КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 8 ЮНИ

При специална операция е ликвидиран най-търсеният човек в Ирак, Абу Мусаб ал Заркауи.

Лидерът на терористичната групировка “Организация на “Ал Кайда” за джихад в страните от Месопотамия”, йорданският терорист Абу Мусаб ал Заркауи е ликвидиран при съвместна операция на американските и иракските сили за сигурност в района на иракския град Баакуба, провинция Дияла.

Операцията е извършена съвместно с йорданските специални служби. При обявяването на новината, иракският министър-председател Нури ал Малики благодари на иракския народ за съдействието и усилията, довели до локализирането и ликвидирането на Заркауи.

“Днес ние сложихме край на Заркауи”, заявява Нури ал Малики, заканвайки се, че това е само първата стъпка в борбата обявена от него с въоръжените формирования и милиции, действащи на територията на Ирак.

Умира Стефан Елевтеров (С. Е. Стефанов) – български литературовед. Той е роден на 10 април 1930 г. в Горна Оряховица. През 1948 г. завършва гимназия в Търново, а през 1952 г. специалност „Българска филология“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Първоначално работи като учител. В периода 1956-1960 г. е редактор в сп. „Младеж“. След като защитава дисертация на тема „Италианската легенда“ получава научна степен доктор по филология. През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). През 1976-1978 г. е научен секретар на Института за литература към БАН. От 1983 г. до 1986 г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Специалист по българска литература и поетика след Освобождението. Съставител и редактор е на „Избрани творби“ на Ал. Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на „Антология на българска литературара“ (1977 г.). Автор е на съчиненията „Художествен образ“ (1964 г.), „Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), „Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие“ (1978 г.), „Студии по историческа поетика“ (1993 г.).

В Ню Йорк агенти на ФБР арестуват руският емигрант Вячеслав Иванков, известен в престъпния свят с прякора Япончик. Той е осъден по обвинение за финансови спекулации и лежи близо 10 години в затвора в САЩ. На 11 юли 2005 г. Япончик е предаден на руското правосъдие по искане на Главната прокуратура на Руската федерация.

В Рио де Жанейро (Бразилия) е отбелязан първият Световен ден на Океана. Той съвпада със Световната Среща на върха – Конференция на Обединените Нации за околната среда и развитието ( 3-14 юни 1992 г.).

Изявлението на Тодор Живков от 29 май е разпространено като официален документ в ООН.

На 29 май Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на българските турци през следващите месеци, наречено от медиите „голямата екскурзия“.

На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. От май до август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири – войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

Умира Цеко Николчов Торбов – български юрист и философ, професор. Той е роден на 2 април 1899 г. в Оряхово. През 1923 г. завършва право в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет. В България работи като адвокат; преводач (Л. Нелсон, В. Юго, Ф. Достоевски). Сътрудник на проф. Л. Нелсон в Гьотингенския университет през 1925 г. Там през 1929 г. защитава докторат и по философия. Поддръжник на т. нар. етичен социализъм. През 1931-1944 г. е преподавател по немски език в Италианско училище в София. През 1939-1947 г. е преподавател по международно право във Военна академия в София. От 1942 г. е доцент. В периода 1947-1948 г. е професор по обща теория и философия на правото в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1947-1948 г. е декан на Юридическия факултет. От 1932-1947 г. е член и секретар на философско-социологическото дружество и на Философския клуб в София. От 1951 г. е член на Международната асоциация за правна и социална философия. Специализира в Париж, Рим и др. Превежда съчинения на И. Кант. За превода на “Критика на чистия разум” (1970 г.) е лауреат на Хердеровата награда на Виенския университет. От 1973 г. е почетен член на “Kant-Gesellschaft” в Майнц. Автор е на съчиненията “Изследвания върху чувството за истината” (1930 г.), “Философия на правото и юриспруденцията” (1930 г.), “Ку-Хунгминг” (1933 г.), “Кант и философията на разума” (1936 г.), “Мусолини и неговата държавна и социална философия” (1936 г.), “Върху правните субекти у Венелин Ганев” (1940 г.), “Върховният принцип на правото” (1940 г.), “Рационализъм и емпиризъм в правото” (1943 г.), “Естествено право и философия на правото” (1947 г.), “Основен принцип на правото. Право и справедливост” (1992 г.), “Изследвания върху критическата философия” (1993 г.), “Учение за държавата” (1995 г.), “Спомени” (1996 г.), “История на античната и средновековна философия” (1996 г.) и др.

