КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 3 АПРИЛ

Вследствие на рязък спад на акциите собственикът на “Майкрософт” Бил Гейтс губи 14 милиарда долара.

Умира Зина Юрданова – българска художничка. Тя започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Ст. Иванов, но скоро напуска и отива в Мюнхен. Следването £ в Германия и дългото £ пребиваване в Париж оставят трайна следа върху творчеството £. През 1946 г. тя става член на дружеството на художниците “Монпарнас”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои, а от 1972 г. и с акрилни бои. След завръщането си в България тя представя първата си самостоятелна изложба в галерия “Форум” на д-р Димитраков. От СБХ не е допусната на изложби във Франция. В България има няколко самостоятелни изложби през 1965 г., 1971 г., 1977 г., 1987 г. Липсата на изява, наложена от комунистическата власт изолира Юрданова от световните художествени процес. През 1993 и 1994 г. самостоятелна изложба £ урежда галерия “АРТ 36” на К. Чекарлиева.

Американецът Берни Мелер записва световен рекорд за количество на татуировки по човешкото тяло. Той притежава 14 006 броя от тях.

Тридесет и шестото НС приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.

Умира Гриъм Грийн – английски писател. Автор е на „Създаде ме Англия“, 1935 г. „Власти и слава“, 1940 г. и „Същност на работата“, 1948 г. В романите „Тихият американец“ (1955 г.) и „Нашият човек в Хавана“ (1958 г.) представя американската външна политика в годините на Студената война. Гриъм Грийн осъжда тоталитарния режим в Хаити и разобличава жестокостта на диктаторите в романа „Комедиантите“ (1966 г.).

Учредена е Отечествена партия на труда (ОПТ), която е регистрирана в края на април 1990 г. Пръв председател е Румен Попов, а от 1995 г. е Минчо Генов Минчев. Печатен орган на партията е в. „Нова България“. На изборите за VII Велико народно събрание от юни 1990 г. ОПТ печели едно депутатско място. В парламентарните избори за ХХXVI Народно събрание участва в коалиция заедно с БСП. В президентските избори от 1996 г. издига своя кандидат президентска двойка – Минчо Минчев и Пенчо Пенчев.

Нова социалдемократическа партия (НСДП) се включва в СДС. Партията е учредена на 9 януари 1990 г. като наследник на Независимия социалдемократически клуб. Председател е Васил Михайлов, а печатния орган е в. „Реформа“. На Шестата си национална конференция на 1 март 1995 г. се разделя на две крила – едното с председател Васил Михайлов, а другото – с председател Красимир Пухтев. Към течението начело с Михайлов преминава и Марио Тагарински.

БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). На този ден са отчетени резултатите от общопартийния референдум. За преименуването се обявяват 86,71 % от партийните членове. БСП е съучредител на коалициите Предизборен съюз – БСП, Българска либерална партия, Отечествена партия на труда, Християнско женско движение, Народнолиберална партия „Стефан Стамболов“, Български социалистически младежки съюз (БСМС), Български земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“. През 1996 г. е съучредител на „Заедно за България“, през 1997 г. на Демократична левица, а през 2001 г. и на „Коалиция за България“. Председател на партията е Сергей Станишев, избран на 15 декември 2001 г. Други ръководни дейци през времето са Петър Младенов, Александър Лилов, Жан Виденов и Георги Първанов. От април 1990 г. печатен орган е в. „Дума“.

Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател на България. Петър Младенов следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП. На този пост остава до 2 февруари 1990 г. Преди това е министър на външните работи. За периода ноември 1989 г. – април 1990 г. е председател на Държавния съвет.

В Космоса излита първият индийски космонавт Ракеш Шарма. Полетът е осъществен от съветски екипаж.

Тържествено е отбелязана 100-годишнината от обявяването на София за столица. По предложение на проф. Марин Дринов на 22 март 1879 г. Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството.

Първата столица на българската държава е Плиска. Тя е разположена в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска. Води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава – е изграден на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласен град Търново.

