КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 30 ЮНИ

Умира писателят Николай Хайтов (1919 – 2002). Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яворово, Област Пловдив. Завършва Лесотехническия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски през 1943 г. Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор във в-к “Народна култура” и в сп. “Наша Родина” (1957 г.), главен редактор на сп. “Родопи” (от 1965 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968 г.), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (от 1994-1999 г.); академик (1999 г.). Депутат е в VII ВНС. Първият му печатан очерк е “Предни постове на родното строителство” (1954 г.) в сп. “Септември”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, произведения за деца и много статии по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сценарии са заснети 11 филма и телевизионни постановки, сред които: “Козият рог” (1972 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “Кучета” (1969 г.), “Краят на песента” (1970 г.), “Мъжки времена” (1974 г.) и др., както и телевизионната поредица “Капитан Петко войвода”.

В драматургията навлиза с пиесата “По земята” (1963 г.). Следват “Заключена пролет” (1963 г.), “Хайдути” (1965 г.), триптихът “Кучета” и други съчинения. Автор е на “Съперници” (1957 г.), “През вековете” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско” (1958 г.), “Хайдути” (1960 г.), “Жени-хайдутки” (1962 г.), “Матей Преображенски – Миткалото” (1964 г.), “Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965 г.), “Родопски властелини” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съавторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965 г.), “Диви разкази” (1967 г.), “Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985 г.), “Светогорски записки” (1987 г.), “Африкански записки” (1988 г.), “Гробът на Васил Левски” (2002 г.) и др.

Умира писателят Славчо Чернишев. Следва славянска филология и философия в Софийски Университет “Св.Климент Охридски” (1945 – 1951). Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркоиздат” (1945), уредник на сп. “Жената днес” и в-к “Стожер” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член на сценарната комисия и завеждащ редакция “Реклама и пропаганда” при Българската кинематография (1957 – 1950). Редактор е във в. “Литературен фронт” (1952 – 1953), завежда литературен отдел във в. “Народна култура” (1953). От 1954 г. живее в Созопол. Член е на СБП. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 г. в сп. “Българска реч”. Съчинения: “Земя и небе” (1952), “Поема за летеца” (1954), “Зад синия далечен океан” (1955), “Неспокойно сърце” (1955), “Вятърната мелница” (1957), “Морето” (1957), “Капитан Леванти” (1960), “Созополски разкази” (1963), “Стихове” (1965), “Ветрове, пясъци и звезди” (1966), “Стихотворения” (1966), “Отвъд хоризонта” (1968), “Корабни дневници” (1972), “Лунните острови” (1980) и др.

Обявена е деноминацията на българския лев, с която той се изравнява с германската марка. Правителството обявява в парламента края на реформите. Планът за финансова изолация на предприятията от държавния бюджет, приет през 1996 г., е изпълнен.

С писмо до Конституционния съд Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент, тъй като президентът д-р Желю Желев в своята дейност не се е консултирал с нея.

Блага Николова Димитрова е поетеса, преводачка и държавен деец. Родена е на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина. Завършва литература в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на голям брой стихосбирки, пиеси, есета и пр. Превежда от полски, руски, немски език. Вицепрезидент е на Република България (22 януари 1992 г. – 6 юли 1993 г.). Депутат е в ХХXVI Народно събрание. Блага Димитрова умира на 2 май 2003 г. в София.

Умира Владислав Николаевич Волков – руски летец космонавт, два пъти герой на СССР (1969 г. и 1971 г.). Завършва Московския авиационен институт през 1959 г. и работи в конструкторско бюро. Присъединява се към отряда на космонавтите през 1966 г. От 12 до 17 октомври 1969 г. лети в Космоса на борда на кораба спътник „Союз-7“ като бординженер (заедно с А. В. Филипченко и В. В. Горбатко). Като бординженер е включен в състава на екипажа на космическия кораб „Союз-11“, изведен в орбита на 6 юни 1971 г. На 7 юни 1971 г. „Союз-11“ се скачва с научната станция „Салют“. След завършване на програмата на полета на 30 юни 1971 г. при завръщането на Земята членовете на екипажа на космическия кораб „Союз-11“ загиват. Волков е погребан в Кремълската стена на Червения площад в Москва.

