КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 7 МАРТ

2019 г.

Президентът Румен Радев издава указ за награждаване на Владимир Пантелеев Зарев с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

2019 г.

Конституционният съд (КС) единодушно отменя текстовете в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се забранява на пенсионерите да работят в администрацията. Решението е взето с 11 гласа, тъй като отсъства конституционният съдия Георги Ангелов.

2018 г.

Австралия и Източен Тимор подписват договор за постоянна морска граница в Тиморско море, с което се прекратява десетгодишен спор за правата върху морските запаси от нефт и газ.

2018 г.

Гражданите на Сиера Леоне се отправят към урните, за да направят избора си за президент. Това са първите президентски избори в света, които се управляват от блокчейн технология. Технологията, създадена от компанията Agora, архивира гласовете на анонимен принцип в регистър, като по този начин осигурява моментален достъп до изборните резултати.

2017 г.

Умира Ханс Дехмелт (94 г.), германски физик. Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г., за разработения заедно с Волфганг Паул йонен капан.

2017 г.

Съединените щати започват да разполагат в Южна Корея системата за противоракетна отбрана в терминалната зона за високи надморски височини (THAAD).

2017 г.

Уикилийкс публикува хиляди документи, които твърдят, че предоставя подробности за софтуера за наблюдение, използван от Централното разузнавателно управление на САЩ.

2016 г.

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска в понеделник депутатския имунитет на Илия Илиев заради разследване, което го уличава в източването на над 3 млн. лева от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) между 2007 и 2009 г.

2016 г.

Умира Реймънд Томлинсън – американски програмист, създател на съвременната електронна поща.

2015 г.

САЩ отлагат програмата за изпращане на военни консултанти в Украйна изчаквайки изпълнението на минските договорености. Американският конгрес изпраща в Украйна до 2017 г. въоръжение за един милиард долара.

2014  – откриване на XI Зимни параолимпийски игри в Сочи , Русия .

2013 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Иван Абаджиев „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“

2013 г.

Съдът на Милано осъжда Силвио Берлускони на една година затвор.

2012 г.

Централната избирателна комисия на Руската Федерация обявява окончателните резултати на президентските избори признавайки Владимир Путин за държавен глава.

2012 г.

В Белиз се провеждат парламентарни избори, които са спечелени от Обединената Демократическа партия с 50,37% от общият брой на гласовете.

2009 г.

Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.

2008 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Йеньо Фаллер „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-унгарските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2007 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Ив Сен-Жур „за развитието и укрепването на българо-френските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2005 г.

Умира Иван Пръмов, български политик.
Роден е през 1921 г. в село Войнягово, Карловско. През 1936 г. става член на Работническия младежки съюз, а от 1939 г. влиза в ръководството на неговата околийска организация в Карлово.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. става партизанин във Втора средногорска бригада „Васил Левски“ и е осъден задочно на 15 год. затвор по Закона за защита на държавата.
Завършва Агрономическия факултет на Софийския университет (1948) и започва работа в Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж (1948-1951). Първи секретар е на Околийския комитет на БКП в Карлово (1951-1952) и секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1952-1954).
През 1953 г. лично нарежда милицията да разстреля участниците в първата стачка на работници по време на комунистическия режим, вдигната от трудещите се в Тютюневата фабрика в Пловдив, при което са убити поне 3 души (точният им брой остава неизвестен), а над 50 са ранени.
Заместник-министър (1954), а от 1957 г. – министър на земеделието и горите в правителството на Антон Югов. Следващите му длъжности са секретар на ЦК на БКП (1963-1978), председател на Централния кооперативен съюз (1978-1986) и посланик във Варшава (1986-1988). От 1958 до 1990 г. е народен представител.

2003 г.

На тази дата се извършва покушение над Илия Павлов, български бизнесмен, основател на „Мултигруп“. Подбудителите и извършителят на това убийство остават неразкрити.
През ноември 2002 г. полското списание „Wprost“ оценява неговото състояние на 1,5 милиарда долара.