Състои се премиерата на филма на Стенли Кубрик “2001: Космическа одисея”. Филмът е избран за най-добрия в историята на световното кино в жанра кинофантастика. Кубрик е американски сценарист, режисьор и продуцент. Работи като фотожурналист в сп. “Лук”. През 1950-1952 г. той два документални филма – “Денят на боя” и “Летящото падане”. Дебюта си в игралното кино прави с антивоенния филм, сниман на собствени разноски, “Страх и желание” (1953 г.). Кубрик режисира и трилъри – “Целувка на убиец” (1955 г.) и “Убийството” (1956 г.). Става световноизвестен с антивоенната си сага “Пътеки на славата” (1957 г.). Филмите му са екранизации на известни литературни произведения. Основната тема е насилието на обществото върху отделния индивид. Творбите му се отличават с черен хумор, зрелищност, майсторско използване на музиката и камерата. Кубрик работи с един от най-големите професионалисти – операторът Джон Олкът. От 1962 г. твори във Великобритания и след блестящата суперпродукция “Спартак” (1960 г.) и психодрамата “Лолита” (1962 г.) снима “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба” (1963 г.), “Механичен портокал” (1971 г.), “Бари Линдън” (1975 г.), “Сияние” (1980 г.), “Металната куртка” (1987 г,), “Al” (1994 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.).

Космическият апарат “Луна-10” става първият изкуствен спътник на Луната. Изведен е в геоцентрична орбита на 31 март 1966 г., а след това – в орбита на полет към Луната.

Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност, е съветската сонда Луна 2, която се разбива на лунната повърхност на 14 септември 1959 г. Обратната страна на Луната пък е наблюдавана за първи път от Луна 3. Луна 9 е първата сонда осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на 3 февруари 1966 г.

На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност. Той е командир на американската мисия Аполо 11. Последният (засега) човек на Луната е Юджийн Сернан, участващ в Аполо 17 през декември 1972 г.

Образци от лунни скали са донесени на Земята от три мисии на автоматичните сонди Луна 16, 20 и 24, както и от шест пилотирани мисии на Аполо 11, 12, 14, 15, 16 и 17.

На 27 септември 2003 г е изстрелян апаратът на Европейската космическа агенция Smart 1. Той влиза в лунна орбита на 15 ноември 2004 г.

Роден е Еди Мърфи – американски актьор, режисьор и продуцент. Наричан е от специалистите “Черният Чаплин”. Притежава гъвкава мимика, пъргави реакции и неподражаема импровизационна енергия. Популярен е и като водещ на тв спектакли – “Тържествена вечер, посветена на Сами Дейвис – Джуниър” (1983 г.). За зрителите по света Мърфи си остава Аксел Фоли – “Полицаят от Бевърли Хилс” (1984 г., 1987 г., 1994 г.). Филмографията му включва: “Животът в събота вечер” (тв, 1980 г.), “48 часа” (1982 г.), “Смяна на местата” (1983 г.), “Най-добрата отбрана” (1985 г.), “Златното дете” (1986 г.), “Пристигане в Америка” (1988 г.), “Още 48 часа” (1990 г.), “Бумеранг” (1992 г.), “Изтъкнатият джентълмен” (1993 г.), “Смахнатият професор” (1996 г.), “Д-р Дулитъл” (1997 г.), “Божи човек” (1998 г.), “Смахнатият професор” (2001 г.), “Д-р Дулитъл” 2 (2001 г.), “Show Time” (2001 г.), “Приключенията на Плуто Неш” (2002 г.), “I Spy” (2002 г.), “Dady Day Care” (2003 г.).