Курт Валдхайм е избран за президент на Австрия, въпреки обвиненията в сътрудничество с нацистите по време на Втората световна война.

Курт Валдхайм е австрийски дипломат, доктор по право. Постоянен представител на Австрия в ООН в периода 1964-1968 г. От 1968 г. до 1970 г. е министър на външните работи на Австрия. През 1970 г. става председател на Комисията по използване на космоса за мирни цели. В периода 1972-1981 г. е генерален секретар на ООН.

По време на войната за Фолклендските острови Аржентина извършва въздушна атака над два британски кораба. Пет аржентински изтребители нападат със снаряди корабите, превозващи подкрепление към столицата Порт Станли. Около 50 британски военнослужещи умират.

Войната се води между Аржентина и Великобритания. На 19 март 1982 г. аржентински части акостират на владения от британците остров Южна Джорджия в Атлантическия океан. След това на 2 април около 3000 аржентински морски пехотинци извършват десант на Фолклендските острови. Операцията е представена от Аржентина като връщане на изконна територия към отечеството. Великобритания изпраща експедиционен корпус, който след серия сражения изтласква аржентинските войски от островите. На 14 юни 1982 г. е обявена капитулацията на Аржентина, а Фолклендските острови остават във владение на Великобритания. Във Фолклендската война загиват 255 британци и 649 аржентинци.

Генералисимус Франсиско Франко предава премиерския пост на Испания на Луис Бланко, след като е управлявал 34 години.

Франциско Баамонде Франко е испански генералисимус. В периода 1939-1975 г. управлява Испания като диктатор. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник е на главния щаб на сухопътните войски през 1934 г., командир е и на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическа диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерския съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. През 1947 г. прокарва закон за наследството на престола, съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юни 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистически управление, постепенно се оттегля от властта.

40-годишният Джеймс Ърл Рей е арестуван в Лондон във връзка с убийството на Мартин Лутер Кинг. Той е заловен от съдебни следователи от Скотланд Ярд на летище “Хийтроу”, след опит да се качи на борда на самолет пътуващ за Брюксел. Обвинен е за притежание на фалшив паспорт и на огнестрелно оръжие, без разрешително. Съдът във Вашингтон обявява, че ще поиска екстрадирането на Рей, тъй като на 7 май в Мемфис, щата Тенеси е обвинен в убийство. Джеймс Ърл Рей е осъден на 99 г. затвор по обвинение в убийството на Мартин Лутер Кинг, извършено на 4 април 1968 г.

Умира Ян Лехон (псевд. на Лешек Серафинович) – полски поет. Той е роден на 13 юни 1899 г. във Варшава. В периода 1916-1920 г. следва във Философския факултет на Варшавския университет. Става известен със стихосбирката „Пурпурна поема“ (1920 г.), в която прославя борбата за независимост на Полша. В сборника „Сребърно и черно“ (1924 г.) намира отражение неговото разочарование от действителността. Поезията на Ян Лехон се характеризира с приповдигнат стил и строга поетична форма. След Втората световна война живее в САЩ.

