КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1456 г. – Земетресение разрушава Неапол, загиват над 35 хиляди души 1812 г. – Наполеон изоставя армията си в Русия и се завръща в Париж 1902 г. – Под ръководството на изобретателя Гуилермо Маркони се осъществява първия трансатлантически радиосигнал 1916 г. – Части от Дунавската армия, включително и български подразделения влизат в столицата на Румъния – Букурещ 1936 г. – Приета е Конституцията на СССР, известна като Сталинската конституция 1945 г. – Пет американски самолета „Авенджър“ изчезват безследно в Бермудския триъгълник 1949 г. – Йерусалим е провъзгласен за столица на Израел

ПРАЗНИЦИ:

 

2020 г.  – японската сонда Hayabusa-2 достави почвени проби от астероида Ryugu на Земята .

2017 – Международният олимпийски комитет дисквалифицира Руския олимпийски комитет за допинг от руски спортисти на Зимните олимпийски игри през 2014 г.

2015 г. – Умира – Димитър Попов, български политик, юрист, министър-председател (*1927 г.)

2014 г.

Проведен е Първият изследователски тестов полет на космическия кораб на НАСА’s Орион. Той е изстрелян успешно в 12:05 ч. UTC и се приводнява в Тихия океан в 16:29 ч. след като извършва две орбити на Земята.

2014 г.

Китайският Върховен прокураторат на народа арестува бившия министър на обществената сигурност Чжоу Юнкан по обвинение в корупция и го изключва от Китайската комунистическа партия.

2013 г.


В Йоханесбург на 95-годишна възраст умира Нелсън Мандела. Роден е на 18.7.1918 г. – южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 – юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Роден е в семейството на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен (1940 г.) заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатската колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК; оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони (1952 г.); през 1953 г. е избран за президент на АНК в провинция Трансваал; през 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор; през 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 г., след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Мандела става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 1 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември 1991 г. подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическото насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата” (1965 г.), “Готов съм да умра” (1979 г.) и др.

2001 г.

СЕМ взема решение да прекрати мандата на генералната директорка на БНТ Лиляна Попова, тъй като не отговаря на новото изискване на закона – да е работила 5 години в институцията, която оглавява.
Лиляна Попова е родена на 17 май 1954 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Лиляна Попова е назначена за директор на БНТ на 22 септември 1999 г. През 1997 г. е била и генерален директор на БНР.

 

2001 г.

Правителството публикува “Бяла книга” за наследството от управлението на СДС.

 

1994 г.

Влиза в сила Договорът за ограничаване и съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1) между СССР и САЩ, подписан на 31 юли 1991 г. от президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш.

 

1979 г.

В Никарагуа е учреден специален трибунал за действията на лица подържащи режима на диктатора Сомоса.
През 1932 г. Анастасио Сомоса Гарсия заема длъжността началник на Националната гвардия. Президент е на Никарагуа (1936-1947 г., 1950-1956 г.). По време на диктаторското му управление са избити много патриоти, между които и националният герой на Никарагуа А. Сандино, разтурени са демократичните организации. Изпраща войски в помощ на диктаторския режим в Коста Рика (1948 г.) и организира интервенцията в Гватемала (1954 г.). През 1956 г. е смъртно ранен в резултат на извършено срещу него покушение.

 

1977 г.

С постановление на Министерския съвет в България се утвърждават новите “селищни системи”. Населените места в една селищна система съставляват една община, с действащ общински народен съвет.

 

1975 г.

Открит е студентският комплекс „Христо Ботев“ в София. Зала “Христо Ботев” е с обща площ 5450 кв. м. В нея се провеждат както спортни състезания, така и редица културни мероприятия.

 

1967 г.

Роден е Константин-Асен, княз Видински, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) – син на българския цар Симеон II. Завършва Френски лицей в Мадрид и “Бизнес администрация” в САЩ (1990 г.). Директор на банка “Ротшилд” в Мадрид. Женен за Мария Гарсия де ла Расиля-и-Гордасар, от която има 2 деца – Умберто и София.