В автомобилна катастрофа загиват известните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков.

На 30 юни 1971 г. футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков катастрофират в прохода Витиня и умират на място. Двамата играчи на „Левски“ провеждат сутрешна тренировка на „Герена“, после се качват в сивата „Алфа Ромео“ с номер СГ 9999 на Гунди и потеглят за Враца, където са обещали да играят в юбилеен мач на местния „Ботев“. На бензиностанцията преди Витиня те качват случаен спътник. Минути по-късно колата се забива с огромна скорост в излизащ от страничен път камион и избухва в пламъци. Тримата умират на място.

Георги Аспарухов (Гунди) е играч на „Левски“ и „Ботев“ (Пд). В „А“ РФГ има 245 мача със 150 гола, в националния отбор – 50 мача с 19 гола. Класиран е на 8-о място в Европа (1965 г.), спортист №1 на страната (1965 г.) . Избран е за футболист на ХХ в. за България.

Трима членове на съветския космическия кораб “Союз-2” загиват при завръщането си на Земята поради спадане на въздушното налягане. Това са първите жертви на процеса на овладяване на Космоса.

Роден е американският боксьор Майк Тайсън – най-младият световен шампион в свръхтежка категория.

Американският космически апарат “Рейнджър 7” достига Луната и предава първите снимки на нейната видима страна от близко разстояние.

Умира Димитър Борисов Митов – български литературен и театрален критик, професор. Завършва гимназия и институт в София, специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс”. Редактира литературните седмичници “Развигор” (1923-1925 г.), “Литературни новини” (1927-1929 г.) и “Литературен глас”; библиотеките “Бисери”, “Вечни спътници” и сборниците: “Изкуство и живот” (1929 г.), алманах “Литературен глас” (1931 г.), “Духът на новия свят” (1932 г.). Автор на сборник с критика: “Знамена” (1933 г.) и “Писатели и книги” (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Автор е на: “История по западноевропейска литература” (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература” (3 т., 1955-1958 г.), “Театрални вечери” (1974 г., посмъртно).

Умира Ли де Форест – американски радиоинженер. Завършва Йейлския университет (1896 г.), ръководи редица радиотехнически предприятия в САЩ. Изобретява триелектродната лампа (триод) (1906 г., патент от 1907 г.) и създава лампов детектор и усилвател. Разработва система за радиотелеграфни съобщения, приета в армията и флота на САЩ. Работи в областта на радиотелефонията; осъществява първите музикални предавания по проводници (1910 г.). Създава система за звукозапис, наречена “фонофилм” (1916 г.). Автор е на много изобретения в областта на радиотехниката и звуковото кино.

Белгия дава независимост на Република Конго. Започва гражданска война.

Умира Всеволод Иларионович Пудовкин – руски кинорежисьор, артист на СССР (1948 г.). Филмография: „Майка“ (по романа на М. Горки, 1926 г.); „Краят на Санкт Петербург“ (1927 г.); „Потомъкът на Чингис хан“ (1929 г.); „Суворов“ (1941 г.); „Адмирал Нахимов“ (1947 г.); „Жуковски“ (1950 г.) и др. Написва книгите „Кинорежисьор и киноматериал“ (1926 г.) и „Актьорът във филма“ (1934 г.).

Роден е Стенли Кларк – американски джаз- и рок-музикант, един от водещите бас-китаристи и контрабасисти в областта на джаза. Свири с Арт Блейки, Гил Евънс, Стен Гец, “Тед Джонс – Мел Люис биг бенд”, “Ритърн ту форевър” (групата на Чик Кърия). Завършва Музикалната академия във Филаделфия. До края на 70-те години албумите му са в стил фюжън, а през 80-те години работи като студиен музикант и е по-близо до стила фънк. Участва в записите на известни музиканти и групи (Ч. Кан, “Сантана”, А. Франклин, К. Джоунс, П. Маккартни, Дж. Люк и др.). Албуми: “Children of Forewer” (1973 г.), “Stanley Clarke” (1974 г.), “Journey to Love” (1975 г.), “School Days” (1976 г.), “Modern Man” (1978 г.), “I Wanna Play for You” (1979 г.), “Rock, Rebbles and Sand” (1980 г.), “The Clarke/Duke Project” (1981 г.), “Let Me Know You” (1982 г.), “Project II” (1983 г.), “Time Exposure” (1984 г.), “Find Out” (1985 г.), “Hideway” (1987 г.), “Passenger 57” (музика към филм) (1992 г.), “East River Drive” (1992 г.), “Bolero” (1993 г.).

