КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 8 ЮЛИ

Четвъртата част от поредицата истории за Хари Потър е пусната в продажба едновременно от двете страни на Атлантическия океан – във Великобритания и САЩ. Продажбите на книгата надминават всички рекорди.

Тиражът на четвъртата книга в САЩ достига 3, 8 милиона и е най-големият в историята на книгоиздаването в страната.

Поредицата книги на за Хари Потър са преведени на 55 езика, като сред тях са шведски, турски, иврит, японски, гръцки, хърватски, албански и дори зулуски.

Започва оттегляне на американски войски от Виетнам. Това е следствие от избирането на Никсън за президент на САЩ. Неговата политика е наречена “Доктрина на Никсън”, като цели бавно излизане от войната. През това време започва постепенно изтегляне на войски, като Никсън продължава да нанася бомбени удари над виетнамски цели. Също така по негово време броят на загиналите американски войници чувствително намалява.

САЩ забранява всички посещения и парични трансакции на американски граждани в Куба. Замразени са всички кубински авоари в Щатите.

Американското ембарго е постановено през 1963 г. и става по-сурово през 1992 г. чрез Демократичния акт за Куба, с който се забраняват икономическите отношения с тази страна. Забраната включва също така внос на медицински и хранителни доставки, което е потенциална заплаха за здравето на кубинските граждани.

Богословският факултет при Софийския университет се отделя и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българската православна църква. Това става с указ на Президиума на Народното събрание след решение на Политбюро на ЦК на БКП от 22 юни 1950 г.

Българското правителство категорично отказва участие в Плана Маршал за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. През юни 1947 г. американският министър на външните работи д-р Джордж Маршал развива тезата, че САЩ трябва да помогне за икономическо развитие на разрушенията след Втората световна война в Европа. Планът влиза в сила от януари 1948 г. до 1951 г. Помощта на САЩ за 16 западноевропейски страни, възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа, военна помощ и под формата на заеми. СССР отказва участие в Плана Маршал, а под негово влияние – и някои от страните в социалистическия блок.

Умира Луи Феликс Мари Франсоа Франше д’Епре – френски маршал от 1921 г. Той е роден на 25 май 1856 г. в. Мостаганем, Алжир. Завършва Сен-Сирското военно училище през 1876 г., участва в колониалните войни в Индокитай (1885-1886 г.), Мароко (1912 г.), в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). По време на Първата световна война командва корпус от V армия, групата армии “Изток” и “Север” (1916-1917 г.) и Солунския фронт (1918г.). От името на Антантата подписва Солунското примирие с България на 29 септември 1918 г. и командва френския окупационен корпус в България.

Роден е Андрей Василиевич Мягков – руски актьор. Завършва Ленинградския химико-технологичен институт, а след това школата студия към МХАТ през 1965 г. От 1965 г. е в Московския театър “Съвременник”, а от 1977 г. – в МХАТ. Играе в киното е от 1965 г. Филмография: “Отново родената симфония” (1966 г.), “Братя Карамазови” (1968 г.), “Старият дом” (1970 г.), “Сребърни фанфари” (1971 г.), “Надежда” (1973 г.), “Ирония на съдбата, или Честита баня” (тв, 1976 г.), “Служебен роман” (1977 г.), “Вие ми писахте…” (1977 г.), “Гараж” (1979 г.), “Утринен обход” (1980 г.), “Страх от височина” (1981 г.), “Летаргия” (1983 г.), “Послеслов” (1984 г.), “Жесток романс” (1984 г.), “На Дерибасовска времето е хубаво” (1992 г.), “Есенни съблазни” (1993 г.), “Изкуството да умреш” (1995 г.), “Договор със смъртта” (1998 г.), “Приказка за Федот стрелеца” (2002 г.).

Роден е Виталий Иванович Севастиянов – руски летец космонавт. Действащ член на Международната академия по астронавтика. Завършва Московския авиационен институт “С. Орджоникидзе” през 1959 г.; работи в конструкторско бюро. Кандидат на техническите науки от 1965 г. В отряда на космонавтите влиза през 1967 г. От 1 до 19 юни 1970 г. лети в Космоса заедно с А. Г. Николаев на борда на космическия кораб “Союз-9” като бординженер. Корабът извършва 286 обиколки около Земята за 424 часа и 59 мин, като изминава 11,9 млн. км. Лети повторно (24 май – 26 юли 1975 г.) заедно с П. И. Климук на борда на космическия кораб “Союз -18” като бординженер. Корабът се скачва с научната станция “Салют-4” на 26 май 1975 г. Обща продължителност на полета – 63 денонощия.