 

1967 г.

Бенджамин Спок и Алън Гинсбърг са арестувани за участие в протестна демонстрация срещу войната във Виетнам.
През 1958 г. под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците им достига 550 000. След северновиетнамската офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г.

 

1966 г.

В Белград Тодор Живков разговаря с председателя на Съюза на югославските комунисти и с президента на Югославия Йосип Б. Тито. На срещата председателят на Съюза на комунистите в Македония Кръсте Цървенковски поставя въпроса за “македонското малцинство в България”, позовавайки се на преброяванията на населението от 1946 г. и 1956 г., когато е отчетено, че в България има македонци, а при преброяването през 1965 г. те вече са “изчезнали”. В отговор Живков му напомня за “изчезването” на българите от Македония и отново настоява учените да разработват обективно македонския въпрос.

 

1960 г.

Шестнадесет годишната датчанка Анет Тофт става дву-милионната емигрантка в Канада, след Втората световна война.

 

1950 г.

Роден е Асен Гешаков – български журналист. Завършва СУ, специалност журналистика. Редактор, коментатор и отговорен редактор в БНТ (1978-1991 г.). Кореспондент на БНТ в Москва (1998-1991 г.). Редактор в радио „Свободна Европа“ (1992 г.); завеждащ българската секция.

 

1949 г.

Йерусалим е провъзгласен за столица на Израел.
Йерусалим е град в Израел, на Юдейското плато, западно от Мъртво море. Определя се като „свещен град“ за християни, юдеи и мюсюлмани. Първите данни за съществуването на Йерусалим са от средата на II в. пр. Хр. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. След смъртта на цар Соломон политическото и религиозното значение на града запада. Разорен от асирийците, които опожаряват Соломоновия храм (587 пр. Хр.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир (към 536 пр. Хр.). По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Освободен от Макавеите през 68 пр. Хр., Йерусалим е завладян от Помпей, който поверява управлението му на Антипатор, чийто син Ирод Велики (414 пр. Хр.) издига и украсява Йерусалимския храм. Почти веднага след смъртта на Ирод Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. След въстание през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от Адриан (131 г.) и върху развалините му е създадена римската колония Елия. Константин Велики и източните императори издигат отново Йерусалим, но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие. Завладян от персите при Хозрой (614 г.), отвоюван от Хераклий (629 г.) и отново завладян от арабите при Омар (636 г.), Йерусалим е последователно под властта на Омаядите, Абасидите и Фатимидите. През 1099 г. го превземат и кръстоносците, но през 1187г. Саладин го завоюва отново. С малки изключения градът остава в ръцете на мюсюлманите до края на I-вата световна война. От 1920 до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948-1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).

 

1946 г.

Роден е Хосе Карерас – испански оперен певец, тенор. Ражда се в Каталуния. Оперният му дебют е на 11 години в Барселона. Карерас следва химия с намерението да продължи семейната традиция в козметичната индустрия, но не изоставя и оперното пеене. Печели първа награда в международен оперен певчески конкурс “Verdi Singing Competition” в Парма, Италия, което предначертава кариерата му. През 1971 г. Карерас дебютира като оперен певец в операта на Доницети “Мария Стюарт”; през 1972 г. изпълнява ролята на Пинкертон от операта “Мадам Бътерфлай” на Пучини в Ню Йорк; през 1974 г. дебютира на сцената “Метрополитън Опера” в ролята на Каварадоси от “Тоска” на Верди. През 1976 г. Карерас пее в “Реквием” от Дж. Верди в Залцбург по покана на Херберт фон Караян. Сътрудничеството между двамата е много резултатно. Карерас записва повече от 50 опери и 40 класически и популярни рецитали. През 1992 г. е музикален директор на церемонията по откриването на Летните олимпийски игри в Барселона. През същата година той публикува книгата “Автобиография”. Дискография: “Love is Jose Carreras” (1984 г.), “Sings Andrew Lloyd Weber” (1989 г.), “International Songs” (1990 г.), “Peter and the Wolf [in Spanish]” (1990 г.), “Zarzuela” (1991 г.), “Recital De Canciones” (1991 г.), “My Barcelona” (1992 г.), “Amigos Para Siempre: Friends for …” (1992 г.), “Mi Otro Perfil” (1993 г.), “Zarzuelas” (1994 г.), “Christmas with Carreras” (1995 г.), “Merry Christmas” (1995 г.), “Celebration of Christmas” (1996 г.), “Passion” (1996 г.), “My Romance” (1997 г.), “A Tribute to Operetta: A Franz Lehar Gala” (1998 г.), “Pure Passion” (1999 г.), “Love Songs from Spain” (2000 г.).