2002 г.

Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.

2002 г.

Умира Цвятко Анев, български генерал.
Цвятко Анев е роден на 18 декември 1911 г. в село Столник.
След Деветосептемврийския преврат е офицер от армията, генерал-майор и комендант на Софийския гарнизон. През 1965 г. е един от организаторите на опита за отстраняване на Тодор Живков заедно с Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев. На 8 април е арестуван, без да окаже съпротива и е осъден на осем години затвор.
На 15 юни 1990 г., заедно с всички останали осъдени е реабилитиран.

1999 г.

Умира Стенли Кубрик – американски сценарист, режисьор и продуцент. Роден е на 26 юли 1928 г. в Ню Йорк. Работи като фотожурналист в сп. “Лук”. През периода 1950-1952 г. създава документалните филми – “Денят на боя” и “Летящото падане”. Следват филмите “Страх и желание” (1953 г.),“Целувка на убиец” (1955 г.) и “Убийството” (1956 г.). Световна известност му донася антивоенната сага “Пътеки на славата” (1957 г.). Повечето от филмите му са екранизации на известни литературни произведения. От 1962 г. работи във Великобритания, където се снимат неговите филми “Спартак” (1960 г.) и “Лолита” (1962 г.), “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба” (1963 г.), “Космическа одисея: 2001” (1968 г.), “Механичен портокал” (1971 г.), “Бари Линдън” (1975 г.), “Сияние” (1980 г.), “Металната куртка” (1987 г.), “Al” (1994 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.).

1996 г.

Формиран е първият демократично избран палестински парламент.

1989 г.

Провежда се Осми (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти. В доклада си Боян Трайков обръща внимание на „забранените зони“, които се заобикалят.
Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти. Създаден на 20 октомври 1955 г. Продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 членове и 161 дружества. Най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България. Първи председател – П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международна организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. Председател на УС е Милен Вълков (от 2002 г.). Издания на СБЖ – в-к “Поглед” (1930 г.) и сп. “Бълг. журналист” (1959 г.-1994 г.).

1989 г.

Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.

1968 г.

На 6 и 7 март в София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам.
По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1966 г.

Френският президент Шарл Де Гол обявява за намерението Франция да напусне НАТО. Шарл Де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Роден е на 22 ноември 1890 г. в Лил, Франция. В периода 1944 – 1946 г. е генерален Председател на временното правителство на Франция. От юни до декември 1958 г. е министър – председател. По време на Първата световна война е бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. През юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир, Франция комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г. Шарл Де Гол умира през 1970 г.

1965 г.

За първи път в Канада в римските католически църкви са извършени богослужения на английски език.

1960 г.

На погребението на загиналите при взривяването на кораба “Кувър” пътници, Фидел Кастро произнася фразата “Ще победим!” (“Венсеремос!”), превърнала се в лозунг на латиноамериканските революционери.
Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

1956 г.

Умира Петко Атанасов – български драматичен артист и режисьор. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив. Участва в трупата на Матей Икономов. От 1914 г. е артист в Народния театър в София. Сред популярните му роли са : Бобчински (в „Ревизор“), Луц (в „Стария Хайделберг“), Кулигин (в „Три сестри“), Лоран Кастел (в „Топаз“) и др.

1955 г.

Умира Георги Бончев – български геолог. Роден е на 6 август 1866 г. в Жеравна. През 1893 г. завършва с докторат природни науки в Загребския университет. От 1905 г. е професор в Софийския университет, където основава катедрата по минералогия и петрография. Основател и пръв директор е на геологическия институт при БАН. Автор на повече от 140 научни труда и множество монографии, сред които : „Принос към петрографията на Западните Родопи“ (1902 г.), „Принос към петрографията на Сърнена гора“ (1903 г.), „Петрографска обиколка в Средна и Сърнена гора“ (1907 г.), „Петрографски обиколки в България“ (1909 г.), „Петрография“ (1928 г.), „Минералите в България“ (1923 г.), „Обща минералогия“ (1929 г.) и др.