Роден е Алек Болдуин – американски актьор. Той роден е в Масачузец, Ню Йорк. Започва кариерата си като актьор през 1979 г. по време на следването си в Драматичната школа на Нюйоркския университет, обучавайки се в театралния институт на Ли Страсбърг. Професионалният му дебют е в сериала на „Ен Би Си“ „Докторите“. След това участва в няколко телевизионни програми, от които са сериалът на „Си Би Ес“ „Приземяването на Нот“ и „Ен Би Си“ „Облечен в сиво“. Дебютирайки на театралната сцена през 1986 г. в черната комедия на Джо Ортън „Плячка“, Алек Болдуин получава наградата „Тиътър Уърлд“. След това участва в редица постановки: „Живот, посветен на театъра“ на Дейвид Мамет в театъра „Хартман“ в Стамфорд и на театралния фестивал в Уилямстаун. На Бродуей е участвал в „Големи пари“ на Карли Чърчил и получава награда „Оби“ през 1991 г. за изпълнението си в „Прелюдия към една целувка“. Той участва в телевизионната постановка на „Трамвай Желание“, с участието и на Джесика Ландж, Джон Гудман, и Даян Лейн, излъчена по „Си Би Ес“. Алек Болдуин е един от спонсорите на театралния фестивал на Бей Стрийт в Кар Харбър и театър „Съркъл Реп“ в Ню Йорк. През 1993 г. той отново постъпва в нюйоркския университет, за да завърши следването си, получавайки степен „Бакалавър по изящни изкуства“, специалност „Драма“. Алек Болдуин е член на борда на директорите на „Криейтив Коалишън“ (информационна групировка със седалище Ню Йорк), движението „Радетели за американския начин на живот“, Градският център на Ню Йорк и Драматичната лига на Ню Йорк. Болдуин е поддръжник на Движението за опазване на река Хъдсън от град Гарисън, щат Ню Йорк и Организацията за защита на животните.

Филмография: “Работещо момиче”, “Great Balls of Fire!”, “На лов за Червения Октомври”, “Вечният жених, Прелюдия към целувка”, “Код „Меркурий“ , “Нотинг Хил”, “Пърл Харбър”, “Котката с шапка”, “Убиецът на шанса”, “Завръщането на Поли”, “Авиаторът”, “Последният кадър”, “Елизабеттаун”, “Купон с Дик и Джейн”.

Умира Курт Вайл – американски композитор и диригент от немски произход. Той печели световна известност с „Опера за три гроша“ – модернизирана версия на „Опера на бедните“ от Дж. Гей и Дж. Пепуша по стихове на Б. Брехт. С „Опера за три гроша“ започва сътрудничеството на Вайл с Брехт. По-късно създава и опери върху неговите либрета – „Щастливият край“, 1929 г., „Човекът, който винаги казваше “да“, „Възход и падение на град Махагони“, 1930 г., мюзикъла „Седемте смъртни гряха“, 1933 г., и др. През 1933 г. Вайл емигрира в Париж, а през 1935 г. заминава за САЩ, където работи за театрите на Бродуей. В мюзикълите си от 40-те години той внася социалнокритично съдържание („Улична сцена“, 1947 г., „Изгубен сред звездите“, 1949 г. и др. Вайл създава жанра на остросатиричната, злободневна музикална драма. Освен театрална музика той композира оркестрови, камерни, хорови песни, музика за балета, киното и радиото. Творчеството му оказва влияние върху П. Хиндемит, Б. Бритън, Дж. Гершуин и др.

Започва съдебен процес срещу 12 ръководни стопански дейци, обвинени в участие в „трайчокостовската заговорническа организация“ и в „саботажни и вредителски действия“.

Родена е Фани Ардан – френска актриса. Тя завършва католическо училище и политически науки в Сорбоната. Завършва и театрални курсове на Жан Перимон. Първият £ успех е в тв сериал „Жените от крайбрежието“ (1981 г.), а в игралното кино – във филма на Ален Жесуа „Кучета“ (1979 г.). Филмографията й включва : „Едните и другите“ (1981 г.), „Глава на семейство“ (тв, 1981 г.), „Съседката“ (1981 г.), „Животът е един роман“ (1983 г.), „Веднъж да дойде неделя“ (1983 г.), „Бенвенута“ (1983 г.), „Една любов на Суан“ (1984 г.), „Желание“ (1984 г.), „Любов до смърт“ (1984 г.), „Семеен заговор“ (1986 г.), „Фамилията“ (1986 г.), „Големият пирует“ (тв, 1987 г.), „Страх и любов“ (1988 г.), „Три сестри“ (1989 г.), „Приключенията на Катрин К.“ (1990 г.), „Африканката“ (1991 г.), „Амок“ (1993 г.), „Полковник Шобер“ (1994 г.), „Отвъд облаците“ (1995 г.), „Дезире“ (1996 г.), „Смешно“ (1996 г.), „Почти обратен“ (1996 г.), „Елизабет“ (1998 г.), „La debandade” (1999 г.), „Балзак“ (1999 г.), „Френският син“ (2000 г.), „Либертинът“ (2001 г.), „Няма новини от Господ“ (2001 г.), „Промени живота ми“ (2001 г.), „Калас завинаги“ (2002 г.), „Осем жени“ (2002 г.).