 

1945 г.

Пет американски самолета „Авенджър“ изчезват безследно в Бермудския триъгълник.

 

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939 г.–1945 г.) щабът на Първа българска армия пристига в Белград.

 

1941 г.

В хода на Втората световна война съветската армия започва контраофанзивата си при Москва.

 

1941 г.

Американският самолетоносач “Лексингтън” напуска базата на американските ВМС в Пърл Харбър, благодарение на което избягва японските бомбардировки от 7 декември.
Пърл Харбър е американска военноморска база, създадена в началото на ХХ в., разположена е на южния бряг на о-в Оаху, на 10 км западно от Хонолулу (Хавайските о-ви). На 7 декември 1941 г. Япония напада базата и с това започва Тихоокеанската кампания (1941-1945 г.). Към 7 декември 1941 г. там се намират основните сили на Тихоокеанския флот на САЩ, които включват 45 морски съда, 5 подводници, 9 минни заграждения и 24 спомагателни съда. Базата разполага с 394 самолета. Японското морско командване, подробно информирано за дислокацията на американските кораби в базата и за разположението на средствата за отбрана, разработва план за внезапно нападение. На 29 ноември 1941 г. японско авионосно съединение под командването на адмирал Ямамото Усироку излиза от залива Хитокапу (Курилските о-ви) и на 7 декември достига в район от 350 до 500 км северно от о-в Оаху. В близост се намират около 20 японски подводници. В продължение на 2 часа японските самолети нанасят ред последователни удари по американските кораби, летището и бреговата батарея. Боеготовността на базата е слаба, ПВО са неорганизирани, корабите и авиацията не са в готовност. В резултат на операцията са потопени 7 кораба, повредени са други 8, унищожени са 188 самолета. Загиват повече от 3 000 души. Загубите на японския флот възлизат на 21 самолета и 5 малки подводни лодки. На 8 декември 1941 г. САЩ и Великобритания обявяват война на Япония, с което се открива Тихоокеанския фронт.

 

1941 г.

Правителството на Австралия отменя изпращането на войски в Англия, поради надигащата се заплаха от военен конфликт с Япония.

 

1936 г.

Приета е Конституцията на СССР, известна като Сталинската конституция. Според нея, властта се предава в ръцете на Върховния съвет на СССР.

 

1933 г.

В САЩ официално е отменен “сухият режим”. Режимът е въведен през 1919 г. от президента Удроу Уилсън като следствие от протестантските му убеждения и забранява производството и продажбата на спиртни напитки.

 

1932 г.

Роден е Шелдън Лий Глашоу – американски физик теоретик. Един от авторите (заедно с А. Салам и С. Уайнбърг) на теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие, която предполага съществуването на 4 частици, носители на електрослабото взаимодействие – фотона и неизвестните тогава W+-, W– и Zo-частици, чието откриване (през 1983 г.) от К. Рубия потвърждава теорията. През 1965 г. Глашоу и Дж. Бьоркен предлагат да се въведе четвърти кварк (c-кварк) в кварковата теория на М. Гел-Ман. Носител е на Нобелова награда за физика за 1979 г., съвместно А. Салам и С. Уайнбърг.

 

1927 г.

Роден е Пумипон Адулядет – крал на Тайланд. Впоследствие този ден е обявен за Национален празник на страната. Кралство Тайланд (англ. Тhailand) е държава в Югоизточна Азия, на п-в Индокитай и Малака. Бреговете й се намират на юг от Сиамския залив и на югозапад от Андаманско море. Площ – 514 000 кв. км. Население – около 60 000 000 жители. (1996 г.). Съществуват 15 етнически общности таи. В страната живеят също и китайци, представители на мон-кхмерски, тибето-бирмански и други етнически групи. 95 % от наслението са будисти. Официален език е таи. Столицата е Банкок. Парична единица – бат. Административно деление е на 71 провинции. Страната е конституционна монархия.

 

1927 г.

Роден е Рангел Георгиев Игнатов – български писател, автор на разкази, романи, сценарии, пиеси. Завършва Народно военно артилерийско училище (1949 г.). Служи като офицер в Сливен, Грудово, Шумен. Работи като редактор в Държавното военно издателство (1953-1966 г.), директор на Театъра на народната армия (1971-1974 г.), заместник-главен редактор на в-к „Литературен фронт“ (от 1976 г.). Пише предимно върху исторически, военно-патриотични и нравствено-психологически теми. Сред известните му съчинения са: „Митьо от Равногоре“ (1954 г.), „Мечтата на Стоян“ (1956 г.), „Дълг“ (1957 г.), „Човешка голгота“ (1959 г.), „Късче небе за трима“ (1962 г.), „Сбогом, любов“ (1965 г.), „Страната, където слънцето не залязва“ (1967 г., в съавт. със Сл. Г. Караславов и Хр. Траянов), „В сянката на ливадите“ (1968 г.), „Неуловимият Шишко“ (1969 г.), „Съд на честта“ (ТВ пиеса, 1975 г.), „Сбогом, любов!“ (тв, 1976 г.), „За грош надежда“ (1977 г.), „Законодателят и Разпятието“ (драми, 1978 г.), „Големият жребий“ (1979 г.), „През бурята“ (1983 г.), „Сребърният ангел“ (1986 г. – нереализиран), „Зала 13“ (1987 г.), „Цитаделата от говори“ (1990 г.). В тв театър е автор на „Съд на честта“ (1975 г.) и „Разпятието“ (1976 г.), а „Зарево над Драва“ (1974 г., съвместно с П. Вежинов) е най-добрият му сценарий.

 

1927 г.

В Скопие започва процес срещу 20 студенти от различни университети на Сърбохърватското кралство, арестувани след провал в Македонската младежка тайна организация, създадена с цел да подпомага ВМРО в борбата за освобождение. Поради широкия отглас в чужбина смъртни присъди не са издадени. Студентите са осъдени на дългогодишна каторга при строг режим.

 

1926 г.

Умира Клод Моне – френски художник, един от създателите на импресионизма – названието произлиза от картината му „Импресия. Изгряващо слънце“ (1872 г., музей „Мармотан“ в Париж). Клод Моне е роден е през 1840 г. в Париж. Учи при Е. Боден, а през 1863 г. е в ателието на живописеца Ш. Глейра. Произведения: (“Закуска на тревата”, 1866 г.; “Камила”, 1866 г.; “Жени в градината”, 1867 г.; “Размишления”, 1874 г.). “Впечатления. Изгряващо слънце” (1873 г.), “Булевардът на капуцините в Париж” (1883 г.), “Гара Сен Лазар” (1877 г.) и др. През 90-те години на XIX век създава серия платна – вариации на един сюжетен мотив, предавайки различни светлинни състояния на деня и на годишните времена – „Руанската катедрала“, „Маково поле“, „Регата“, серия „Водни лилии“ и др. В последните год. от живота си рисува почти сляп.

 

1925 г.

Умира Владислав Станислав Реймонт – полски писател реалист. Роден е на 7 май 1867 г. в Кобеля Велке, до Лодз. Автор на реалистични новели, повести, романи. В произведенията си представя живота в Полша от началото на ХХ в. В романа му „Селяни“ (т. I-IV, 1904-1909 г.) са показани обществените и психологическите конфликти на полското село. В социалните романи „Комедиантка“ (1896 г.) и „Обетована земя“ (т. I-II, 1899 г.) показва градския живот и живота на интелигенцията. Автор е на историческия роман „Годината 1794“ (в 3 т., 1913-1918 г.) разказващ за драматичния край на независимата полска държава и за въстанието на Тадеуш Косцюшко. Носител е на Нобелова награда за литература от 1924 г. за романа „Селяни“.

 

1917 г.

В Киев е открита Украинската държавна академия по изкуствата.
Киев е столица на Украйна, административен център на Киевска област, намиращ се на десния бряг на р. Днепър. Важен търговски и транспортен център. Според преданието Киев е основан от Кий. Градът става известен към средата на IХ в., когато Рюриковият пълководец Асколд го освобождава от владичеството на хазарите. По-късно е присъединен към Новгородското княжество. През 882 г. е средище на княжество. Според преданието Владимир Велики приема в този град християнството заедно с цялата си войска. От 1037 до 1180 г. е столица на Русия. След това попада под различни владичества – на поляците (1205 г.), на Батухановите монголи (1239 г.), на литовците (1320 г.) и на кримските татари (1481 г.), които го разоряват. Завладян отново от поляците в началото на ХVI в. Става столица на Украйна, а от 1687 г. е отново в Русия.

 

1916 г.

Части от Дунавската армия, включително и български подразделения влизат в столицата на Румъния – Букурещ.
На 23 ноември 1916 г. Първа софийска дивизия и 12-а пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.
Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на р. Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Тази задача получава Дунавската армия която трябва да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а Германска, Сборната и 1-ва Пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части – общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Така превъзходството на Дунавската армия е значително. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. Още същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени освен първоешелонните съединения, още нашата 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ, форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово. На 1 декември 1916 г. части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния.

 

1912 г.

Създадено е Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев (на снимката), а по-късно – ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки – 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи.

 

1912 г.

Италия, Австро-Унгария и Германия подновяват Тройния съюз за срок от 6 години.
Тройният съюз се формира между 1879 г.-1882 г. между Германия, Австро-Унгария и Италия. Официално е провъзгласен през 1888 г. Тройният съюз поставя началото на военен блок начело с Германия. Противоречията между Тройния съюз и Антантата (военнополитически блок между Англия, Франция и Русия) довеждат до Първата световна война. През 1915 г. Италия излиза от Тройния съюз.

 

1904 г.

Руският флот е разгромен от японците при Порт Артур.
Порт Артур е китайско пристанище, чието ключово разположение контролира залива Лядоун. През 1894 г. е превзето от Япония, година по-късно е върнато отново на Китай. През 1868 г. е дадено под аренда на Русия и става основна руска военна база в Далечния изток. Руско–японската война започва с изненадващо нападение над Порт Артур през февруари 1904 г. Завзет е провлакът, който свързва полуострова с континента, и започва десетмесечна обсада на руския гарнизон, който капитулира след героична отбрана. От 1905 г. до 1945 г. Порт Артур е даден на японците, които го превръщат в своя военноморска база. След това пристанището се контролира от Съветския съюз. През 1955 г. е върнато на Китай.

 

1902 г.

Под ръководството на изобретателя Гуилермо Маркони се осъществява първия трансатлантически радиосигнал.
Гуилермо Маркони е италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. Заминава за Англия (юли 1896 г.), където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда отстояща на разстояние от 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация, а през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша.) През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. На 20 юли 1937 г. умира от инфаркт. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си за 2 минути.

 

1901 г.

Роден е Уолт Дисни ­ американски кинорежисьор, художник и аниматор, основател на едноименната филмова компания. Реформатор и новатор на американското анимационно кино, продължител на най-добрите традиции на комедийната школа на М. Сенет. От средата на 30-те години филмите му завладяват световния кинопазар и оказват влияние върху развитието на анимацията в много страни. Създава редица популярни герои (Мики Маус, Доналд Дък и др.), чиито образи са възпроизведени в открития през 1955 г. в Анахайм, щат Калифорния, увеселителен детски парк „Дисниленд“. Негови пълнометражни филми са: „Снежанка и седемте джуджета“, „Трите прасенца“, „Бамби“, „Алиса в страната на чудесата“, „101 далматинци“ и др. Има 29 награди „Оскар“.