Умира Александър Грин (псевдоним на Александър Степанович Гриневски) – руски писател. Той е роден на 23 август 1880 г. в Слободски, Вятска губерния. За пръв път подписът Александър Грин се появява под разказа „Портокали“ (1908 г.). Грин е автор на сборници с разкази: „Шапка-невидимка“ (1908 г.), „Разкази“ (1910 г.), „Знаменитата книга“ (1915 г.), „Загадъчни истории“ (1915 г.), „Търсачи на приключения“ (1916 г.), „Белият огън“ (1922 г.), „Сърцето на пустинята“ (1924 г.), „Гладиатори“ (1925 г.) и др.; на романи: „Блестящият свят“ (1923 г. ), „Бягаща по вълните“ (1928 г.), „Джеси и Моргиана“ (1929 г.) и др.; на повести: „Алените платна“ (1923 г.), „Автобиографична повест“ (1931 г.).

Умира Густав Вайганд – германски филолог и етнограф, член на БКД от 1902 г., професор в Лайпцигския университет. След пътуването си из Македония, обнародва статии и книги за балканските народи. Работи по проблемите на чешките и славянски езици. Основател е на сп. „Балкан – архив“. Автор е на: „Аромъни“, „Албанска граматика“, „Румънска граматика“, „Българо-немски речник“, „Македония“ и др.

Умира Николай Николаевич Обручев – руски военен и държавен деец, генерал-адютант (1878 г.). Той е роден на 3 декември 1830 г. Отличава се в Руско – турската война (1877-1878 г.). Отказва да участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864 г.). От 1876 г. до 1881 г. е ръководител на Военнонаучния комитет на Главния щаб. Близък сътрудник е на А. Милютин. Разработва стратегически план за войната с Турция през 1876 г., който се осъществява в периода 1877 г. – 1878 г. От 1881 г. до 1897 г. е началник на Главния щаб. Член е на Държавния съвет от 1893 г.

Роден е руският физик Игор Евгениевич Там, Нобелов лауреат (1958). Завършва Московския университет и е преподавател по физика в няколко висши учебни заведения. Работи във Физическия институт на руската Академия на науките от 1934 г. Изготвя научни разработки по квантова механика, теория на лъченията, теория на космическите лъчи и за взаимодействието на ядрените частици. Обосновава и формулира квантова теория за разсейване на светлината в твърди тела и теория за разсейването на светлината от електроните. Съвместно с И. М. Франк е автор на теорията за излъчване на бързо движещ се електрон. Разработва приблизителен метод за изследване на взаимодействието на ядрените елементарни частици през 1945 г. Заедно с академик А. Д. Сахаров предлага да се използва разположена в магнитно поле нагрята плазма за получаване на управляема термоядрена реакция през 1950 г. Автор на фундаменталния курс лекции “Основи на теорията на електричеството” (1929), който има повече от 10 издания. Създава школа от физици теоретици. Умира на 12 април 1971 г. в Москва.

Излиза първият брой на вестник “The Wall Street Journal”.

С княжески указ е разформирована полицията и вместо нея се създава жандармерия, начело с подполковник Лонгвенов на двойно подчинение – на Вътрешното и на Военното министерство.