1947 г.

Възстановени са дипломатическите отношения с Австрия.
Дипломатически отношения между България и Република Австрия се установяват през май 1919 г. След присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. те се прекъсват, а на 7 март 1947 г. се възобновяват на ниво легации. През юни 1963 г., след подписване на споразумението за уреждане на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг посолства.

1946 г.

Изпратени са съветски ноти до правителствата на САЩ и Великобритания с обвинения, че двете страни са нарушили Московското решение и че насърчават опозицията в България да му се противопостави.

1946 г.

Родена е Жужа Конц – унгарска естрадна изпълнителка. Завършва право в Будапеща. Дебютира в телевизията през 1962 г. Концертна дейност започва през 1964 г. с група “Метро”. Работи съвместно с “Омега” и “Илейш” до 1973 г. По-голяма част от песните й са дело на Левенте Сьорени и Януш Броди (“Илейш”), които през 1973 г. създават група “Фонограф”. С тази група певицата работи до 1979 г.и записва 6 албума. Прави записи със собствената си група “Корал”, концертира с “Бергенди”. Участва в редици престижни международни фестивали. Има издадени повече от 15 албума. Удостоена е с най-високата музикална награда на Унгария “Ференц Лист”.

1945 г.

Американската 9. бронирана дивизия завладява и преминава през ключовия мост над Рина в Ремаген, Германия, което спомага за съкращаването на Втората световна война.

1945 г.

На Дравския участък хитлеристкото командване в 01:00 ч въвежда и 104-а пехотна дивизия. На Западния участък 3-и корпус насочва усилията на 10-а и 12-а пехотна дивизия в района на Къдаркут.
Дравската отбранителна операция започва на 6 март. На тази дата немската армия форсира река Драва в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от железопътната линия на село Дони Михоляц област Харкан в района за отбрана на 3-та дружина от 11-и пехотен полк на 3-та пехотна дивизия. По същото време тя форсира реката и в района южно от чифлика Попа и към гората южно от чифлика Тормащелек, където са разположени 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Противникът прави опит за преминаване на реката на още две места в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-та пехотна дивизия. Към 9.00 часа командирът на 4-и корпус разполага с достатъчно данни за размерите на противниковия плацдарм и се убеждава, че 3-та и 11-а пехотна дивизия няма да могат да отблъснат атаката със собствени сили. След като се разбира, че командването на противниковия 91-ви армейски корпус е насочило главния удар в направление на село Дони Михоляц, командирът на корпуса решава с концентрична контраатака на корпусните резерви – 24-и и 29-и пехотен полк – да спре настъплението. Същевременно няколко часа след форсирането на река Драва противникът преминава в настъпление и на западния участък. Неговата 2-ра танкова армия след едночасова артилерийска подготовка настъпва в полосата на 57-а съветска армия, нанасяйки главния си удар в направление на село Нагбайом, Каповарш. На фронта на село Нагбайом и село Куташ тя настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия, и с една дивизия във втори ешелон. С цената на големи жертви е пробита отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия между село Нагбайом и село Куташ. Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-и стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон (113-а стрелкова дивизия) в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ, да разгроми вклинилия се противник и да възстанови целостта на отбраната. За увеличаване силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия. В съответствие с планираното взаимодействие с 57-а съветска армия командващият Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение, да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64-и стрелкови корпус. Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15.30 ч. след 15 минутен артилерийски удар по противника. В първи ешелон настъпват 1-ва и 2-ра дружина, а във втори – 3-а дружина. След кратко разузнаване полкът настъпва стремително. Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява. Командирът на полка въвежда втория ешелон. Към 19.30 ч. полкът изпълнява поставената му задача, като овладява линията село Яко – железопътната линия Капошвар – Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъсване на противника. Отбранителните действия на 7 март се състоят в това, че командирът на 64-и стрелкови корпус прегрупира силите си на най-вероятните направления за настъпление на противника, като заповядва 113-а стрелкова дивизия да отбранява главното направление село Нагберек, село Нагшари, село Кишкорпад, село Капошвар, а 299-а стрелкова дивизия заедно с 31-ви пехотен полк – направлението село Куташ, село Чьокьой, село Кадаркут. Сутринта на 7 март противникът настъпва, като нанася силен удар в направление на село Кишкорпад, село Капошвар. Срещу 31-ви полк немците настъпват с един пехотен полк, но атаката им е отбита и те се оттеглят на изходното си положение, като губят около 350 убити и ранени.На 10 март противникът започва атаката си в участъка на 31-ви пехотен полк в 12 ч. в три вериги. Първите две, понесли значителни загуби от огъня на българските войници, са заставени да залегнат на стотина крачки от предния край на отбраната на полка. На тесен участък противникът успява да проникне в първата траншея на 2-ра пехотна дружина, командвана от майор Борис Михайлов. Към 13:30 ч., подкрепен от свежи сили, той успява да се вклини между 1-ва и 2-ра дружина, но е контраатакуван и отхвърлен. С нови сили, поддържани от танкове и щурмови оръдия, немците отново атакуват в стика между двете дружини. Към 16 ч. противникови танкове и пехота излизат в тила на 1-ва и 2-ра дружина. Командирите им, оценили тежката обстановка, вземат решение да ги изтеглят на по-изгодна линия. В резултат на ефикасния огън на съветската и българска артилерия и на поддръжката на 32-и пехотен полк настъплението е спряно. На 10 март 31-ви пехотен полк губи 371 бойци и офицери. По сведения на пленници противникът е дал около 700 убити и 1500 ранени. Вечерта на 10 март 31-ви пехотен полк заема северозападната окрайнина на с. Чьокьой.
В боевете при река Драва противникът губи 4395 убити офицери и войници. От Първа българска армия са убити 1418.

