълго. Опасното време се състои в силния вятър и във високия интензитет на валежа. Тоест когато имаме голямо количество валежи за много кратко време. Това, което виждаме навън обаче не е нещо уникално. Няма никаква драма. Времето е обичайно за тези месеци и това е многогодишният климат на страната ни. Нека ви припомня, че миналата година наблюдавахме същата ситуация. От 15 юни започна да вали и това продължи до края на юли. Тогава паднаха едни от най-големите дъждове. Така че дори няма нужда да се връщаме във времето на нашите баби и дядовци. Мога да припомня само две култови години. През 2014-та от удавяне загинаха 19 души, а през 2005-та- 20 български граждани. Но понякога медиите акцентират само върху крайните и тежки прояви. Градовете винаги са се наводнявали при интензивен дъжд. Няма как да не се случи, след като падат клони и листа на дървета и запушват шахтите. Винаги е било така. Колкото по-богата става една държава и колкото по-висок стандарт имат жителите й, започват да обръщат повече внимание на качеството си на живот. Затова ставаме чувствителни и към най-малките промени. Мога да дам още един пример с репортажите за измръзнали череши. Едва ли не наплашиха хората, че оставаме без череши, а дори в София в момента цената им не надвишава 4 лв./кг. Да не говорим за провинцията, където можеш да си купиш за по 2-2,50 лв. По същия начин стоят нещата е със зърното. Вече 5-6 години произвеждаме по 10 млн. тона зърно, а периодично се изтъква, че едва ли не оставаме без хляб, защото имало суша.
– Но това лято мълния изпепели покрив на къща и остави семейство без дом, други двама загинаха.
– Двама души загинаха, така е. Но е имало такива случаи и предишни години. Дори ще призная, бях удивен от нещастието в столичния квартал „Люлин“. Не вярвах, че някой може да загине в града, защото той не позволява на мълнията да стигне до човека, би трябвало винаги да намери гръмоотвод, стълб, електрическа жица. Това е голямо нещастие и рядък случай.
– Тоест не бива да ни се струва, че това лято се случва нещо екстремно?
– В никакъв случай. Лятото е съвсем в климатичните норми. Яворов преди повече от 100 години е написал „Градушка“, а изведнъж виждаме анонси, че посевите във Велико Търновско са унищожени. Петнист е характерът на валежите, това е типично. Случва се всяка година, с различен интензитет. У нас винаги е имало градушки. Няма нищо необичайно в това. Също така имайте предвид, че България е поликултурна страна. Отглеждаме разнообразно количество растения. И ако времето е подходящо за пшеницата, топло и сухо за прибиране на реколтата, то е пагубно за слънчогледа и царевицата. А те са в непосредствена близост. Ние не сме в САЩ или Канада, където имаш хиляда кв. километра царевица или пшеница, тук имаш най-различни култури. Така че у нас няма перфектно време. Каквото и да е то, ще е полезно за едни култури, а за други – не. Важното е да се разбере, че неблагоприятна е сушата. Няма култура, която да издържа на сухото време. Когато е влажно, има възможност за добра реколта от всичко. Миналата година купувахме много скъпи домати и с лошо качество, защото юли беше дъждовен. В някои случаи беше и хладен и реколтата беше изцяло компрометирана. Затова внимателно трябва да се подбират нещата – кое е опасното и кое наистина ще нанесе щети на селското стопанство.
– Докога ще продължат дъждовете и динамичното време?
– Тези дъждове са типични за нас и дори българите наричат това време „черешови води“- когато е Черешова задушница. Когато зреят най-добрите сортове череши се случва да вали и то много, защото атмосферата е топла и се събира много влага. Дунавът обикновено бележи високи стойности на водите. В сряда също ще има валежи. Знаете, че в понеделник в някои квартали на София валежите достигнаха до 40-50 л на кв.м. А в други квартали бяха десет пъти по-малко. Това е петнистият и изцяло летен характер на дъждовете. В четвъртък и петък през деня ни очаква много топло време, след това от североизток отново ще нахлуе хладен въздух. Минималните и максималните температури ще са около нормата и малко по-ниски. Например максималните ще са между 22-26 градуса. Така че през уикенда ще се радваме на по-свежо време, с по-малко валежи.
– Какъв ще е юли и кога ще бъде най-добре да отидем на море?
– За море винаги е добре. Предишната седмица беше страхотно там, с много слънце. През последните 40 години температурата на морската вода не е била толкова висока. Това е рекорд. От 25 май досега се наслагва едно неустойчиво, но пък топло време. И в момента водата е около 24 градуса. На места дори бяха измерени 27 градуса. Прогнозата е юли да бъде с нормални температури и по-високи от нормалното -между 0,5-1,5 градуса. Юни също си отива с такива. Имайте предвид, че от 2000 година насам у нас не сме имали студено лято. В продължение на 12 години е с температури над нормата. А 2012 година ще остане в историята на климатологията, тъй като е най-горещото лято, откакто съществуват метеорологични наблюдения в България.
– Може ли да се постигнат някакви рекорди?
– Нищо чудно, особено през втората половина на юли, където на някои места ще има рекорди. Но национален рекорд от 45 градуса, колкото е достигано в Садово през 2000 година, трудно ще бъде постигнат. Причината е, че се очаква юли да бъде с повече валежи в Западна и Централна България. Затова и тези абсолютни температури трудно ще бъдат постигнати. Земята ще бъде влажна и една голяма част от температурата ще се изпари. По морето пък ще е относително сухо.
– А можем ли да кажем отсега какво ни очаква през август?
– Същата е прогнозата за август – нормални и малко по-високи температури и малко повече валежи в западната част на страната.