Учените Уилям Шокли, Уолтър Братейн и Джон Бардин от френската компания Бел обявяват изобретяването на полупроводниковия транзистор. В Париж, след повече от две години експерименти, учените Хърбърт Матар и Хайнрих Велкер успяват да синтезират германиеви кристали в достатъчно чисто състояние.

Пронацистка групировка обявява независимостта на Украйна. До този момент страната е под съветска власт. Украински войници, участници в немски батальони, се обединяват с цел освобождаване на Украйна. Лидер на фракцията е Степан Бандера. След като нахлуват в Лвив, Ярослав Стетско, един от другарите на Бандера, обявява независимостта на Украйна. Нацистите му заповядват да оттегли прокламацията, но след неговия отказ те унищожават Украинското националистическо движение.

По време на Втората световна война Херман Гьоринг издава заповед за започване на въздушна блокада на Англия. Херман Гьоринг е един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Участва в Първата световна война като пилот-изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия (от 1922 г.) и ръководител на щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и председател на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия. Главнокомандващ е военновъздушните сили (1935 г.), ръководител е на един от най-големите германски промишлени концерни „Гьоринг“ (от 1937 г.). Един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Осъден на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). Няколко часа преди изпълнението на присъдата, се отравя в затвора.

Родена е Мими Николова – българска естрадна певица. Една от изпълнителките, които определят облика на българската естрада през 60-те години Възпитаничка на хор „Бодра смяна“ и Хора на софийските девойки. Дебютира като солистка с песента от филма „Любимец 13“ (1958 г.). От края на 50-те години пее в естрадно трио. През 60-те години сътрудничи с Ив. Стайков. Работи като солистка на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио, солистка на оркестър „София“ и квартет „Джаз фокус 65“. Нейни песни получават награди на фестивала „Златният Орфей“: „Калиакра“ (I награда, 1965 г.), „Спомен от лятото“ (II награда, 1966 г.), „Първата среща“ (III награда, 1965 г.). Представя се с песни на Ив. Стайков на фестивали в Сопот (Полша), Сплит (бивша СФРЮ), Токио (Япония). Издава плочи в Румъния. Концертира и като джазова певица (солистка на биг-бенд „Габрово“, 1978 г.).

Излиза от печат романът на Маргарит Мичел “Отнесени от вихъра”.

Умира Курт Фон Шлайхер – германски генерал, политик. Роден е на 7 април 1882 г. в семейство на пруски юнкери. Започва офицерската си кариера през 1903 г. в 3ападно гвардейски пехотен полк, командван от ген. Хинденбург. По време на Първата световна война служи в Генщаба, а след това е адютант на главния интендант Вилхелм Грьонер. Активно участва в сформирането на военизираните доброволчески отряди (фрайкорпс). През 1926 г. е назначен за началник на отдел “Сухопътни сили” към военното министерство и за няколко години се издига до военен министър (1932 г.). От края на 20-те год. на ХХ в. е една от най-влиятелните, но малко популярни политически фигури в Германия. Поддържа президентското управление и идеята за елитарна “нова държава”. През пролетта на 1932 г. преговаря с Хитлер за подкрепа на канцлера Фон Папен. Лятото на същата година режисира оставката му и сам заема канцлерския пост (4 декември 1932 г. – 30 януари 1933 г.). В управлението си стъпва върху широк фронт, интегрирал профсъюзите, паравоенните организации, армията и част от ГНСРП. Опитът на Курт Шлайхер да разцепи националсоциалистическото движение и да пречи на Хитлер по пътя към властта струват на генералът живота му. В “Нощта на дългите ножове” по заповед на фюрера Курт Шлайхер и съпругата му са убити от член на Гестапо.