 

1896 г.

Роден е Карл Фердинанд Кори – австрийско-американски биохимик, носител, заедно с Б. Усай, на Нобелова награда за физиология и медицина през 1947 г. Съвместно със съпругата си Гърти Тереза Кори изследва обмяната на въглехидратите. Обясняват биохимичните реакции на превръщането на глюкозата в гликоген и на гликогена в глюкоза (цикъл на Кори). Откриват глюкозо-1-фосфата (естер на Кори) и установяват ролята му в обмяната на въглехидратите.

 

1891 г.

Умира Педро II – вторият и последен император на Бразилия. Управлява страната от 1840 г., макар че формално е провъзгласен за император още през 1831 г. – ненавършил шест години. Управлението му се отличава с разцвет на бразилската икономика. През 1889 г. е свален от властта в резултат на военен преврат, след който страната е провъзгласена за република.

 

1890 г.

Роден е Никола Танев – български художник. Танев е роден в гр. Свищов. Учи в печатарско училище във Франция, завършва Академията за декоративни и изящни изкуства в Париж (1912 г.). Първата му самостоятелна изложба е в София през 1912 г. Има много изложби в различни европейски страни. Никола Танев е един от създателите и пръв ръководител на дружество „Родно изкуство“. По-късно се парализира в резултат, на което престава да рисува. Съпругата му записва спомените му и ги издава през 1983 г. Сред популярните му произведения са: „Мотив от Сена – Париж“ (1912), „Пазар в Карлово“ (1943), „Карловски двор“ (1943) и др.

 

1887 г.

Роден е Никола Арнаудов – български ботаник, анатом и физиолог. Завършва естествена история в Софийския университет, след което става асистент, доцент и професор (1925 г.) по обща ботаника и анатомия и физиология на растенията. Специализира ботаника в Мюнхен. Умира на 29 октомври 1961 г.

 

1883 г.

Третото Обикновено народно събрание на България приема Закон за изменение на Търновската конституция. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание. Законът е отменен през юли 1886 г.
Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи – монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г.

 

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) турски части завладяват с. Златарица.
През 1877 г. – 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875 г. – 1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

 

1876 г.

При пожар в Бруклинския театър в Ню Йорк загиват 295 души.

 

1872 г.

Американският кораб „Мария Селесте“ е открит в Атлантическия океан с непокътнат товар и без екипаж.

 

1870 г.

Умира Александър Дюма-баща – френски писател, автор на исторически драми, на историко-приключенски романи – „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“, „Граф Монте Кристо“. Преведени са на много езици.

 

1868 г.

Жителите на гр. Велес решават да се откажат от Цариградската патриаршия. Владиката Антим, грък по народност, не се съгласява с това решение и на другия ден българското духовенство извършва служба, по време на която името на патриарха не се споменава демонстративно. Така тази епархия се присъединява към българската църква начело с Иларион Макариополски в Цариград. По силата на ферман от февруари 1870 г. Велешката епархия е включена към Българската екзархия и през 1872 г. получава първия свой български митрополит – Генадий.

 

1867 г.

Роден е Юзеф Пилсудски ­ полски държавник, маршал, най-видната фигура в политическия живот на Полша между двете световни войни. През 1918 г. е ръководител на държавата и на армията на независима Полша. Установява авторитарен режим. Деец на дясното крило на Полската социалистическа партия. През май 1926 г. организира преврат и установява „санационен“ режим.

 

1864 г.

Роден е Сава Панайотов Савов – български офицер, генерал от пехотата (1935 г.). Завършва Военното училище в София (1885 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 22-ри пехотен Тракийски полк. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-та Пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Министър на войната (1918-1919 г.). Съветник на царя, народен представител. Умира на 10 април 1940 г. в София.