Роден е Недялко Атанасов – политически и държавен деец. Завършва гимназия в Шумен, след което в продължение на 14 години се занимава с преподавателска дейност. Член е на БЗНС от 1908 г. Избиран е за депутат в ХV (1911 г.–1913 г.), ХVII (1914 г.–1919 г.), ХVIII (1919 г.–1920 г. ), ХХ (1920 г.–1923 г.) и ХХIV ОНС (1938 г.–1939 г.). Атанасов заема длъжността подпредседател на ХVIII и председател на ХIХ ОНС. Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията в периода 21 февруари – 21 май 1920 г. и на железниците, пощите и телеграфите ( 21 май 1920 г. – 24 юни 1921 г. и 14 март – 9 юни 1923 г.). След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. Въпреки че на 9 април 1924 г. получава оправдателна присъда, не е пуснат на свобода. В началото на август същата година бяга от затвора и емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство. Недялко Атанасов е член на Задграничното представителство на БЗНС (1924 г.–1925 г.). Завръща се в България през 1933 г. и продължава активната си политическа дейност. След 9 септември 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС, народен представител в ХХVI ОНС (1945 г.–1946 г.). Интерниран е в Белене, откъдето е освободен през 1955 г. Умира на 12 февруари 1960 г.

В София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави.

След Освобождението българската войска е наименована Българска земска армия. Сформира се според статута „Временни правила за Българската земска войска“ от 25 април 1878 г. Начело на войската е руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска армия става Опълчението. Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 г. в действащата армия и 6 г. в запас. През април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба.

В село Байлово е роден писателят Елин Пелин (1877 – 1949), чието истинско име е Димитър Иванов Стоянов. Бил е учител в Байлово, библиотекар е в Университетската библиотека в София, командирован в Нанси, Франция (1906 – 1907), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924 – 1944). Участва в редактирането на в. “Българан” (1904 – 1909), в. “Развигор” , детските списания “Веселушка” (1908 – 1910), “Чавче” (1913 – 1914), “Светулка”, в. “Пътека”, член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945 г.). От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели. През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници” на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”). Автор е на повестите “Гераците” (1911) – едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя” (1922). По време на Първата световна война пише патриотични произведения, събрани в сборника “Китка за юнака” (1917). Умира на 3 декември 1949 г. в София.

Умира руският белетрист Иван Иванович Лажечников (1792 – 1869). Един от основателите на руския исторически роман. Роден е на 25 септември 1792 г. в Коломна. Сред най-известните му романи са : „Последният Новик“ (1831-1833 г.), „Леденият дом“ (1835 г.), „Басурман“ (1838 г.) и др.

Умира Христо Дряновски (ок. 1839 – 1868) – деец на българското национално-освободително движение. Той е роден в с. Ганчовец, Габровско, около 1839 година. Чиракува при чичо си – търговец в Тулча. От края на `50-те години на ХIХ в. започва самостоятелна търговия. Член е на революционния комитет в Тулча, един от организаторите на Тулчанската чета от 1867 г. В околностите на с. Жеравна, Котленско, се присъединява към четата на Панайот Хитов, а след нейното изтегляне в Сърбия, се записва във Втора българска легия. Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В боя при Карапановата кория е тежко ранен; за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.

Роден е Ото Крюмел – немски океанограф. Учи в университетите в Лайпциг и Гьотинген. В периода 1883-1911 г. е професор в Морската академия в Кил. През 1889 г. ръководи океанографската работа на немската експедиция в Атлантическия океан на кораба “Национал”. През 1878 г. предлага класификация на подразделенията на Световния океан, основаваща се на морфологически признаци. През 1907 г. развива тази класификация на основата на хидрологически признаци. Умира на 12 октомври 1912 г. в Кьолн.

Роден е английският археолог Артър Еванс (1851 – 1941). От 1899 г. до 1930 г. извършва разкопки на остров Крит, където открива развалините на двореца в Кносос и изучава подробно културата от бронзовата епоха (дворцовия и стопанските комплекси, произведения на изкуството, глинени таблички с пиктографско линейно писмо). Еванс нарича тази култура минойска и определя нейните периоди. На базата на археологическите данни, реконструира държавния строй, религията и етапите от развитието на критското общество. Умира на 11 юли 1941 г. в Юлбъри, близо до Оксфорд.

Роден е Август Лескин – германски езиковед, един от основателите на Младограматическата школа. Учи в университетите в Кил, Лайпциг, Йена, Гьотинген. Лескин е професор по лингвистика и по славянски езици в университетите в Йена (1869 г.) и Лайпциг (1870 г. – 1916 г.). Автор е на „Пособие за старобългарския език“ (1871 г.), „Граматика на старобългарския език“ (1909 г.), „Граматика на сърбохърватския език“ и др. Лескин има не само научни заслуги с изследванията си по старобългарски език, но и културно-политически: Като постоянен сътрудник на Брокхаусовата енциклопедия, ръководи отдела за България. Умира на 20 септември 1916 г. в Лайпциг.