По време на т. нар. “нощ на дългите ножове” по заповед на Адолф Хитлер частите на СС извършват чистка сред членовете на Националсоциалистическата партия. Сред жертвите е и един от главните съперници на Хитлер за ръководството в партията Ернст Рьом – водач на нацистките щурмови отряди, известни като СА.

Осъществено е първото околосветско радиопредаване в Скинектъди, Ню Йорк. Експериментите за предавания по телефонната мрежа започват още през 1922 г. в Ню Йорк, Бостън и Чикаго. През 1926 г. Националната радиопредавателна компания започва първите си излъчвания в мрежа от 24 станции, а през 1927 г. е създадена Колумбийската предавателна система.

В Пловдив е роден Христо Ковачев – български композитор, звукорежисьор. Завършва Вокалния факултет на БДК (1956 г.). Работи като хоров диригент, а от 1949 г. е звукорежисьор в Българското радио. Специализира в СССР и ГДР. Автор е на детски и естрадни песни, през 70-те год. обработва стари градски песни.

В Южна Африка за първи път е арестуван индийският лидер Махатма Ганди.

Мохандас Карамчанд е роден на 2 октомври, 1869 г. в Порбандар, в индийската държавата Gujarat. Махатма Ганди принадлежи към най-забележителните личности на XX век. Неговото ненасилствено противопоставяне срещу дискриминацията в Южна Африка и Индия, заедно с учението му, го превръщат в един от най-важните образци за човечеството.

България претърпява поражение в Междусъюзническата война. Турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Високата порта окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи.

Междусъюзническата война, наричана и Втора балканска война се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г. – Сърбия, Гърция и Черна гора, Румъния. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. На 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. Михаил Савов, цар Фердинанд дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които предприемат офанзива против България. На тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се включва и Румъния, 3 дни по-късно – и Турция. Във война срещу всички съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България е принудена да капитулира. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и достигат София. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война земи и понася тежки финансови загуби.

Роден е Чеслав Милош – поет, белетрист, преводач. Като поет дебютира през 1930 г. Чеслав Милош е един от основателите на поетическата група “Жигари” (1931 г.) и редактор на едноименното списание. По време на германската окупация участва в нелегалния литературен живот. От 1945 г. е на дипломатическа служба в САЩ, а от 1949 г. – във Франция. От 1951 г. скъсва с комунистическия режим и остава във Франция. С първата си стихосбирка “Поема за застиналото време” (1933 г.) Милош поставя началото на обемно и многопластово творчество. Световна слава му донася есеистичната книга “Поробеният разум” (1953 г.). Негови книги са и: “Долината на Иса” (автобиографичен роман), “Морален трактат” (1948 г.), “Поетически трактат” (1957 г.), “История на полската литература” (1969 г.), “Кученце крайпътно” (1977 г.), “То” (2000 г., поетически сборник), “Теологически трактат” (2001 г.) и др. Преводач е на отделни книги от Библията, на творби от Шекспир, Милтън, Блейк, Йейтс, Елиът. Носител е на Нобелова награда за литература (1980 г.).

Завършено е прокарването по дъното на Атлантическия океан на първия телефонен кабел между Европа и Южна Америка.

Пада Тунгуският метеорит, който носи името си от река в Източен Сибир. Силната експлозия от взрива е усетена в Сибир и Източна Европа. Това, че не са открити никакви следи от космическа материя, става причина за оспорване на теорията за падане на метеорит и за възникване на много и различни теории за взрива.

Първият Държавен съд осъжда обвинените министри от кабинета на Тодор Иванчов (Димитър Тончев, Тодор Иванчов и Васил Радославов) на 8-месечен затвор. Те са амнистирани на 22 ноември.

Тодор Иванчов е български политик и държавник, роден през 1858 г. в Търново. Завършва Роберт колеж в Цариград (1875 г.), учи в Монпелие, Франция. Деец е на Либералната партия (радослависти). Директор е на Статистическото бюро. Тодор Иванчов е министър на народното просвещение (1886 г. – 1887 г. и януари 1899 г. – октомври 1899 г.), министър – председател (1 октомври 1899 г. – 9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г. – 9 януари 1901 г.). За да покрие ограбените средства от държавната хазна, възстановява натуралния десятък от зърнените култури (1900 г.), което предизвиква селски бунтове, потушени с военна сила от властта. На 4 юни 1903 г. Иванчов и кабинетът му са съдени от Държавен съд за нарушение на чл. 43 от Конституцията. Тодор Иванчов умира през декември 1905 г. в Париж.

Роден е Крум Цоков – български общественик, дипломат. Учи в Търговската гимназия и Френския колеж в Пловдив. Завършва Консулско-стопанския факултет на Свободния университет. Търговски съветник е към българската легация във Варшава. След започване на Втората световна война заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (6.09.1939 г.). През 1940 г. е търговския съветник в Берлин. Натоварен е с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Д. Икономов организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция (1940 г.) и осъден на 5 години затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му (1947 г.) заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян”. След освобождаването му на 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен е в шпионаж (1952 г.) и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959 г.) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти полското правителството го награждава с ордена “За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.

Открит е лондонският Тауър Бридж, подемен мост на река Темза. Мостът е открит от принца на Уелс и бъдещ крал на Англия – Едуард Седми. Той се намира близо до Лондонската кула, откъдето получава името си. Съоръжението е дълго 244 метра и има две кули, високи 65 метра, като всяка от тях тежи 1000 тона. За металната конструкция са използвани 11 хиляди тона стомана. Вдигащият механизъм се задвижва от вода под налягане. Строежът започва през 1886 г. и продължава 8 години, ангажирайки 432 работници. С готическо-викторианския си стил мостът се превръща в местна забележителност.

Корея се отделя от Китай и обявява своята независимост.

В Южна Африка е намерен най-големия до този момент елмаз – “Екселсиор”, 995 карата.

Роден е Валтер Улбрихт – деец на германското и международно работническо движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1912 г. В периода 1915 г. – 1918 г. служи в армията. През 1918 г. влиза в съюза “Спартак”. Участва в създаването на Германска Комунистическа партия (1918) г., от 1923 г. е член на ЦК. Редактор е на вестник “Класенкампф” (“Der Klassenkampf”). От 1926 г. до 1928 г. е депутат в Саксонския ландтаг, а през 1928-1933 г. – депутат в Германския райхстаг. От 1928 г. е челн на ИККИ. През 1933 г. емигрира. По време на Втората световна война живее в СССР; участва в създаването на комитета “Свободна Германия”. Завръща се в Германия през 1945 г. Улбрихт е един от основателите на Германска единна социалистическа партия (ГЕСП, 1946 г.); генерален секретар в периода 1950 г. 1953 г.; през 1953 г. – 1971 г. – първи секретар на ЦК на ГЕСП, а от 1971 г. председател на ГЕСП. От 1955 г. до 1960 г. е първи заместник председател на Министерски съвет, а от 1960 г. председател на Държавен съвет на ГДР. Умира на 1 август 1973 г. в Берлин.

Министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов правят официални постъпки пред управляващия руското агентство в София за подобряване на българо – руските отношения.

Петко Стойчев Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. –1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Провежда се първото Главно събрание на Българското книжовно дружество в София. Председател е проф. Марин Дринов.

Марин Стоянов Дринов е учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877 г. – 1878 г. е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г. – 1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание през 1879 г. обявява София за столица на Княжество България. Марин Дринов е един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (днешна. Народна Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 г. – 1883 г.

Избухва война между Сърбия и Османската империя. Във войната срещу Високата порта се включва и Черна гора. Войната избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. С известни прекъсвания, продължава до 19 октомври 1876 г. Първоначално сръбските войски освобождават градове и селища в Поморавието и Тимошко. Скоро започват да търпят поражения. Особено критично става положението след поражението при Джунис (17 октомври), след което турските войски нямат препятствие по пътя към Белград. Само незабавната интервенция на Русия спасява Сърбия от пълен военен погром. На 19 октомври тя отправя ултиматум до Високата порта, в резултат на който на 20 октомври е сключено примирие между двете воюващи страни и военните действия между тях са преустановени. На 16 февруари 1877 г. последва и подписването на мирния договор между тях, който възстановява положението, съществувало между тях преди започването на войната.