Родена е Бони Тайлър (псевд. на Гейнър Хопкинс) – английска рокпевица. Специфичният й тембър става причина да бъде забелязана и благодарение на срещата си с известния джазов музикант Р. Скот се появява на голямата сцена. В края на 70-те години се утвърждава сред най-популярните европейски певици. През 1979 г. печели Голямата награда на конкурса в “Ямаха” Токио. Нейни албуми са “World Beginning Tonight” (1976 г.), “Diamond Cut” (1978 г.), “Natural Force” (1979 г.), “Good bye to the Island” (1981 г.), “Faster Than the Speed of Night” (1983 г.), “Secret Dreams & Forbidden Fire” (1986 г.), “Notes from America” (1988 г.), “Bitterblue” (1991 г.), “Natural Force” (1992 г.), “Angel Heart” (1992 г.), “Silhouette in Red” (1993 г.), “Bonnie Tyler” (1994 г.), “Lost in Love” (1995 г.), “Free Spirit” (1996 г.), “All in One Voice” (1999 г.), “Holding out for a Hero” (1999 г.), “Total Eclipse of the Heart [CBS]” (1999 г.).

Излиза романът на Джордж Оруел – “1984”.

Джордж Оруел (псевдоним на Ерик Артър Блеър) е английски писател. Той е роден на 23 януари 1903 г. Основното му произведение е романът антиутопия „1984“ (1948 г.), но много от темите в романа са маркирани още във „Фермата (Приказка за животни)“ (1945 г.) – една алегория на сталинизма. Публикува пътни бележки, очерци, публицистика. Умира от туберкулоза на 21 януари 1950 г. в Лондон.

Завършва посещението на българската партийна делегация начело с Георги Димитров в Москва. По време на срещата Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори. Дотогава на Пиринския край да се даде „културна автономия“, за да се развие в населението там „македонско национално съзнание“ като това е първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония.

Избити без смърт и присъда от комунистическата милиция са Владо Куртев, Георги Настев, Атанас Пашков, Йосиф Марков. Владо Куртев е един от оцелелите в сражението на “Ножот” през 1907 г., четник на войводата Добри Даскалов, участник в Балканските войни, сражавал се при Булаир и Одрин, по време на Първата световна война при Тутракан и Завоя на Черна.

Български комунисти и дейци на казионния румънски Фронт за национално възраждане подписват декларация в Кюстенджа за гарантиране териториалната цялост на Румъния и против връщането на Южна Добруджа на България.

Обявено е откриването на химическия елемент нептуний.

През 1940 г. Е. Макмилън от Калифорнийския университет открива неизвестен дотогава радиоактивен излъчвател с период на полуразпадане 2,3 денонощия. Източникът е идентифициран като елемент с пореден номер 93 и е наречен нептуний. Следващите елементи – плутоний, америций, кюрий, берклий и калифорний за пръв път са получени от Г. Сиборг и неговата група при облъчване на уран и трансуранови ядра с ускорени в циклотрон деутрони и a-частици.

Симеон Кавракиров е заловен от дейците на ВМРО (Ив. Михайлов) и е държан в плен за две години. На 14 юни 1934 г. той е убит край село Осеново, Ботевградско.

Симеон Христов Кавракиров е политически деец и участник в македонското освободително движение. Той е роден на 16 ноември 1898 г. в Солун. През 1919 г. идва в България и следва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Става член на БКП. В края на 1924 г. е изпратен в Пловдив, където се включва в окръжното ръководство на Военната организация. След провал в организацията попада в затвора. След освобождаването си преминава в редовете на ВМРО (об.). От 1929 г. е секретар на нейния Областен комитет в Пиринския край. Като такъв съдейства за изграждането на местни групи и органи на ВМРО (об.) в този край.

На румънският престол се възкачва Карол ІІ.

Карол II управлява от 1930 г. до 1940 г. Установява кралска диктатура (февруари 1938 г.), разтуря политическите партии и профсъюзите, учредява фашистката организация – Фронт за национално възраждане. През 1939 г. сключва икономически договор с Германия. Признава Виенския арбитраж (1940 г.), според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. При изострена вътрешна и външнополитическа обстановка (септември 1940 г.) се отрича от престола и емигрира. Умира на 4 април 1953 в Ещорил, Португалия.

