КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 4 ЯНУАРИ

1999 г. – В употреба влиза новата парична единица на страните от Европейския съюз – еврото.

1990 г.

 Създава се Движението за права и свободи като приемник на Организацията за турско национално освободително движение, която действува в нелегалност по време на възродителния процес. Начело на ДПС застава Ахмед Доган.

1985 г.  – В клиника в северен Лондон се ражда момиче от г-жа Котън, първата в света сурогатна майка .

1980 г.

 Президентът на САЩ Джими Картър бойкотира Олимпийските игри в Москва. Повод за това е нахлуването на съветските войски в Афганистан.
Джими Картър е тридесет и деветият президент на САЩ (1977-1981 г.). В периода 1971-1975 г. е губернатор на Джорджия. През 2002 г. получава Нобелова награда за мир.

1979 г.

Умира детската писателка Калина Малина (1898 – 1979). Истинското й име е Райна Иванова Радева-Митова. Автор е на много произведения за деца и юноши. Автор е на първия роман за деца – „Златно сърце“.

1965 г.

 Умира Томас Стърнз Елиът (1888 – 1965). Англо-американски поет, историк на културата. Подписва се като ТС Елиът или Т. С. Елиът, кавалер на Ордена за заслуги. Автор на „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ и др.

1961 г.

 Умира австрийският физик Ервин Шрьодингер, един от създателите на квантовата механика.

1960 г.

 При автомобилна катастрофа умира Албер Камю (1913 – 1960). Френски философ и писател, есеист, романист, драматург и журналист. Лауреат на Нобелова награда за литература (1957).

1957 г.

 В периода 1 – 4 януари в Будапеща се провежда среща на представители на ръководствата на комунистическите и работническите партии и правителствата на България, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия. Участниците констатират, че е „отстранена заплахата от установяване на фашистка диктатура в Унгария“ и са „провалени замислите на вътрешната контрареволюция и на агресивните империалистически страни да превърнат Унгария в опасно огнище на нова война в Европа“. Ръководителите на петте държави предупреждават също, че „грубата намеса на американския монополистически капитал“ и на неговите „милитаристически“ съюзници в работите на страните от Близкия и Средния изток „би довела до ново сериозно изостряне на положението в този район“.
През октомври 1956 г. в Унгария избухва въстание срещу еднопартийната диктатура на Унгарската комунистическа партия, потушена жестоко от съветската армия (Унгарски събития). Министър-председателят на страната Имре Наги (1953 – 1956) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаване на бунта от Съветската армия той емигрира в Белград. Връща се в Унгария, където е осъден на смърт и през 1958 г. е обесен.

1955 г.  – Централният комитет на КПСС приема резолюция „За деня на възпоменание на В. И. Ленин“, в която се посочва, че „е препоръчително да се чества паметта на В. И. Ленин не в деня на смъртта му, който оставя следа на траур и скръб, но на рождения ден на V.I. „. I. Ленин  – 22 април. “

1951 г.

 Войските на Северна Корея превземат Сеул.

1948 г.  – Обявена е независимостта на Бирма .

1945 г.

На процес в Скопие са осъдени видните българи Панче Велев от Велес – на смърт чрез разстрел, на различни срокове затвор – Димитър Войницалиев, Драган Търповски, Кърсто Ивановски, Борис Делев, Владимир Христов, Никола Даскалов, Илия Къртов, Страхил Аврамов, Петър Здравев, Никола Кюркчиев, Драган Блажев.

1944 г.

 През Втората световна война (1939 – 1945) съюзническата авиация извършва масирани бомбардировки над цялата територия на страната – София, Пловдив, Скопие, Велес и др.

1942 г.

 Роден е английският джаз и попмузикант и китарист Джон Маклафин. Интересите му се простират от музиката на Бела Барток и Дебюси, до фламенкото и блуса.

1941 г.

 На 2 и 4 януари се провеждат срещи на премиера Богдан Филов с Адолф Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург. Сключва се споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт.

1941 г.

 Умира френският философ Анри Бергсон (1859 – 1941). Представител на интуитивизма и на „философията на живота“. Нобелов лауреат за 1927 г.

1936 г.

Списанието „Билборд“ публикува своята първа музикална класация.

1932 г.

 В Индия е арестуван Махатма Ганди, а Индийският национален конгрес е обявен извън закона.

1926 г.

 За министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев, родом от Ресен. Това събитие се определя като превес на „партийния елемент“ над военните и „чистите сговористи“.

1924 г.

 ХХI-вото Народно събрание приема Закон за защита на държавата (ЗЗД), който влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г.

1920 г.

 В София умира Григор Начович (1845 – 1920). Български политически и държавен деец, действащ член на Българската академия на науките (1884 г., дописен член от 1882 г.). Роден е на 3 февруари 1845 г. в Свищов. Работи заедно с Българската добродетелна дружина, подпомага заминаването на български доброволци за участие във Втора българска легия. През Руско-Турската война (1877 – 1878) е на служба в руското Главно командване. След Освобождението е един от лидерите на Консервативната партия. Министър, народен представител, дипломат. Участва в сключването на Лондонския мирен договор от 1913 г.

1915 г.

 Мозес Александър става първият евреин, който е избран на поста губернатор на щат в САЩ. Той е демократ и успешен бизнесмен. Остава на поста два мандата.

1913 г.

 Великите сили с нота настояват Османската империя да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция (одобрена на 9 януари). В периода 3 – 24 декември 1912 г. между Балканския съюз и Портата с посредничеството на Великите сили се провежда Лондонската мирна конференция (състои се и паралелна конференция на техните посланици), като на 1 и 2 декември в Лондон се провежда предварителна конференция. По време на Лондонската мирна конференция Османската империя предлага да изпълни ултиматума и да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и остров Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.

1913 г.

 Умира Алфред фон Шлифен – германски граф, офицер, генерал-фелдмаршал (1911), военен теоретик.

1907 г.

 Софийският Университет е затворен за 6 месеца, следа като на 3 януари група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. В деня на протеста, под натиска на княза, правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Уволнените университетски преподаватели са възстановени на 26 януари 1908 г. с княжески указ.

1904 г.

 Умира д-р Георги Странски (1847 – 1904). Лекар, общественик, държавник и дипломат, близък съратник на Христо Ботев и на революционните дейци от `70-те години на ХІХ в. Роден е на 13 август 1847 година в Калофер. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия. През Руско-турската война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия. След Освобождението е един от лидерите на Либералната партия в Източна Румелия. Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и става председател на временното правителство и комисар в Южна България. Бил е министър в правителствата на Константин Стоилов и Стефан Стамболов, народен представител, управител на Александровска болница в София. Умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 г. в София.

1903 г.

 В периода 2 – 4 януари се провежда конгрес на Вътрешната организация в Солун, председателстван от Иван Гарванов. По време на конгреса се взема решение за въстание през пролетта на 1903 г.

1902 г.

 Умира Свами Вивекананда (псевдоним на Нарендранатх Дат) – индийски мислител хуманист, религиозен реформатор и общественик, един от видните йоги на миналия век.

1886 г.

 Роден е Мариано Латоре – чилийски писател, лауреат на Национална литературна премия на Чили за 1944 г.

1885 г.

 В Айова (САЩ) доктор Уилям Грант провежда първата успешна операция в света по отстраняване на апендикс. Операцията се нарича апендектомия. Пациентката е 22-годишната Мери Гартсайд.

1884 г.

 В Пловдив е открит френският мъжки колеж „Свети Августин“.
Колежът “Свeти Августин” е имал общонационално значение за времето си (1884 – 1948 г.). Той е важното латинско културно средище в страната, играе важна роля в подготовката на българската интелигенция. Сред възпитаниците на колежа са българският художник Цанко Лавренов и общественик-емигрантът в Англия Петър Увалиев.

1881 г.

 В Рилския манастир на 88-годишна възраст умира Неофит Рилски (1793 – 1881). Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Една от водещите фигури в българското просветно движение през Възраждането. Автор на учебници и учебни пособия, както и на църковна книжнина. Игумен на Рилския манастир. Учителства в Габрово, Копривщица и в други населени места.