Роден е Джон Рокфелер (1839 – 1937) – американски индустриалец, милиардер, финансист и филантроп. Рокфелер построява първата си петролна рафинерия в Кливланд, щата Охайо. През 1870 г. със съдружниците си, сред които е брат му Уйлям създава петролния тръст „Standard Oil Company (Ohio)“. Постепенно се налага над конкуренцията, като купува компаниите им или ги изтласква от бизнеса чрез намаляване на цените и контрол върху съпътстващите петролния бизнес предприятия. През 1881 г. Рокфелер е вече пълен монополист в петролния бизнес в САЩ. Обществената неприязън към монополистите довежда до издаване на антимонополния акт Шърман. През 1892 г. е принуден да разпредели собствеността в компании, разположени в различни щати. През 1889 г. отново събира компаниите си в холдинга „Standard Oil Company (New Jersey)“, обявен през 1911 г. от Върховния съд на САЩ за незаконен. От 1897 г. интересите на Рокфелер са насочени към филантропията. Той подпомага Чикагския университет (дарява му 80 милиона долара), много научни институти, включително Рокфелеровия институт за медицински изследвания (по-късно – университет „Рокфелер“). Създава фондация „Рокфелер“ през 1913 г. и фондация „Лаура Спелман Рокфелер“ през 1918 година. Умира през 1937 г.

Роден е германският инженер и офицер Фердинанд фон Цепелин (1838 – 1917). Той е конструктор на типа летателни апарати, които носят неговото име.

Роден е Джозеф Чембърлейн – английски държавник, общественик, индустриалец. В началото е привърженик на радикалното крило в Радикалната партия. През 1873-1876 г. е кмет на Бирмингам. За пръв път е избран за депутат в Парламента през 1876 г. Два пъти е министър в кабинетите на У. Гладстон (1880-1885 г., 1886 г.). Обявяването му против проекта за автономия на Ирландия (1886 г.) довежда до разцепление на Либералната партия; от либералите се отделя голяма група на така наречените либерали-юнионисти начело с Чембърлейн, които влизат в Консервативната партия. В периода 1895-1903 г. е министър на колониите в консервативните кабинети.Той е един от организаторите на британската експанзионистична политика по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). Организатор и ръководител на кампанията за преминаване към протекционизъм (след 1903 г.). През 1906 г. се оттегля от активна политическа дейност.

В пристанището Ункяр Искелеси (някогашен квартал на Цариград) е подписан отбранителен договор между Русия и Турция, по силата на който Русия получава правото да контролира корабоплаването през Проливите. Петербург става и гарант за целостта на Османската империя. Договорът обезсмисля практически опитите на някои български дейци (Георги Мамарчев, Велчо Атанасов и др.) да организират въстание, което да подтикне Русия към военна намеса на Балканите.

Роден e Владимир Иванович Ламански – руски писател и езиковед. Завършва Петербургския университет през 1854 г., където е ученик е на Измаил Иванович Срезневски. В периода 1865 г. – 1900 г. е професор по славянски езици в Петербург. Прокарва идеите на славянофилството и панславизма. Сред популярните му творби са: „Исторически проучвания на гръцко-славянския свят“, „Южноруски песни“, „Чешка литература“, „Славянските племена в Мала Азия“ и др. Той е почетен член на всички руски университети, на всички славянски научни академии, както и на Славянското дружество в България. Владимир Иванович Ламански умира на 2 декември 1914 г. в Петербург.