Американският президент Хари Труман подписва “плана Маршал”. Това е помощта на САЩ за 16 западноевропейски страни, предложена от ген. Дж. Маршал, американски държавен секретар, която възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948-1952 г.

Щабът на Първа българска армия получава задача за организиране на Чаковецката отбранителна операция.

В хода на Втората световна война японските сили започват масирана атака срещу американските войски.

След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези две загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва: Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ – Хари Труман, на СССР – Й. В. Сталин, и на Великобритания – Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.

Адолф Хитлер издава директива за разработване на план за нападение над Полша. Този план е известен в световната история под името “операция Вайс”.

Хитлер нарежда да се разработи план за присъединяване “с военни средства” на Гданск и “Полския коридор” към територията на Райха. План на върховното командване е известен като план “Вайс” (“Fall Weiss”). По този начин се цели да се осъществи връзката с отделената тогава провинция Източна Прусия. Тези идеи срещат сериозен отпор на дипломатическата сцена от страна на Полша, Англия и Франция, което води до преработка и разширяване на целите на плана – навлизане на германските войски и окупирането на цяла Полша. Предвижда се нахлуването да е от няколко посоки:

– Силезия, Моравия и Словакия – главният удар ще е през западната полска граница, от части на Група армии “Юг”, под командването генерал-полковник на Герд фон Рундщедт. 8-ма армия на генерал Йоханец Бласковиц напредва към Лодз, в средата действа 10-та армия под командването на генерал Валтер фон Райхенау, а от Моравия и през Полско-словашката границата, 14-та армия на генерал Вилхелм Лист съвместно със словашката Група армии “Бернолак”, трябва да напреднат към Краков и да овладеят южна Полша.

– Източна Прусия и Западна Померания – 3-та и 4-та армия, които са с състава на Група армии “Север” с главнокомандващ генерал-полковник Федор фон Бок действат на северната полска граница. 4-та армия на генерал Гюнтер фон Клуге навлиза през Западна Промения и затваря Полския коридор, а 3-та армия под командването на генерал Георг фон Кюхлер действа на юг от Източна Прусия.

За начална дата е определен 1 септември 1939 г., като навлизането на германските войски на територията на Полша, е предшествано от серия диверсионни акции (превземането на сградата на радиото в Глайвиц (Gleiwitz), палежа на сгради в Гданск (Danzig) и др.) на тайните служби в пограничните райни, имащи за цел да положат формални условия за започване на военни действия.

Роден е Христофор Траянов Тзавелла – български поет, писател, фолклорист, произхождащ от рода на Тзавеллеите. През Гражданската война в Гърция е изпратен заедно с други деца в Чехословакия, където участва активно в живота на емиграцията. През 1951-1954 г. следва във Висшия строителен институт в Бърно. След като завършва заминава за Канада и се установява в Торонто. Учи английски език и литература в Блурския вечерен колеж до 1959 г. След това записва режисура в Ню Йорк. В Торонто Тзавелла издава в. “Ново време”, “Български глас”и “Народна воля”. Същевременно сътрудничи на английски издания предимно под псевдоним. През 1964 г. се установява в България и завършва специалност “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1980 г. Тзавелла завежда направление за фундаментално документиране духовния мироглед на българския народ към Комитета за култура. Първото му стихотворение “Реката” е отпечатано на гръцки език. Обнародва и стихотворения и статии в чужбина предимно с историческа тематика. Тзавелла събира народно творчество от Беломорска Тракия и Беломорска Македония възлизащо 20 000 песни, 1 200 приказки, 700 легенди, 20 000 проклинания, 100 000 пословици и поговорки, отговори на въпроси, свързани с духовния живот на българския народ. Негови съчинения са: “Копнежи. Скопие” (1959 г.), “Глаголици. Стихотворения” (1969 г.), “Кирилици. Стихотворения” (1972 г.), “Басни в диалози” (1990 г.) и др.

За първи път в световната история самолети прелитат над Еверест.

Руският хирург Ю. Вороной извършва първата в света трансплантация на бъбрек.

Роден е Марлон Брандо – американски актьор. Известен е с претворяването на драматични образи: „Трамвай желание“ (1951 г.), „Вива Сапата“ (1952 г.), „На кея“ (1954 г.), „Младите лъвове“ (1958 г.), „Бегълците“ (1960 г.), „Преследването“ (1966 г.), „Кеймада“ (1969 г.), „Кръстникът“ (1972 г.), „Последно танго в Париж“ (1973 г.), „По Мисури“ (1976 г.), „Апокалипсис сега“ (1979 г.), „Формулата“ (1980 г.), „Новакът“ (1990 г.), „Христофор Колумб“ (1992 г.), „Дон Хуан Де Марко“ (1995 г.), „Островът на д-р Моро“ (1996 г.).

Умира Хилми Паша (Абас Хюсеин) – турски държавник. Той владее няколко европейски езика и успява да спечели благоволението на султан Абдул Хамид II. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е назначен за висш комисар в Македония. Полага усилия да въдвори ред с помощта на международни жандармерийски части. След Младотурската революция 1908 г. Хилми Паша е министър на вътрешните работи. През януари 1909 г, след Кямил паша, заема поста велик везир. След свалянето на Абдул Хамид II и възкачването на Мехмед V на престола Хилми Паша предприема обща реорганизация на турската администрация. Поради противоречия с водачите на комитета “Единение и напредък”, подава оставка на 13 април 1909 г.

Йосиф Сталин е избран за генерален секретар на ЦК на руската комунистическа партия.

Йосиф Висарионович Джугашвили Сталин е руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП(б) от 1922 г., председател на съветското правителство от 6 май 1941 г.; генералисимус (1945 г.). На 25 октомври 1917 г. е назначен за народен комисар на националностите в болшевишкото правителство на Вл. И. Ленин. По време на Гражданската война (1918-1920 г.) е комисар на няколко от фронтовете, където по негово нареждане са ликвидирани хиляди хора, обявени за “врагове на революцията”. Избран е за генерален секретар на ЦК на ВКП (б) през 1922 г. След 1 октомври 1928 г. под ръководството на Сталин е въведено централизираното планиране в икономиката. След 1929 г. е наложена колективизацията в селското стопанство, която унищожава земеделието в Русия – най-развитото и продуктивно в Европа. През 30-те години той въвежда режим на терор в Русия – убити са милиони души (броят на жертвите не е известен и до днес).

През 1939 г. Сталин подписва с Хитлер германо-съветски пакт за ненападение, известен като „Рибентроп – Молотов“. Страните се задължават да се въздържат от агресивни действия една срещу друга, да не участват във военни групировки, насочени срещу една от тях и да разрешават споровете си по мирен път. Заедно с това двете държави подписват таен протокол за подялба на Полша, за неутралитет на СССР при война на Германия срещу Полша, за разпределение на сферите на влияние. Поставено е начало на Втората световна война (1939-1945 г.).

През 1940 г. Сталин напада Финландия. Войната доказва лошата подготовка на Червената армия и военното безсилие на Съветска Русия. Хитлер нарушава споразумението и на 22 юни 1941 г. напада СССР. За няколко месеца той успява да завладее голяма част от европейската територия на Русия. В отговор Сталин въвежда “железен” ред в държавата и успява с цената на много жертви да спре настъплението на германците, като постепенно променя хода на войната с помощта на своите съюзници – САЩ и Англия. По време на Втората световна война СССР дава повече от 20 000 000 жертви. На срещите в Техеран (1943 г.), Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли 1945 г.) трите Велики сили си поделят света и предоставят на Сталин Източна Европа. След войната съюзът на СССР със САЩ, Англия и Франция се разпада. Издигната е “желязна завеса” между западните демокрации и тоталитарните режими в Източна Европа, започва епохата на “студената война”.