Провежда се архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия. Обсъдени са възможностите за вдигане на схизмата от Вселенската патриаршия.

Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство.

В Париж се състои премиерата на балета “Дафнис и Хлоя” от Морис Равел.

Морис Равел е френски композитор, представител на импресионизма. Възпитаник на Парижката консерватория. Автор е на опери („Испански час“, 1907 г.; „Детето и чудесата“, 1925 г.); на балети („Аделаида, или Езикът на цветовете“, 1911 г.; „Дафнис и Хлоя“, 1912 г.; „Моята майка гъсарката“, 1908 г.). Създава много инструментални творби „Алборада“ (1905 г.); „Испанска рапсодия“ (1907 г.), „Циганка“ (1924 г.), „Болеро“ (1927 г.); песни; оркестрацията на клавирната сюита „Картини от една изложба“ на Мусоргски (1922 г.) и др.

Роден е Васил Захариев (В. З. Стоянов) – художник-график, изкуствовед. Основоположник на съвременната български графика. Завършва Художествено-индустриалното училище в София. В периода 1922-1924 г. специализира в Лайпциг. През 1924 г. преподава графика и декоративно изкуство, в периода 1929-1945 г. е професор. От 1939 г. до 1943 г. изпълнява длъжността директор на Художествената академия в София. В периода 1962-1964 г. е професор в Института за изобразителни изкуства при БАН (по-късно Институт по изкуствознание). Работи предимно в областта на гравюрата върху дърво. Участва в общи изложби от 1919 г., в биеналета във Венеция (1928 г. , 1942 г.), изложби на графика в Синсинати, Варшава, Лугано, Сао Паоло, Любляна и др. Представя самостоятелни изложби в София (1920 г.), Пекин, Шанхай (1955 г.), Прага, Будапеща, Варшава (1960 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ – София и в галерии в чужбина. Първите му графики са в духа на народната традиция: „Земенският манастир“ (1925 г.), „Руината “Св. София“ (1925 г.). Други произведения: „Селска църква“ (1926 г.), „Старинна самоковска къща“ (1927 г.), „Троянският манастир“ (1930 г.), „Малинарки“ (1932 г.), „Дряновският манастир“ (1935 г.), „Маринчо Бинбелов-Страшният“ (1935 г.), „Иван Рилски“ (1946 г.), „Боянската църква“ (1950 г.), „Софроний Врачански“ (1951 г.), „Голгота 1915-1918” (1970 г.) и др. Работи в областта на приложната графика – оформяне на книги, екслибриси, подвързии, пощенски марки, банкноти. Издава съчинения (албуми и изследвания), в които проявява интерес към изкуството на Българско възраждане и приложните изкуства.

Умира Михаил Петрович Драгоманов – украински историк, фолклорист, публицист и политически деец. Доцент е в Киевския университет, но от 1875 г. е принуден да работи в емиграция в Женева, а от 1889 г. в София. Става професор по история в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица изследвания върху славянския фолклор: „Славянските сказания за пожертвувание собствено дете“, „Славянските сказания за рождението на Константина Великий“, „Славянските варианти на една евангелска легенда“.

Роден е Славейко Лазаров Василев – политически, държавен и военен деец, полковник. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Русия. Участва във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Един от ръководните дейци на Военния съюз и от създателите на организацията Народен сговор. Играе важна роля при подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Избиран е неколкократно за депутат в Народното събрание. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (януари 1926-юни 1931 г.). Същия пост заема и в правителството на Ив. Багрянов (юни – септември 1944 г.). Известно време е и председател на Съюза на запасните офицери в България. Участва в организирането на националистическите организации „Хр. Ботев“ и „Отец Паисий“. Умира на 9 септември 1944 г. Посмъртно е съден от Народния съд.

Умира Жорж Санд (псевд. на Аврора Дюпен; по мъж – баронеса Дюдеван)– френска писателка. Тя е родена в Париж на 1 юни 1804 г. Учи в английския католически манастир в Париж. През 1831 г. заедно с писателя Жул Сандо издава романа “Розово и бяло”. Жорж Санд се изгражда като писателка в обстановката на обществен подем във Франция след Юлската революция (1830 г.). Първият й самостоятелен роман – “Индиана”, подписан с псевдонима Жорж Санд, излиза през 1832 г. Романите “Валентина” (1832 г.), “Лилия” (1833 г.), “Жак” (1834 г.) са изпълнени с бунтарски индивидуализъм и поставят писателката в редиците на демократичните романтици. През 40-те години на ХIХ в. участва в издаването на антиклерикални ляворепубликански списания и вестници. Активно участва във Февруарската революция 1848 г., но е близка и до радикалните кръгове на левите републиканци. След юни 1848 г. се оттегля от активна обществена дейност и пише романите: “Жан де ла Рош” (1859 г.), многотомната “История на моя живот” (1854-1855 г.) и др.

Роден е Петър Мусевич – общественик и политически деец. Учи в Пловдив при Й. Груев, а по-късно в протестантско училище. Пътува много в пределите на Османската империя и продава книги. През 1869 г. получава разрешение от султана да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. През 1872 г. става деловодител на Българското благодетелно братство „Просвещение“ в Цариград. Като такъв помага за откриването на първото изложение на български изделия и материали в османската столица. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван и осъден на смърт. По-късно амнистиран. След Освобождението се включва в политическия живот на Източна Румелия и става един от основателите на Народната партия там. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Мусевия се противопоставя на външната политика на Фердинанд I и на Ст. Стамболов. Той е преследван и принуден да емигрира. Завръща се в страната през 1890 г., но е екстерниран в Сърбия. Там става секретар на българските църковни общини в Македония. Едновременно с това е назначен от Екзархията за училищен инспектор. В края на ХIХ в. се завръща в България. През 1900 г. в София основава търговско училище с пансион, с чиито дела се занимава до смъртта си.

Роден е Вилхелм Щрекер (Рашид паша) – пруски генерал, генерал-лейтенант от турската армия. Завършва артилерийско инженерно военно училище в Берлин. По време на Кримската война 1853–1856 г. се сражава в състава на англо-германския легион. След войната е назначен за ръководител на английското консулство в Ерзурум, Турция. През 1860 г. постъпва на служба в османската армия. Изпратен е в армията на Абдул Керим паша в Североизточна България като инструктор. През Руско-турската война 1877–1878 г. става началник на турската артилерия във Варна. Включен е в състава и на турската Главна квартира. След войната се занимава с реорганизация на турската армия. През август 1878 г. е назначен от султана за началник на милицията в Източна Румелия. На този пост отстоява османските интереси в Областта. В началото на 1884 г. се завръща в Цариград, където става член на Артилерийско-инженерния комитет при Министерството на войната.