Умира Пърси Биш Шели – английски поет, представител на романтизма. Той е роден на 4 август 1792 г. Произхожда от аристократично семейство. На 12 години постъпва в Итънския колеж, където се обучават деца на аристократи. В Итън изучава латински, гръцки, нови езици, философия, запознава се със съчиненията на – Т. Пейн, У. Тон и др., произведенията на Ж. Ж. Русо, Хелвеций, Дидро. През 1810 г. постъпва в Оксфордския университет. Издава сборник с антимонархически стихотворения “Записки на цареубийците” (1810 г.) и памфлета “Необходимост от атеизъм”. Изключен е от университета, заради своя радикализъм и атеизъм. През 1812 г. заминава за Ирландия. На следващата година издава поемата “Кралица Маб”. Той е автор на лирико-епическа поема “Юлиан и Мадало” (1818 г.). Умира на борда на яхтата, с която плава от Ливорно към Виареджо, застигната от буря в залива Специя. Лиричните си шедьоври създава в Италия – “Предателство” (1818 г.), “Облаче” (1818 г.), “Ода за западния вятър” (1819 г.), “Джен с китара” (1819 г.), “Ариета за музиката” (1820 г.), “Епипсихидион” (1820 г.), “Островче” (1821 г.). Пише лирическата драма “Освободеният Прометей” (1819 г.), трагедията “Ченчи” (1820 г.), историческа драма “Карл I” (1822 г.). Създава новия за английската поезия жанр масова песен, революционни оди, сатирически поеми: “Песента на англичанина”, “Маскарад на анархията” (1819 г.), “Свобода” (1819 г.), “Питър Бел III” (1820 г.) и др.; лирическата драма “Елада” (1821 г.), поемата в памет на Дж. Кийтс “Адонаис” (1821 г.), естетическия трактат “Защита на поезията” (1822 г., публ. 1840 г.) и др.

Френският крал Луи XVIII пристига в Париж, след като властта в страната отново е предадена от Виенския конгрес в ръцете на Бурбоните, а Наполеон Бонапарт е изпратен на заточение на остров Света Елена.

Американският щат Върмонт става първият, който отменя робството и дава избирателни права на мъжете, независимо от расата им. Също така е създадена и система за обществено образование. На 4 юни 1777 г. Съветът на Уиндзор решава щатът официално да се казва Върмонт, като впоследствие на 8 юли е приета и първата му конституция.

Умира Пьотър Михайлович Еропкин – руски архитект. Той е роден около 1698 г. В периода 1716 г.-1724 г. учи в Италия. От 1737 г. е главен архитект на Комисията за санктпетербургското строителство. Еропкин ръководи създаването на генерален план на Петербург, разработва проекти за планирането и застрояването на централните райони, дава идеята за трите главни лъчеви проспекта и разработва проекти за по-нататъшното развитие на града. Ръководи създаването на първата руска архитектурно-строителна инструкция (1737 г. –1741 г.), превежда на руски език отделни глави от произведението на А. Паладио „Четири книги за архитектурата“. Заедно с групата на А. П. Волински се обявява против държавния ред в Русия (1740 г.) и е екзекутиран.

В битката при Полтава армията на руския цар Петър I разбива войските на шведския крал Карл XII и на практика слага край на амбициите на Швеция да бъде сила номер едно в района на Централна и Източна Европа.

Умира Кристиан Хюйгенс – холандски механик, физик и математик, създател на вълновата теория на светлината. Първият чуждестранен член на Лондонското Кралско дружество от 1663 г. Той е роден на 14 април 1629 г. в Хага. Учи право и математика в Лайден и Бреда. На 22-годишна възраст публикува труда си за определяне дължината на окръжност, елипса и хипербола. През 1654 г. издава съчинение “За определянето на дължината на окръжност”, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра й (изчисление на числото р). Публикува математически трактати върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др., работи и върху теорията на вероятностите. Заедно с Р. Хук установява постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата. Усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността й и отстранява хроматичната аберация. През 1655 г. открива спътника на планетата Сатурн Титан, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението “Системата на Сатурн” (1659 г.), където е направено първото описание на мъглявина в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс. Изобретява първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм през 1658 г. През 1665 г. след основаването на Френската академия на науките е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 г. до 1681 г. През 1680 г. работи върху създаването на “планетна машина” (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Работи върху проблеми на оптиката, през 1681-1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му “Трактат за светлината” (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението “За причините на теглото”, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане. В последния си трактат – “Космотеорос” (1698 г.), издаден посмъртно, авторът разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост.