1941 г.

Роден е Симеон Хаджикосев – български литературовед и критик. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1969 г. до 1971 г. работи като редактор в издателство “Народна младеж”. Редактор е още на алманах “Дружба” (1971-1972 г.), вестник “Литературен фронт” (1972 г.), списание “Септември” (1973-1974 г.). От 1974 г. до 1975 г. работи в издателство “Български писател”. В периода 1975 – 1979 г. е директор на Центъра за литературна информация при СБП. Защитава дисертация на тема “Идейно-естетическото развитие в творчеството на Елин Пелин” през 1971 г. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература във Филологическия факултет на СУ от 1972 г. В продължение на две години (1978-1980 г. ) е лектор по българска литература в Лионския университет. Автор е на критическите творби: “Поезия, проза, критика” (1971 г.), “Проза и време” (1972 г.), “Българският символизъм и европейският модернизъм” (1974г.), “Патриотизъм, партийност, творческо вдъхновение” (1975 г.), “От Данте до Елюар” (1976 г.), “Критически пристрастия” (1977 г.), “През погледа на критика” (1978 г.), “Българския символизъм” (1979 г.), “Молиер” (1979 г.), “Завръщане при детството” (1980 г.), “Критически делници” (1980 г.), “Отблизо и далеч” (1982 г.), “Критически писма” (1984 г.), “Сред незабравими страници” (1985 г.), “Ран Босилек” (1985 г.), “Шекспир. Творчески портрет” (1985 г.), “Вечното в преходността” (1987 г.), “Вълшебният свят на детството” (1989 г.), “Провансалската лирика и средновековна европейска поезия” (1991 г.), “Две пълни шепи с труд. Из законите на конформиста” (1991 г.), “Класическо, т.е. съвременно” (1992 г.), “Сред шедьоврите на западно-европейската литература” (1992 г.) и др.

1936 г.

Адолф Хитлер нарушава Версайския договор, нахлувайки с войската си в областта Рур. Версайският мирен договор е първият от 5-те договора, които слагат край на Първата световна война. Подписан е на 28 юни 1919 г. във Версай между страните от Съглашението и Германия. След него са подписани Сенжерменският (с Австрия), Трианонският (с Унгария), Ньойският (с България) и Севърският (с Турция) договори. Версайският мирен договор отнема от Германия и дава на Франция провинциите Елзас и Лотарингия, на Полша – Познанска област и западната част на Източна Прусия; установява плебисцит за съдбата на древните германски земи – Саарската област, Шлезвиг, Горна Силезия и др. Той отнема от Германия гр. Данциг и Мемел, като ги превръща в свободни пристанища. Германия е разоръжена и заставена да плаща репарации. Версайският мирен договор влиза в сила от 10 януари 1920 г., след като е ратифициран от Германия и от Великобритания, Франция, Италия и Япония. Във Версайския договор се появяват за пръв път и клаузите за учредяването на Обществото на народите.

1932 г.

Умира Аристид Бриан – френски политик. За периода 1906 – 1931 г. 25 пъти е избиран за министър на Франция, 11 от които министър-председател. Един от основателите и Генералния секретариат на Френската социалистическа партия (1901 г.). Работи усилено за разпространяването на идеята за мира след Първата световна война. През 1926 г. Получава Нобелова награда за мир.

1932 г.

Умира Петрана Тихова Обретенова – българска революционерка. Ушива 2 бойни знамена, първото от които е за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозагорското въстание знамето е предадено на Ботевата чета. Второто знаме е ушито за четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода. По време на Руско – турската война е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка и телеграфистка. Завещава къщата си на девическата гимназия в Русе.

1918 г.

ХVІІ ОНС със закон продължава мандата си с една година. Изборите за XVII ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция, която получава 129 от 245 депутатски места, за БЗНС са отредени 51 места. Останалите места са разпределени, както следва: демократи – 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) – 11, БРСДП (ш. с.) – 10, народняци – 9, радикалдемократи – 5, прогресивнолиберали – 2.
Откриването на XVII ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран либералът Д. Вачов. Седемнадесетото ОНС е разпуснато с царски указ на 15 април 1919 г.

1915 г.

Роден е Жак Шабан –Делмас (истинска фамилия Делмас) – френски политик. От 1935 г. работи като журналист. През Втората световна война (1939-1945 г.) е участник в Съпротивата. От 1946 г. е депутат в Националното събрание. Един от ръководителите на Партията за обединение на френския народ и партията “Обединение в защита на републиката”. През 1954-1957 г. заема различни министерски постове; министър на национална отбрана (1957-1958 г.). Председател на Национално събрание (1958-1960 г.). Министър-председател (1969-1972 г.); прокарва програма за създаване на “ново общество”. Ген. инспектор на финансите (1973 г.).

1915 г.

Приет е Закон за стопански грижи и обществена предвидливост. В комитетите по прилагането му (15 март – 1 август) влизат представители на държавата, търговците, житарите и мелничарите.

1913 г.

В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзници е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западноевропейските Велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските страни-съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1911 г.

Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от XIV ОНС. С измененията се предвижда: създаване на Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите, узаконяване на царската титла на българския монарх и други промени.
Изборите за XIV ОНС са проведени на 25 май 1908 г. Спечелени са от управляващата Демократическа партия, на която са предоставени 166 от 203 места. Откриването на XIV ОНС се състои на 15 юни 1908 г. За председател е избран Христо Славейков, който на 15 октомври 1910 г. е заменен от д-р Петър Ораховац.

1910 г.

От 7 до 15 март с цел подобряване на отношенията с Високата порта Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов са на посещение в Цариград.

1908 г.

Родена е Ана Маняни – италианска актриса. Учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия”. В киното дебютира през 1933 г. с филма “Сляпата от Соренто”. През 1941 г. изпълнява главна роля във филма на Виторио де Сика -“Ученичката Тереза”. През 1945 г. се снима в “Рим – открит град” на Роселини. Играе във филмите “Любов” (1948 г. ) на Роселини, “Земята трепери” (1948 г. ) на Висконти, “Най-красивата” (1951 г.), “Златната карета” (1953 г.) на Реноар, “Татуираната роза” (1955 г., награден с “Оскар”), “Сестра Летиция” (1957 г.), “Дивият вятър” (1958 г. ), “Ад сред града” (1959 г.). Голям успех постига във филма на Пазолини “Мама Рома” (1962 г.). През 60-те години се снима в Холивуд – “Бегълците” (1960 г.), “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), работи и в телевизията – “Три жени” (1971 г.). За последен път се появява на екран, играейки себе си в “Рим” (1972 г. ) на Ф. Фелини. Умира на 26 септември 1973 г. в Рим.

1906 г.

Обнародван е Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване.

1906 г.

Подаден е иск срещу универсалния наследник на Евлогий Георгиев – Иван Ев. Гешов. На 24 януари 1906 г. по предложение на наследниците на Евлогий Георгиев от 8 декември 1905 г. ХІІІ ОНС взема решение правителството да заведе дело срещу универсалния наследник Иван Ев. Гешов. Делото започва на 28 юни 1907г., а от 28 ноември се гледа от Софийския апелативен съд, който постановява на 4 декември, че българските съдилища не са компетентни по него и то е прекратено. Решението е потвърдено от Върховния касационен съд на 9 юни 1908 г.

1904 г.

По нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Анастасио Папулас и Александрос Контулис, влиза в Югозападна Македония. Между 18 юли и 3 август същата година кап. Павлос Мелас (на снимката) провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври. На 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.

1903 г.

Роден е Михаил Александрович Леонтович – руски физик-теоретик. Завършва Московския университет (1923 г.). Създател е на научна школа по радиофизика и физика на плазмата. Член на АН на СССР (1946 г.). Автор е на научни трудове по статична физика, разпространение на радиовълните, теория на антените.

1893 г.

В Пазарджик е роден Райко Алексиев (1893 – 1944) – хуморист, художник, писател, публицист и издател. Алексиев е роден в семейството на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. и до края на годината организира още пет. Участва в Първата световна война като военен художник.
Редактира сп. „Българан” (заедно с А. Божинов и Д. Подвързачов), сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, „Литературен глас”, „Зора”, „Мир”, „Барабан”. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение. Най-често подписва творбите си с псевдонимите Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.
Председател на Съюза на Дружествата на художниците.
Създава седмичника в. „Щурец” (1932). Сам рисува всички карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри в него, занимава се и с разпространяването. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. с тираж от 50 000 през всичките 12 години. По този начин заема челно място сред родните печатни издания. Сред редовните сътрудници на вестника са Елин Пелин, Добри Немиров, Матвей Вълев, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Чудомир.
Райко Алексиев е автор на няколко хумористични книги („Жалостиви случки”, 1929; „Генчо Завалията”, 1933-34; „Клюката”, 1935; „Хорски уста”, 1937 ; „Хумористична история на българите”, 1937 и др.). Героите му Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, Нане-Гето, отец Тарапонтий се превръщат в нарицателни.
Арестуван е на 10. 09. 1944 г. в Писателското кафене на ул. „Цар Освободител”, изтезаван и пребит до смърт на 18. 11. 1944 г. Посмъртно осъден от Народния съд през 1945 г. в Дело № 6 – Делото на интелектуалците. По него са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, между тях и някои вече умъртвени, а за свидетели са привлечени 145 техни колеги. Реалибитиран през 1989 г.

1891 г.