 

1856 г.

Роден е Димитър Мишев – български просветител и общественик. Завършва Габровската гимназия, след което работи като учител в Орхание (дн. Ботевград). През 1877 г. се премества в София и става преводач на софийския окръжен началник. След Освобождението учителства в редица градове – Лом, Видин, Сливен, Цариград. От 1895 г. до 1901 г. е избран за секретар на Българската екзархия в Цариград. Взема участие в редактирането на в. „Църковен вестник“, „Балкански сговор“, „Църковен архив“ и др. Депутат е в IV-то и в ХIV-то Обикновено народно събрание (1884–1886 г., 1908–1911 г.). Издава „Ръководство по български език“, „Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища“, „Обществена съвест“ и др.

 

1854 г.

Американецът Аарон Алън патентова сгъваемите театрални кресла.

 

1854 г.

В хода на Кримската война се води сражението под Инкерман между руските войски и съюзническата армия.
Кримската или Източна война е историческа война на Русия с коалицията на Великобритания, Франция, Турция и Сардиния. Засилването на експанзията на Великобритания и Франция за завладяване на нови пазари и колонии среща съпротивата на Русия, стремяща се да защити своите икономически и политически интереси по крайбрежието на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканите. Турция се стреми с помощта на съюзниците си да откъсне от Русия Крим и Кавказ. Използвайки религиозните спорове, Турция започва война срещу Русия (октомври 1853 г.). Обединеният англо-френски флот навлиза в Черно море и Русия обявява война на Великобритания и Франция (февруари 1854 г.). Русия участва в Кримската война с армия от 700 000 души, а нейните противници – с 1 млн. души. Руската армия е не само по-малка, но и по-лошо въоръжена. Бойните действия на сухопътните войски протичат на Балканите, в Кавказ и на Кримския п-в; флотът действа във водите на Черно море. В края на 1855 г. военните действия са прекратени. Русия изпада в дипломатическа изолация и е принудена да сключи тежкия за нея Парижки мирен договор (1856 г.).

 

1848 г.

Американският президент Джеймс Полк официално потвърждава откриването на златни залежи в Калифорния, с което провокира “златната треска” от 1849 г.
Джеймс Нокс Полк e американски политик, президент на САЩ от 1845 до 1849 г., от Демократическата партия. Полк завършва право в Университета в Северна Каролина през 1818 г. Седем последователни мандата е в Долната камара на Сената. От 1839 г. Джеймс Полк е губернатор на щата Тенеси. През 1844 г. е номиниран от Демократическата партия за вицепрезидент, но след възникналите в партията конфликти около кандидатурите за президент на Мартин Ван Бюрен и Джон Калхун, партийният конгрес го избира като компромисен кандидат. Джеймс Нокс Полк умира през 1849 г.

 

1839 г.

Роден е Джордж Армстронг Къстър ­ американски офицер, генерал-майор, участвал в Гражданската война в САЩ. Убит, заедно с целия си отряд, от индианци в сражението при Литъл Биг Хорн през 1876 г.

 

1837 г.

Отблъсната е атаката на френско-канадските въстаници в Торонто.

 

1813 г.

Войските на антинаполеоновската коалиция навлизат в град Любек, Германия. Любек е град в Северозападна Германия. Разположен е близо до устието на р. Траве, на Балтийско море, и се намира в област Шлезвиг-Холщайн.

 

1812 г.

Наполеон изоставя армията си в Русия и се завръща в Париж.
Наполеон Бонапарт е френски император. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи потегляйки обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодалнокрепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където и умира.

 

1803 г.

Роден е Фьодор Иванович Тютчев – руски поет, член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1857 г. Създател е на лиричната миниатюра в руската поезия. Автор на философска и любовна лирика – сборник „Стихотворения“, на политически стихотворения и публицистика с панславистка ориентация.

 

1791 г.