Кралят на Англия Чарлз Втори основава американската колония Роуд Айлънд. Колонията получава кралска харта, която постановява пълна религиозна свобода в Роуд Айлънд. По-късно тя става основа за религиозните постановления в американската конституция. Това е една от първите колонии, които получават автономия от Англия, като е една от последните 13 колонии, които ратифицират Федералната конституция. През 1790 г. става американски щат.

Роден е Жан дьо Лафонтен – френски поет, автор на басни, трагедии, комедии, оди, послания, романи, епиграми, песни. Известно време учи право. Започва да пише сравнително късно. През 1654 г. публикува комедията „Евнух“ (плод на неговия прочит на Теренций). С помощта на влиятелния министър Фуке се премества на постоянно местожителство в Париж, където се сближава с Боало, Молиер и Расин. Там създава романа „Любовните приключения на Психея“ (1669 г.), „Стихотворни приказки и разкази“ (1665 г.), лирическата трагедия „Астрея“ (1691 г.), драматическата еклога „Климена“ (1658 г.), поемата „Адонис“ (1658 г.) и др.

Португалският мореплавател Вашку да Гама поема от Лисабон в търсене на път за Индия покрай южните брегове на Африка.

Вашку да Гама е е роден през 1469 г. Пръв стига до Индия по морски път (1497 – 1498), което оказва голямо влияние върху развитието на морската търговия и притока на колониални богатства към Европа. Извършва още две пътувания до Индия (1502 – 1503 и 1524). Вашку да Гама умира през 1524 г.

Според преданието – на 8 юли 951 г. е основан Париж. През 1951 г. на тази дата столицата на Франция празнува 2000 години от основаването си.

Париж е разположен на р. Сена, при вливането на р. Марна и р. Уаза в нея. Заедно с предградията си (Версай, Сен Дьони, Иври, Аржантьой, Дранси и др.) образува самостоятелен департамент с население около 10 000 000 жители. Париж е главен град на историческата област Ил дьо Франс. Градът е важен транспортен възел, икономически научен и културен център на страната. Добре развити са машиностроенето промишленост, химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост и полиграфическата промишленост. През I в. пр. Хр. е основано селище на галското племе паризи. От Х в. е столица на франкското кралство. Запазени са многобройни архитектурни паметници от ХI-ХIХ в. Париж е известен с големите си булеварди, над 60 моста над Сена, катедрали и църкви. Забележителност на Париж, превърнала се в негова емблема и символ, е Айфеловата кула (300 м).

На този ден през 356 пр. Хр. е роден Александър III Македонски. Той е цар на древна Македония (от 336 г. пр. Хр.) и е един от най-великите пълководци и държавници на древността. Александър III Македонски е син на Филип II. Негов учител и възпитател е Аристотел (от 343 г. пр. Хр.). За пръв път Александър III Македонски проявява способностите си на пълководец в битката при Херонея (338 г. пр. Хр. ), с която завършва завладяването на Гърция от Македония. Македонски организира поход против съседните племена илирийци, тр***и, гети и др., които разбива и прави свои васали. През пролетта на 334 г. пр. Хр. гръко-македонската армия на Александър III преминава през Хелеспонт (съвременните Дарданели в Мала Азия) и започва война с Персия. За 2 години (334 г.-333 г. пр. Хр.) в битките при р. Граник и Иса Александър разбива персийските войски на цар Дарий III и овладява цялото източно крайбрежие на Средиземно море; завладява Египет и египетските жреци официално го признават за син на бог Амон Ра и фараон на Египет. От Египет Александър тръгва за Месопотамия, нанася решаващо поражение (1 октомври 331 г. пр. Хр.) на персийските войски. През 330 г. пр. Хр. Дарий III е убит от един от своите приближени. Александър III завладява персийската столица Вавилон, Суза, Персепол и Екбатана. Населението на подчинените от персите държави го приема като освободител. След гибелта на Дарий III се обявява за негов законен наследник. Александър III Македонски продължава похода си в Иран, Средна Азия и Индия. На завладяните територии организира и строи нови градове, което води до възникването на редица елински държави. Чрез походите си той разпространява елинската култура по целия известен в древността свят. Създава огромна империя, определя за нейна столица Вавилон. Александър III Македонски умира в периода на най-големия разцвет на държавата си на 3 юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон.