КАЛЕНДАР: 1877 г. – По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. 1908 г. – При земетресение в Италия, последвано от цунами и силни урагани, загиват над 200 000 души. 1967 г. – Издадени са постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет за въвеждане на петдневна работна седмица 1996 г. – На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на киното – На този ден през 1895 г. в парижкото „Гран кафе“ се състои първата публична демонстрация на „движещи се фотографии“, с помощта на кинематографът, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер
- Християнство – Ден на невинните деца на Витлеем
- Испания и Мексико – Ден на шегата
- Непал – Рожден ден на краля и Ден на обявяване на републиката
- Азербайджан –Ден на юриста
- Русия: Калмикия –Ден в памет на жертвите на депортирането на калмикския народ
-
- Airbus A320 на индонезийската AirAsia се разби в Яванско море , убивайки 162 души.
- Пожар на ферибот Norman Atlantic в Адриатическо море уби 30 души.
2011 г. – Погребението на лидера на страната Ким Чен Ир се състоя в КНДР .
2010 г. – Умира Вили Кавалджиев, български певец (*1945 г.)
2009 г. – Умира Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (*1981 г.)
2007 г. – Природният парк Беласица е обявен за национален парк.
2002 г.
В София показно е разстрелян бившият главен военен прокурор Николай Колев. |
1999 г. – Сапармурат Ниязов е обявен за пожизнен президент на Туркменистан .
1996 г.
На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов. |
1994 г.
Консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“ и ПК „Екогласност“ избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници. |
1991 г.
Умира Куйо Марков Куев – български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден е на 11 ноември 1909 г. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.). Работи като учител. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор е на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни публикации. |
1991 г.
Правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство. |
1991 г.
Президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ. |
1989 г.
Парламентът в Чехословакия избира за свой председател Александър Дубчек, с което той се връща във властта след разпадането на реформисткото движение през 1968 г. Дубчек е първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия от януари 1968 г. до април 1969 г. Оглавява борбата за „социализъм с човешко лице“ . След инвазията на войските на Варшавския договор (20-21 август 1968 г.) Дубчек е арестуван и изпратен в Съветския съюз. Изключен е от Чехословашката комунистическа партия през 1970 г. Работи като инженер-лесовъд. Председател е на парламента на Чешката и словашка федеративна република от декември 1989 г. |
1989 г.
В периода 26 – 28 декември се провеждат митинги пред парламента на турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването. |
1978 г. – DC-8 катастрофира в Портланд
1968 г. – По време на нападение на международното летище в Бейрут израелските специални части унищожават 14 пътнически самолета.
1963 г.
Умира Паул Хиндемит – германски композитор, музикален теоретик, диригент, цигулар. Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау. От 13-годишна възраст свири в оркестри. Едновременно с това учи във Франкфуртската консерватория (в класовете по композиция и цигулка). Концерт-майстор е на Франкфуртския оперен театър (1915-1923 г.), професор е в берлинската Висша музикална школа (1927-1937 г.). Автор е на опери, балети и симфонии, съчинения от много камерни жанрове, произведения от най-сложните форми и прости инструктивни пиеси за любители-музиканти. В творчеството си утвърждава високи морални принципи, през целия си живот остава верен на идеите на християнския хуманизъм. |
1960 г.
Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско. |
1954 г.
Роден е Дензъл Уошингтън – американски актьор. Завършва журналистика във Fordham University. Първата изиграна от него роля е в телевизионния филм “Уилма” през 1975 г. По време на снимките се запознава с актрисата Раулета Пиърсън, за която по-късно се жени. През 1989 г. Уошингтън печели “Оскар” за най-добра поддържаща роля. Наградата е за филма “Glory”, където той играе непокорен роб. През 1992 г. Уошингтън се снима във филма Малкълм X, с режисьор Спайк Лий. Един от най- влиятелните филмови критици Роджър Еберт и признатият филмов режисьор Мартин Скорсезе определят филма за един от най- добрите за 90–те години. В Малкълм X Уошингтън играе чернокож лидер- националист. Тази роля носи друга номинация на Уошингтън за награда “Оскар”. След като се снима в Малкълм X Уошингтън става един от най-уважаваните актьори в Холивуд. През 2002 г. той печели Оскар за най- добър актьор за ролята му на корумпиран търгуващ с наркотици полицай във филма „Тренировъчен ден“. |
1949 г.
В Унгария влиза в сила указът за национализация. |
1948 г.
Убит е министър-председателя на Египет Нокраши Паша. |
1948 г. – Самолет Douglas DC-3 на американските военновъздушни сили с 32 души на борда изчезна над Карибско море .
1947 г.
На 28 и 29 декември е проведен 27-ми конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков. |
1947 – Умира Виктор Емануил III (р. 1869 ), трети и предпоследен крал на Италия (1900-1946).
1945 г.
Умира Теодор Драйзър – американски писател и публицист. Роден е на 27 август 1871 г. в Тер-Хот, щата Индиана. Автор е на романите: „Сестра Кери“ (1900 г.), „Джени Гебхард“ (1911 г.), „Трилогия на желанията“, „Финансистът“ (1912 г.), „Титан“ (1914 г.), „Стоик“ (1947 г., незавършен), „Гений“ (1915 г.), „Американска трагедия“ (1925 г.) и др. Издава сборник с разкази, публицистика и пиеси. |
1944 г.
Роден е Кери Банкс Мълис – американски биохимик. Завършва Технологичния институт в Атланта (1966 г.). Работи в Медицинския факултет на Канзаския университет (1973 г.), в Калифорнийския университет (1977 г.), в “Сетъс Корпорейшън”, Емървил (1979 г.). Създава метода “полимеразна верижна реакция” (получаване на неограничен брой копия на даден фрагмент от ДНК само за няколко часа с помощта на фермента ДНК-полимераза), който позволява да се анализират крайно малки количества ДНК-материал. Учените смятат, че методът ще създаде нов начин за изучаване на систематиката на растителните и животинските видове. Днес се произвежда генетичен материал чрез ДНК от изчезнали преди 20 милиона години насекоми (отразено и във филма “Джурасик парк”). От 1988 г. Кери Мълис е директор на “Зайтроникс Инкорпорейшън”. Получава Нобелова награда за химия заедно с М. Смит (1993 г.). |
1939 г.
В Англия е въведена купонна система за захар и месо. |
1938 г.
Умира Панчо Василев Дорев – български историк османист. Роден е на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. „Светлина“ (1912 г. в Солун) – орган на българите в Османската империя. Легационен съветник е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува „Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на „Външна политика и причини на нашите катастрофи“ (1924 г.) и др. |
1937 – Умира Морис Равел (р. 1875 ), френски композитор, диригент, един от музикалните реформатори на 20 век.
1936 г.
Италианският диктатор Бенито Мусолини изразява откритата си подкрепа за армията на Франсиско Франко и изпраща в Испания италиански части в негова подкрепа. |
1929 г.
Роден е Никола Димитров Ферманджиев – български историк и издирвач на извори за български история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършил е икономика в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист е в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). Умира на 20 февруари 1979 г. в София. |
1925 г.
Умира Сергей Александрович Есенин – руски поет. Роден е през 1895 г. Живее и твори на границата на две епохи. Женен за А. Дънкан. Първият му стихотворен сборник е „Задушница“ (1916 г.). В периода 1919-1923 г. е под влияние на имажинизма. Автор е на стихосбирката: „Преображение“ (1918 г.), „Стихове“ (1924 г.), „Персийски мотиви“, „За Русия и Революцията“ (1925 г.) и др.; поемите: „Микола“, „Русия“ (1915 г.), „Другар“ (1917 г.), „Октоих“, „Пришествие“, „Преображение“, „Йорданската гълъбица“ (1918 г.), „Небесният барабанчик“, „Пантократор“ (1919 г.), „Песен за великия поход“, „Съветска Русия“, „Безприютна Русия“ (1924 г.), „Поема за 36-те“, „Ана Снегина“ (1925 г.), „Черният човек“ (публикувана посмъртно, 1926 г.); драматическите поеми: „Пугачов“, „Страната на негодниците“ (1924-1926 г.); повестта „Яр“ (1916 г.), очеркът „Железният Миргород“ (1923 г.), разкази, литературнокритически статии. |
1923 г.