1878 г.

 Освободен е град София. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) около 14 ч. в София влизат първите руски части. В катедралната църква “Св. Неделя” се отслужва тържествен молебен в присъствието на генерал Гурко.

1874 г.

 Част от осъдените по Хасковското съзаклятие комитетски дейци са качени на кораб от Цариград за Александрета (дн. Искендерун, Турция).
През 1871 г. Стоян Заимов (на снимката) заедно с А. Узунов, П. Берковски и други революционни дейци, извършват покушение на чорбаджията предател хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство. На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

1873 г.

 Призори Васил Левски е доведен в София, след като на 27 декември 1872 г. е заловен в Къкренското ханче, Ловешко. Веднага след пристигането е затворен в местната казарма и в същия ден се провежда първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша.

1869 г.

 Любен Каравелов е освободен от затвора в Будапеща поради липса на доказателства за съучастие в покушението срещу княз Михаил Обренович.

1854 г.

 По време на Кримската война английски и френски кораби навлизат в Черно море. Англо-френската войска преминава Босфора с цел нападение срещу Русия.

1838 г.

В Лясковец е роден Павел Цанев Калянджи (1838 – 1890). Български възрожденски педагог, автор на учебна литература, публицист, фолклорист и преводач. Въвежда нови принципи за възпитание и обучение. Доброволец в руската армия през Кримската война (1853 – 1856). Попечител на българските селища в Бесарабия през `60-те години на ХІХ век. Главен учител в Централното училище в град Комрат. Поддържа връзки с Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Сава Раковски и др.

1829 г.

 С указ императорът на Руската империя Николай I забранява на полските евреи да се преселват в Русия.

1813 г.

Роден е английският филолог Айзък Питман (1813 – 1897). Изобретява система за бързопис в английския език, която носи неговото име.

1809 г.

 Роден е Луи Брайл (1809 – 1852) – създател на азбуката за незрящи. Брайл поставя в основите на своето писмо шестточието, включващо две вертикални колонки от по три точки, като чрез 63 комбинации създава символи за буквите от френската азбука, пунктуационни знаци, математическа система и нотопис, в който заема петолинието с т. нар. интервални знаци за означаване на акордите. От 1828 г. работи като учител в Кралския национален институт за слепи в Париж, където преподава география и алгебра. Той създава и прототипа на пособието за писане, познато с името Брайлова плоча, двуредка с брайлови клетки, движеща се по дървена рамка. Появяването на плочата слага началото на нов начин на писане и четене, който променя изцяло живота на слепите. През 1952 г. правителството на Франция решава тленните му останки да бъдат пренесени от Купврей в Пантеона и да бъдат положени редом с тези на великите мъже на нацията. Умира на 6 януари 1852 г. в Париж.

1785 г.

 Роден е Якоб Грим (1785 – 1863). Германски филолог и писател. Заедно с брат си Вилхелм Грим са автори на приказки за деца.

1772 г.

 Фридрих II (на снимката) и Екатерина II сключват договор за разделянето на Полша. Фридрих II предлага Полша да бъде разделена между нейните съседи – Русия, Прусия и Австрия. Екатерина II се съгласява на подялбата, тъй като не може да даде отпор на Прусия и Австрия, намирайки се в момента във война с Турция.

1717 г.

Британия, Франция и Холандия образуват Троен съюз с цел противопоставяне на испанските амбиции в южна Европа. Това е опит за продължаване на договора от 1713 г. в Утрехт. Трите държави са загрижени от факта, че Испания се превръща в суперсила в Европа. В резултат се провежда милитаризация, която предизвиква безредици сред цивилното население.

1643 г.

 Роден е Исак Нютон (1643 – 1727). Английски математик, механик, астроном и физик. Един от основоположниците на съвременните естествени науки.

1494 г.  – в Цетине ( Черна гора ) е издаден сборник с православни песнопения “ Осмогласник “ – първата книга в южнославянските държави, отпечатана на кирилица