В Сръбско-турската война вземат участие и голям брой български доброволци. Със свои чети се включват войводите Панайот Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др. През август 1876 г. от тяхната среда се формират 3 батальона, които се включват в състава на руско-българската бригада. През септември и октомври българските доброволци участват в сражения с турските войски при Алексинац, Джунис и пр. След приключване на войната, българските доброволчески формирования са разпуснати. Част от тях по-късно се включват в състава на Българското опълчение и участват в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).

Роден е генерал-лейтенант Иван Бангеев – началник на Втора военноинспекционна област (1930 – 1932 г.).

Следствената комисия в Пловдив изготвя заключителното си постановление по “Хасковското съзаклятие”. От 10-ти до 28 юни с. г., в резултат на направените в хода на следствието разкрития по т.нар. “хасковско съзаклятие”, турските власти извършват масови арести. Заловените комитетски дейци се изпращат в Пловдив, където следствената комисия провежда всички разпити и очни ставки. Сред новоарестуваните са: Коста Тодев (хасковски ханджия), Георги Минчев, Михаил Минчев, Яни Тонев, Димитър Попстефанов (касиер на Хасковското градско общинско управление), поп х. Димитър Иванов от Чирпан, Янко Кочев (касиер на Чирпанската каза), Георги Данчев-Зографина, Стефан Сливков от Стара Загора, Станчо Петров от с. Джанбаз (дн. Калояновец), поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево, поп Еньо Димитров от с. Гюнелийска (дн. Любенова) махала, Георги х. Дечов от Стара Загора, Дойчо Димов от с. Сеймен (дн. Марица), Христо Илиев и Константин Доганов от Пловдив.

Приемникът на Васил Левски – Атанас Узунов, поел след гибелта му ръководството на комитетските дела в Хасково и организирал неуспешен опит за похищение над предателя на „хасковското съзаклятие“ – гръкоманският чорбаджия Хаджи Ставри Примо. Заради предателствата пред турската полиция, много българи са заловени и измъчвани в Диарбекир, а хасковският комитет – разгромен.

Роден е Димитър Хаджигеоргиев – български композитор, музикален педагог. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Той е един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене.

Васил Левски се среща с изпратения му помощник Димитър Общи. Срещата се състои в лозята край Сопот.

Димитър Общи (Д. Николов/Николич, Д. Косовеца, Д. Панайотов) е български революционер, помощник на Васил Левски, роден е около 1835 г. – 1836 г. в град Дяково, Косово. През 1862 г. се записва в Първа българска легия . Участва в Критското въстание (1867 г.-1868 г.), доброволец e в отрядите на Дж. Гарибалди (1866 г.). След като Левски приключва създаването на тайните местни комитети, започва да търси пари за оръжие. След обира на Орханийската поща е заловен, прави пълни признания пред турския съд, довели до арестуването на много членове на ВРО. Обесен е на 16 януари 1873 г. в София.

Излиза първи брой на официалния вестник на Ватикана „Осерваторе романо“.

Французинът Шарл Блонден, наблюдаван от 25 хиляди души, преминава по въже над Ниагарския водопад.

Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания.

В Париж с бойната песен на Рейнската армия влиза Марсилският доброволчески отряд. От този момент нататък песента получава името “Марсилеза”, която става химн на Франция.

Казакът Семьон Дежньов започва плаването си, с което доказва съществуването на проток между Азия и Северна Америка.

Българската армия на хан Телец търпи поражение в битка край Анхиало (дн. Поморие). Византийският император Константин V Копроним организира грандиозен поход срещу България, като превозва войските си по море с 800 бойни кораба. При равнината на Анхиало го очаква огромна българска войска, в чиито редове има 20 000 славяни. Сражението е изключително кръвопролитно и за двете воюващи страни.

Константин V Копроним е византийски император (741 г. – 775 г.). Води поредица от войни против България с цел унищожението й. При деветия си пореден поход към българската граница умира, без да успее да осъществи намеренията си. Води успешни военни действия срещу Абасидите. Свиква църковен събор в Константинопол, на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите и нареждане за пълното им унищожаване. Организира общо девет похода срещу България.