Умира Александър Гюстав Айфел – френски строителен инженер. Роден е на 15 декември 1832 г. в Дижон. За първи път използва в строителната практика метални конструкции, строи много мостове, виадукти и други съоръжения. Създава виадукта в Гарабит (1882-1884 г.), конструкцията на статуята на Свободата в Ню Йорк (1886 г.), Айфеловата кула в Париж и много други съоръжения. |
1920 г.
Михаил Фрунзе разделя Украйна на военни окръзи за да се справи с бандитизма. |
1908 г.
При земетресение в Италия, последвано от цунами и силни урагани, загиват над 160 000 души. |
1906 г.
Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен. |
1905 г. – образуване на Република Сочи .
1899 г.
Започва земеделски конгрес в Плевен – около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като „просветно-икономическа организация“. Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник „Земеделска защита“. Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност. |
1895 г.
Немският физик В. Ренген открива ренгеновия лъч. През 1895 г. открива лечение с дължина на вълната, по-къса от тази на ултравиолетовите лъчи (X-лъчи) които по-късно се наричат рентгенови и изследва техните свойства- способността им да се отразяват, да се поглъщат, да йонизират въздуха и т.н. През 1888 г. открива магнитното поле на диелектрик, движещ се в електрично поле. За откриването на лъчите, носещи неговото име, през 1901 г. Ренген има славата на най-добрия експериментатор за своето време, създава школа по експериментална физика. Вилхелм Ренген е първия лауреат на Нобелова награда в областта на физиката. |
1895 г.
Братята Луи и Антоан Люмиер откриват своята кинематография в мазето на Гран кафе в Париж. 33 души заплащат таксата, за да посетят първото в света кино. |
1890 г.
С княжески указ артилерийските части са подчинени на пехотните бригади. |
1888 г.
Роден е Мурнау – германски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския театър на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер – “Гърбавият и танцьорката” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд – “Сатана” (1919 г.), “Главата на Янус” (1920 г.), и Фриц Вагнер – “Замъкът Фогельод” (1921 г.), “Носферату – симфония на ужаса” (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек” (1924 г.). През 1926 г. е в Холивуд и снима “Изгрев” (1927 г.) – едно от забележителните явления от края на американското нямо кино. Прави снимките на “Табу” (1931 г.) на о-в Таити. Загива нелепо в автомобилна катастрофа в САЩ преди премиерата на филма. Умира на 11 март 1931 г. в САЩ. |
1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот. |
1872 г.
Роден е Пио Бароха-И-Неси – испански писател, представител на т. нар. „поколение на 1898“. Създава около 100 романа, групирани в цикли. В трилогиите, написани до Първата световна война („Земята на баските“, 1900-1909 г., „Фантастичен живот“, 1901-1906 г., „Борба за съществуване“, 1904 г. и др.), рязко критикува съществуващата действителност. За романите му от късния период (циклите „Градове“, 1920 г., „Агонията на нашето време“, 1926 г., „Спомени за човека на действието“, 1913-1935 г. и др.) е характерен социален песимизъм. От 1936 г. до 1939 г. е в емиграция, „Последният кръг на живота“, т. 1-7 (1944-1949 г.). Умира на 30 октомври 1956 г. в Мадрид. |
1872 г.
Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. |
1869 г.
В Охайо (САЩ) е патентована първата дъвка. |
1868 г.
Роден е Радул Владиславов Канели – български драматичен артист и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор-режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.), преподавател по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Успява да издейства (1897 г.) чрез руско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 г. в София. |
1866 г.
