Предполагам, че това, което правя, може да се нарече експресивен реализъм. Картините правят видими страстите, агресията, страха, казва художникът Динко Стоев по повод четвъртата си изложба в галерия „Стубел“ (31 март – 16 април).
В творбите, създадени през последните две-три години, авторът продължава да изследва и развива темите, очертали своеобразни серии в неговата живопис – „Захапка“, „Пилинг“, „Катерушки“, „Летящи найлони“.
„От банални ежедневни сцени искам да получа събития с общочовешко значение. Очевидно съм търсил присъствието на екзистенциален ужас. Но това не е страхът от ядрена война или катаклизъм. Като че ли катастрофата се е състояла… изначално“ – споделя художникът, един от най-ярките ни неоекспресионисти, чиято разтърсваща, болезнена живопис е „силно изразена артистична реакция на цената на човешката драма, на тежкия отговор на екзистенцията“, разказва Динко Стоев.
Динко Стоев е роден през 1958 г. в София. Завършва живопис в Художествената академия, в класа на проф. Иван Кирков. През 1994 г. специализира по програма на Британския съвет в Колежа по изкуствата в гр. Бат, Великобритания. Преподава живопис в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Участвал е в над 20 колективни изложби в България, Великобритания и Франция, а сред последните му самостоятелни изяви са изложбите в галерия „Райко Алексиев“ (2017 и 2023), в Есенни салони – Пловдив (2019), в галерия „Стубел“ (2017, 2020 и 2022). Носител е на националната награда „Захарий Зограф“ (2018). Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, частни колекции и галерии в България, Германия, Великобритания, Нидерландия, Япония.