Умира Франц (Франьо) Миклошич – словенски и австрийски езиковед. Академик във Виенската АН (1851 г.). Завършва университета в Грац. Един от най-бележитите филолози на ХIХ в. Професор по философия в гр. Грац (1837 г.). Завършва право във Виена, но под влиянието на Копитар започва да изучава славянска филология. През 1848 г. става професор по славянска филология във Виенския университет; ръководи катедрата до 1885 г. Автор е на много съчинения, писани на латински и немски език. Основен труд: “Сравнителна граматика на славянските езици” (т. 1-4, 1852 г.-1875 г.). Франц (Франьо) Миклошич е роден на 20 ноември 1813 г.

1876 г.

Американският изобретател Александър Бел получава патент №174 465 за изобретението си – телефона.
Александър Бел е американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. Изобретява телефона (1876 г.), фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона.

1875 г.

Роден е Морис Равел – френски композитор, представител на импресионизма. Възпитаник е на Парижката консерватория. Автор е на опери („Испански час“, 1907 г.; „Детето и чудесата“, 1925 г.); на балети („Аделаида, или Езикът на цветовете“, 1911 г.; „Дафнис и Хлоя“, 1912 г.; „Моята майка гъсарката“, 1908 г. ), на инструментални творби „Алборада“ (1905 г.); „Испанска рапсодия“ (1907 г.), „Циганка“ (1924 г.), „Болеро“ (1927 г.) и др.

1858 г.

Георги Раковски се установява в Одеса, където се занимава със събирателска и научна дейност. Събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1859 г. издава само едно от подготвените си съчинения – “Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.”.
Георги Стойков Раковски е идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове. Той е автор на поемата “Горски пътник”, стихотворенията “Постъп български”, “Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лето 1853”, “Спомен месторождения”, “Възпомянание старобългарско на развалини старославнаго града Червеновода близ Рухчука”, статиите “Пиршество на турски велможи”, “Известие”, “ Граждански обзор”, “Позив към Българите за въстание”, ”Позив към родолюбци Българи за освобождение Българии”, ”План за освобождението на България” и др.

1850 г.

Роден е Георг Ледебур – германски политик и общественик. Ледебур по професия е адвокат. Той е един от основателите и лидерите на Независимата социалдемократическа партия на Германия (НСДПГ) през 1917 г. През 1918 г. участва в Ноемврийската революция. В началото на 20-те години е противник на обединението на НСДПГ с комунистите. През 30-те години насочва усилията си за обединение на социалдемократи и комунисти в единен фронт против фашизма.

1850 г.

Роден е Томаш Гариг Масарик – чехословашки социолог и държавник. Президент на Чехословакия (1918-1935 г.). Следва във Виенския и Лайпцигския университети. Д-р по философия (1876 г.). Ръководител е на Либералната чешка народна партия, а по-късно – на Прогресистката партия. Философ позитивист. Умира на 14 септември 1937 г.

1846 г.

Роден е Карл Вернер – датски лингвист. Автор на т. нар. закон на Вернер, който обяснява редуванията на звучни и беззвучни консонанти в германски езици като отражение на по-ранното свободно ударение, характерно за тези езици, предшественик на силното ударение на корена.

1814 г.

Състои се битката при Краон като резултат френските сили под командването на Наполеон Бонапарт побеждават руските и пруските, командвани от генерал Блюшер .
Маршал Блуше се възстановява след по-ранните си неуспехи по-бързо, отколкото Наполеон Бонапарт се надява, и впоследствие френският император е принуден да насочи атаките си срещу фелдмаршал Шварценберг обратно срещу пруския командващ. Движейки се с бързина и агресия, французите изтласкват съюзниците отвъд река Об и докато Блуше планира контраатаката си с 85 000 души, наброяващите 37 000 души сили на Бонапарт атакуват. Целта на Наполеон е да закове на едно място съюзниците и да пусне Маршал Ней, командващ смесена войска, атакуваща по фланговете тежката кавалерия. Координацията на французите е лошо поставена във времето и не само, че Ней претърпява големи загуби, но и съюзниците успяват да се измъкнат от неудобна ситуация. Краон коства на Блуше 5000 жертви, а на Наполеон – около 5400.