Роден е Роберт Александър Шуман – виден немски композитор и музиковед. Учи при педагога и органиста И. Г. Кунч. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. Усъвършенства музикалната си техника при Ф. Вик. Изучава теория на музиката под ръководството на композитора и диригента Г. Дорн (1831-1832 г.). През 1834 г. в Лайпциг основава нов музикален вестник, на който е редактор до 1844 г. През 1840 г. се жени за пианистката Клара Вик (дъщеря и ученичка на Ф. Вик). От 1843 г. известно време преподава в Лайпцигската консерватория и едновременно със съпругата си предприема концертни турнета. От 1844 г. живее в Дрезден, а от 1850 г. – в Дюселдорф. Към края на 40-те години получава диагноза за психическо разстройство. Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених, където умира на 29 юли 1856 г. Погребан е в Бон. Роберт Шуман е един от най-ярките представители на романтическото изкуство на ХIХ в. и остава в музикалната история като един от най-смелите новатори. Голяма част от пиесите му за пиано са лирико-драматични, изобразителни и “портретни” жанрове: “Пеперуди” (1831 г.), “Карнавал” (1835 г.), “Давидсблюндер” (1837 г.) и “Крайслериана” (1838 г.). Автор е на сонати (1835 г., 1835 -1838 г., 1836 г.), “Фантазия” (1836-1838 г.), Концерт за пиано и оркестър (1841-1845 г.), редица цикли за пиано, построени на принципа на сонатите или албум с пиеси – “Фантастични пиеси” (1837 г.), “Детски сцени” (1838 г.), “Албум на юношеството” (1848 г.) и др. Пише ораторията “Раят и Пери” (1843 г.), “Сцени от Фауст” (1844-1853 г.). Единствената му завършена опера е “Геновева” (1848 г.). Творчески успех представлява музиката му към драматическата поема “Манфред” на Байрон (увертюра и 15 музикални номера, 1849 г.). В 4 симфонии на композитора след 1841 г. преобладават светлите жизнерадостни настроения. Създава 3 струнни квартета (1842 г.), квартети за пиано (1842 г.).

След две години затвор умира наследникът на френския престол – Луи XVII.

През 1793 г. 8-годишният Луи-Шарл (син на крал Луи XVI и Мария-Антоанета) автоматично става крал Луи XVII, след като Луи XVI е гилотиниран пред многобройна тълпа в центъра на Париж. Момчето е хвърлено в затвора, където умира две години по-късно.

В Ню Йорк за пръв път започва да се продава сладолед.

В Медина умира Мохамед Ибн Абдаллах – основател на исляма, наричан от мюсюлманите Пророк. Той е роден около 570/571 г. в Мека. Произхожда от курейшитския род на хашимитите, който заема важни политически и духовни служби в Мека. Баща му Абдаллах, който търгува със Сирия, умира през 570 г., оставяйки жена си Амина, бременна с Мохамед. Тя умира скоро след раждането, а момчето е прибрано от дядо си Абд ал-Муталиб. Когато и дядото умира, за Мохамед се грижи вуйчо му Абу Талиб, собственик на кервани, с които търгува със Сирия. На 25 години Мохамед напуска вуйчо си и постъпва на служба при богатата вдовица от Мека – Хатиджа, за която се жени. От Хатиджа Мохамед има 8 деца (4 сина и 4 дъщери), които умират рано. Повлиян от монотеистичното учение на ханифитите, от иудаизма и християнството, Мохамед започва своята проповедническа дейност (610 г.), представяйки се за “пратеник на Бога”. Курейшитската върхушка в Мека се противопоставя на Мохамед и на неговите привърженици и им обявява война. Пророкът и неговите последователи са принудени да избягат от града. Денят на Бягството (Хиджра) – 16 юни 622 г., поставя началото на мохамеданската ера. Мохамед и неговите съмишленици се заселват в гр. Ятриб, на север от Мека. Пророкът става емир на града, наречен вече Медина (“град на Пророка”). Мохамед воюва с Мека за налагане на новата религия и през 630 г. меканци го признават за Пророк. През 632 г. той прави своето “Прощално поклонение” в Мека, след което говори на планината Арафат пред 40 000 поклонници. Мохамед е погребан в Медина, а гробът му е обект на поклонение.

Хуните начело с Атила нахлуват в Древен Рим.

През 441 г. Атила преминава Дунав, превзема Ниш и застрашава Цариград. Принуждава Византия да му плаща данък. След това Атила напада Западната римска империя и опустошава Галия. Разбит е на Каталонските полета (близо до Шалон, Франция) през 451 г. от обединените войски на Аеций, Меровей и Теодорих. След това се оттегля в дворците си край Дунав. Умира в деня на сватбата си с Илдико (453 г.).