Роден е Георги Христов Мицков – български поет, преводач, съставител на антологии. През 1948 г. той завършва специалност “Романска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1957 г. е коректор на сп. “Centre des etudes poetiqus”, от 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирките “Сянката на съдбата” (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност” (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи и в многобройни антологии на гръцка, френска, немска, белгийска и унгарска поезия. Освен това прави селекции и преводи на сонети, световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език Мицков е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia”.

В София участници от Илинденско-Преображенското въстание учредяват дружество „Илинден“ с председател Крум Зографов. Дружеството започва да издава в. „Илинден“ от 30 юли и създава дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен. На 4 декември е избран Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков, а на 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителният й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония.

Роден е Юрий Маркович Нагибин – руски писател, сценарист, литературен и кинокритик. През 1942 г. той завършва Сценарния факултет на ВГИК . Първият му сборник с разкази – „Човекът от фронта“, излиза през 1943 г. Нагибин е автор на повече от 20 книги, сред които са „Голямото сърце“ (1944 г.), „Настрана от железопътната линия“ (1948 г.), „Изстрадано щастие“ (1958 г.), „Последният щурм“ (1959 г.), „Страници от живота на Трубников“ (1962 г.), „Далеч от войната“ (1964 г.), „Бистри езера“ (1964 г.), „Женско царство“ (1967 г.), „Гонитба. Мешчерски случки“ (1967 г.), „Далечно и близко“ (1970 г.), „Уличките на моето детство“ (1974 г.), „Училищен албум“ (1981 г.), „Царскоселско утро“ (1981 г.), „Последна любов“ (1985 г.), „Най-важната среща“ (1986 г.) и др. Автор е също на статии за литературата и киното и на киносценарии по собствени произведения.

За първи път е изкачен най-високият североамерикански връх – Маккинли. Той е разположен в най-северните части на планината Кордилери, на територията на 49-я американски щат Аляска. Върхът е висок 6194 метра.

Турски части разбиват четата на полк. Анастас Янков край с. Влахи, Мелнишко. Той е убит. Полковник Янков е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в с. Загоричане, Костурско и завършва българско училище в Цариград. Участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. той се сражава при Сливница. Включва се в дейността на ВМОК и взема участие в Горноджумайското въстание от 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. полк. Янков е начело на чета в Пирин. Включен е в състава на въстаническия щаб в Разложко. След разгрома на въстанието продължава да броди с чета из Македония.

Провежда се антигръцки митинг в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО. Първият такъв митинг е проведен на 13 март същата година.

Умира Йоханес Брамс – немски композитор, пианист и диригент. На 20-годишна възраст прави концертна обиколка на Европа, по време на която се запознава с Ф. Лист и Шуман. От 1862 г. Брамс живее във Виена, където изнася концерти като пианист и работи като диригент на певческата капела. Творчеството му обхваща много жанрове с изключение на операта. Има 4 симфонии, прочутите Унгарски танци, много песни, инструментални произведения и др.

В Румъния е обнародван Закон за регулиране на земята в Северна Добруджа. Въвежда се системата „мирие“- земята се обявява за държавна собственост с право на населението да откупи 2/3 от земята, която владее. Създава се огромен държавен поземлен фонд, върху който се оземляват румънски колонисти и се изменя етническата картина в областта.

Умира Франц Адолф Бервалд – шведски композитор, цигулар и диригент. Той е първият шведски симфонист. От 1864 г. е член на Кралската музикална академия в Стокхолм, а от 1867 г. е професор по композиция в Стокхолмската консерватория. Автор е на опери („Естрела де Сориа“, 1862 г.), кантати, симфонии, концерти, камерно-инструментални творби и др.

В САЩ на официална церемония са връчени първите военноморски медали.

По инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

Роден е Херман Каръл Фогел – германски астроном, който разработва нов метод за определяне на осовото въртене на Слънцето по доплеровото смесване на линиите в спектъра (1871 г.) и спектралната класификация на звездите (1874 г.). Той наблюдава спектъра на 4 051 звезди. Използва фотографирането на звездните спектри, като определя лъчевите скорости на звездите и съставя каталог на скоростите на 52 звезди. Открива, че звездите Алгол и Спик са спектрално-двойни. От 1882 г. Фогел е директор на Потсдамската астрофизическа обсерватория. Десет години по-късно става член на Берлинската академия на науките.

Умира Ернст Флоранс Фридрих Хладни – германски учен в областта на експерименталната акустика и метеоритика. Учи право във Витенберг и Лайпциг. Пръв той започва експериментални изследвания на различни акустични явления, много от които получават теоретично обяснение значително по-късно. Хладни открива съществуването на надлъжните трептения на струните и прътовете. Изучава формата на трептенията на металните пръчки, камертоните, камбаните и пластините. Той достатъчно точно определя скоростта на разпространение на звука в различни газове, открива отношенията на скоростта на звука в различни материали към скоростта на звука във въздуха. Обяснява явлението “ехо” и определя горната граница на чуваемост. Хладни описва фигурите, появяващи се върху посипана с пясък повърхност (1787 г.) на пъргава трептяща пластина, наречени в негова чест хладниеви фигури. Освен това изобретява оригинални музикални инструменти, наречени от него клавицилиндър и еуфон.

Роден е Чарлс Уилкс – американски изследовател на Океания и Антарктида. Той ръководи комплексна експедиция, която изследва и описва около 260 острова на Полинезия (1838-1842 г.). При търсенето на южния магнитен полюс през 1840 г. открива земя и изказва предположение, че това са бреговете на континента Антарктида.

Губернаторът на Индия Уорън Хастингс е обвинен от английския парламент в корупция.

С решение на британския парламент от 1773 г. утвърждава пост на Генерал-губернатор на Индия, който първи заема Уорън Хастингс. Практически е установено срастване между Компанията и монархическата институция.

Йеромонах Лаврентий, брат на Паисий Хилендарски, довежда в Хилендарския манастир група поклонници от Видин и предава на манастирската каса 700 гроша „сухи пари“, 5 кадилници и 3 мулета.

Султан Орхан завзема Бруса и вероятно установява своята столица там. През 1327 г. завладява и крепостта Улубат. През 1328 г. император Андроник III предприема безрезултатен поход срещу османския владетел и е принуден да се оттегли. След многогодишна обсада на 1 март 1331 г. Орхан превзема и Никея и започва обсада на Никомидия. Тези действия карат Андроник да сключи мир с Орхан и съгласно договора се задължава да изплати на османците “12 000 перпери за крепостите между Никомидия и Константинопол”. През 1337 г. Орхан превзема Никомидия и налага властта си над цялата област Витиния. Вероятно към 1348/1349 г. Орхан покорява и бейлика Кареси. През 1341 г. във Византия започва гражданска война, след като великият доместик Йоан Кантакузин се обявява за василевс и през 1345 г. при Орхан пристигат пратеници на двете враждуващи групировки, търсещи съюз с османския владетел. През 1346 г. Орхан се жени за Теодора, дъщерята на Йоан Кантакузин. През 1352 г. извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му Матей османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, завзема крепостта Цимпе. На 2 март 1354 г. земетресение разрушава стените на крепостта Галиполи и Сюлейман я завладява, а скоро след това я превръща в основна база за османската експанзия на Балканския полуостров. Последната крепост, завладяна от Орхан, е ключовата за византийска Тракия крепост Дидимотихон.

Умира Михайл II Дука – византийски император от 24 октомври 1071 г. Той е наричан

още Парапинак – крадец, защото нарежда да се продава жито с по-малка мярка от законната. По време на управлението му империята е подложена на нападения от норманите в Италия и на селджукските турци в Мала Азия. През 1072 г. срещу него в западните български земи избухва бунт начело със скопския болярин Георги Войтех. Поддържа добри отношения с папа Григорий VII, но не успява да се съюзи със Запада за борба срещу селджукските турци. Свален е от престола след бунт на армията и назначен за ефески митрополит. Умира в манастир.