1799 г.

Роден е Франтишек Ладислав Челаковски – чешки поет и славяновед. В поетическата и научната си дейност се въодушевява от идеите на славянската задружност и от чешкото и славянското народно творчество. Издава: “Славянски народни песни” (3 т., 1822 г., 1825 г., 1827 г.), “Мъдрословието на славянския народ в пословици” (1852 г.), “Отглас от руски песни” (1829 г.) – преобладават епични песни, и “Отглас от чешки песни” (1839 г.) – лирични песни. Създава в чешката поезия традиция за творчество в народния дух и на високо художествено равнище. Проявява интерес и към българското народно творчество – печата и превежда български народни песни.

1785 г.

Роден е Александро Манзони – италиански писател, представител на романтизма. Творчество с нравствено-патриотична насоченост. Автор е на исторически роман “Годениците” – за живота на Ломбардия през XVII в.; на историческа трагедия в стихове “Граф Карманьола”. Умира на 22 май 1873 г.

1774 г.

Поради борбата с революционното движение в Америка Великобритания обявява пристанище Бостън за закрито за търговия.

1657 г.

Френският крал Луи XIV забранява продажбата на алкохол на индианците в Америка.
Луи XIV e крал на Франция от 1643 до 1715 г. Син е на Луи ХIII и Ана Австрийска. Наследява баща си петгодишен, под регентството на майка си и при първия министър кардинал Мазарини, който продължава политиката на Ришельо. През 1661 г. Луи XIV поема властта и в продължение на 54 години управлява. Той възстановява реда в държавните финанси, покровителства земеделието, насърчава индустрията, търговията, обществените предприятия и флота. Преустройва армията и укрепва границите на държавата. Кралят съумява да подчини на волята си благородниците, парламента, буржоазията, дори духовенството. Води няколко войни, които допринасят за славата на Франция, но и я изтощават. Управлението му е период на развитие на литературата и изкуствата. Във „века на Луи ХIV“ творят Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и Боало, Ла Брюер и Ларошфуко, Паскал, Пусен, Льо Лорен, Льо Брьон и др.

1573 г.

Сключен е Константинополския договор, според който Венеция признава суверенитета на Турция над Кипър.

1530 г.

Римският папа отказва на английския крал Хенри VIII да потвърди развода му с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн, което подтиква краля да се провъзгласи за глава на английската църква.
Хенри VIII е втори английски крал (от 1509 г.), от дин. Тюдори; един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Хенри VIII има шест брака. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английска (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.

1274 г.

Умира Св. Тома Аквински – средновековен философ и теолог; монах доминиканец. В труда си “Summa Theologica” прави интерпретация на учението на Аристотел и на идеите на ранното Християнство. Теологията Тома Аквински определя като строга наука. Формулира доктрината за справедливата цена, допуска оценяването на интереса. Философските му търсения са свързани с намиране на доказателство за битието на Бога. Определя Бога като безусловна безкрайност. Умира на път за Лион, където е свикан Вселенския събор. Канонизиран за светец от Католическата църква през 1323 г.

161 г.

За император на Рим е избран Марк Аврелий, наричан още императора-философ. При неговото управление Римската империя бележи най-голям възход.
Марк Аврелий е роден през 121 г. в семейството на Апиите. Израства двора на император Адриан. Осиновен е от наследника на Адриан – император Антоний Пий. Марк Аврелий воюва с германското племе маркомани; възстановява римския протекторат над Армения; завладява Месопотамия. През 176 г. провъзгласява сина си Комод за съимператор. Автор е на съчинения в 12 тома “Към себе си”. Умира от чума през 180 г.