Умира Волфганг Амадеус Моцарт (пълното му име е Йохан Кристос Волфганг Теофил Моцарт) – австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа с огромно творчество във всички жанрове.
Моцарт е роден през 1756 г. в Залцбург. Концертира и композира от 6-годишна възраст. През 1769-1781 г. е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. От 1781 г. работи във Виена (от 1787 г. е придворен композитор) като клавесинист, органист, цигулар, диригент и композитор. На основата на немския зингшпил и на италианската опера буфа създава класически опери – „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“. Автор е на около 40 симфонии, 25 концерта за пиано и оркестър, 7 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, дивертименти, серенади, меси, мотети, „Реквием“ и др. Погребан е в безименен гроб в гробището за бедни. Причината за неговата смърт остава неизяснена.

 

1766 г.

Лондонската къща “Кристи’с” осъществява първия си търг.
‘Кристи’с” е основана от Джеймс Кристи, който развива традицията за провеждане на студийни разпродажби на произведения на изкуството. Фирмата, която става компания през 1973 г., в момента има клонове по цял свят.

 

1757 г.

В битката при Лойтен пруският крал Фридрих I Велики побеждава австрийските войски. Битката се състои по време на Седемгодишната война, близо до Бреслау между войските на Фридрих I Велики и австрийците, водени от граф Леополд фон Даун. Фридрих започва битката с маневра, която има за цел да заблуди австрийските войски. Прусаците почти претърпяват поражение, но благодарение на резервни кавалеристки части успяват да обърнат хода на сражението. Австрийците са принудени да се оттеглят към река Одер, но изградените мостове не могат да поемат тяхното бягство. Само около 37 000 от 90 000-та австрийска армия успява да се завърне обратно. Убитите прусаци са едва 1140. Така Австрия е принудена да напусне Силезия.

 

1714 г.

В чест на съпругата си Екатерина Алексеевна руският цар Петър I Велики учредява орден “Света Великомъченица Екатерина”.
Петър I Велики е руски цар от 1682 г., първият руски император от 1721 г. Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна до 1689 г. Петър I Велики започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Той поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците през 1696 г. Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски „прозорец“ на Финския залив. През 1709 г. побеждава при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Петър I Велики губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива Академия на науките в Петербург през 1725 г.

 

1496 г.

По заповед на крал Мануел I евреите са изгонени от Португалия.
В началото на управлението си Мануел I освобождава всички евреи, които са затворени по време на Жуау ІІ. Когато португалският крал решава да се ожени за принцеса Исабела Арагонска, нейните родители Фердинанд и Исабел, които прогонват евреите през 1492 г. поставят на Мануел I условие да прогони евреите от територията на страната си. През декември 1496 г. се постановява, че всеки евреин, който не приеме християнството, трябва да напусне страната. Това изселване обаче трябва да се осъществи единствено чрез специално определени от краля кораби. Когато тези, които избират екстрадирането, пристигат на пристанището в Лисабон, са посрещнати от духовници и войници, които прилагат сила, принуждаване и обещания, за да ги покръстят и да предотвратят напускането на страната. Този период на практика слага край на присъствието на евреите в Португалия. По-късно всички приели християнството евреи са наричани “нови християни”. Бунт от 1504 г. води до смъртта на 2 000 евреи, като лидерите на бунта са екзекутирани по заповед на Мануел I.

 

1492 г.

В рамките на първата си експедиция Христофор Колумб открива остров Санто Доминго.
Първата експедиция на Колумб (1492-1493 г.) включваща корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” потегля на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресича Атлантическия океан в субтропичния пояс и достига до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). Между 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а в периода 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда в риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия.

 

1456 г.

Земетресение разрушава Неапол, загиват над 35 хиляди души.
Неапол е град в Южна Италия, в подножието на вулкана Везувий. Административен център на област Кампания и провинция Неапол.. Важен транспортен възел.. Най-големият културен и икономически център на Южна Италия.

 

1349 г.

В Нюрнберг е устроен масов еврейски погром във връзка с обвинението към еврейската общност, че е отговорна за разпространението на чумната епидемия.