Роден е Даниил Кирилович Заболотни – украински микробиолог и епидемиолог, един от основоположниците на научната епидемиология в СССР, академик (1922 г.) и президент (1928-1929 г.) на Украинската академия на науките, академик на академията на науките на СССР (1929 г.). Завършва Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891 г.). През 1894 г. завършва Медицинския факултет на Киевския университет. Доказва (1893 г., заедно с И. Г. Савченко), че вкарването на холерна ваксина през устата предпазва от холерно заболяване. Участва в експедиции за изучаване на чумата в Индия, Арабия, Монголия и др. Той е един от организаторите на първите противочумни лаборатории. Създава учението за природните огнища на чумата (1922 г.). През 1898 г. организира в Петербургския женски медицински институт първата в Русия катедра по бактериология, а през 1920 г. в Одеса – първата в света катедра по епидемиология. Основател и пръв ректор (от 1921 г.) на Одеския медицински институт. Организира (1928 г.) в Киев Украинския институт по епидемиология и микробиология при академията на науките на Украйна (дн. носи неговото име). Един от основателите е на Международното дружество на микробиолозите. Депутат е в Петроградския и Киевския съвети, член е на ЦИК на СССР и Всеукраинския ЦИК. Автор е на множество научни трудове за чумата, холерата, маларията, сифилиса, дифтерията, петнистия тиф и други заболявания. Умира на 15 декември 1929 г. в Киев. |
1864 г.
Роден е Анри Франсоа Жозеф дьо Рение – френски писател, член е на Френската академия (1911 г.). Учи в парижки колеж. Първите си стихосбирки създава под влиянието на романтиците, парнасците и отчасти на П. Верлен – „Успокоение“ (1886 г.), „Ландшафти“ (1887 г.), „Епизоди“ (1888 г.) и др. По-късно се ориентира към символиката в духа на Маларме: сборник „Стихотворения в античен и рицарски дух“ (1887-1890 г.) и „Като в сън“ (1892 г.). Използва свободния стих в стремежа си да реформира френското стихосложение. В следващите си сборници се връща към традиционната форма: „Глинените медали“ (1900 г.), „Град на водите“ (1902 г.), „Огледало на времето“ (1910 г.), „Vestigia flammae“ (лат.: „Следи от пламък“, 1921 г.). Автор е на романи: „Два пъти любима“ (1900 г.), „Живото минало“ (1905 г.), „Страх от любов“ (1907 г.), „Грешница“ (1920 г.), „Аз, тя и той“ (1935 г.) и др., на сборник с разкази („Лакираният поднос“, 1913 г. и др.). Умира на 23 май 1936 г. в Париж. |
1864 г.
Роден е Юрдан Цветков Трифонов – български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като учител в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и председател (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Умира на 16 април 1949 г. в София. |
1856 г.
Роден е Томас Удроу Уилсън – американски общественик, политик и държавник. Той е президент на САЩ (1913-1921 г.), член е на Демократическата партия. Завършва Принстънския университет (1879 г.), доктор е по философия (1886 г.). Професор е по право (1890-1902 г.) и ректор (1902-1910 г.) на Принстънския университет, губернатор на щата Ню Джърси (1910-1912 г.). На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия (6 април 1917 г.) и САЩ се намесват в Първата световна война. Твърд и последователен борец е за правата на човека и защитник на демокрацията. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на Уилсън и налагат на Европа несправедливите Парижки договори (американския сенат не ги ратифицира). Получава Нобелова награда за мир (1919 г.). След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политическа дейност. Умира на 3 февруари 1924 г. във Вашингтон. |
1846 г.
Айова става 29 –ия щат на САЩ. |
1836 г.
Испания признава независимостта на Мексико. |
1810 – Британският кораб „Елизабет“ разбит по време на буря бреговете Ирландия ; загиват около 400 души [7] .
1798 г.
Габрово е нападнат и ограбен от турски войници. |
1795 г.
Предложен е план за строителството на главната улица в Торонто – Yonge Street. |
1793 г.
Робеспиер обвинява френският крал Людовик XVI в държавна измяна. |
1620 г.
Роден е Антоан Фюретиер – френски писател. Член е на Френската академия (от 1662 г.). Завършва юридическо образование. През 1653 г. публикува бурлескната поема “Пътешествието на Меркурий”. В сборник “Различни стихотворения” (1655 г.) преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман” (1655 г.). Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература”. През 1671 г. излизат “Морални басни и поеми”, потвърждаващи “третосъсловните” демократични възгледи на писателя. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …” (1690 г.), който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията. Умира на 14 май 1688 г. в Париж. |
1065 г.
Осветено е Уестминстърското абатство. Уестминстърското абатство е една от най-известните сгради в Лондон, Обединеното кралство. Представлява готическа катедрала. Намира се в централната част на града, в района Уестминстър. В абатството се провеждат коронациите на британските монарси.
|